Из земята на островите! Малдиви за влюбени!

 
На връх Никулден бягаме на топло, за да празнуваме поредната обиколка на Ники нейде в странство само двамата!

ранен улов на риба Тон!

Кацаме рано в събота в Мале, столицата на Малдиви и с моторна бърза лодка за 40 минути клюмане в дремеща поза сме на пристанището на остров  Маафуши. Улиците са живи и пеят своята песен от тъмно рано до късните малки часове, през останалото време враните огласят тишината с кавгите си. Ако имаш късмета да си с ламаринен покрив, кавгата им е още по-шумна! Пред всяка врата виждаме обувки, задължително се събуваме пред магазини, ресторанти, хотели, улиците са пясъчни и с удоволствие забравях обувките даже. Придвижването с лодки и моторчета се усеща най-вече въс въздуха с натрапчивата бензинова миризма. Най-скъпата риба е разновидност на Туната, сега й е сезона, 8кг се търгува за 600 местни пари (40 долара) и е редовен улов в момента. Вкусна е! 

Най-честите туристи са руснаци, испанци и индийци. На острова има около 2000 души местни, от които 550 ученици. Средната работна заплата към момента е 650 долара. Едно манго в супермаркета е 48 местни пари (3.2 долара), изглежда го внасят, защото тук освен гарги и летящи лисици, друго по дърветата не видях да вирее. Поспахме няколко часа, за да наваксаме нощния полет и вечерта се разходихме за ранна вечеря по плажа. 

с пазителят на плажа в Маафуши

Хората тук са усмихнати и добронамерени. Учителят Мохамед е домакинът ни за следващите три дни, посрещна ни топло в къщата си (той й вика хотел, има 4 стаи), жена му Аминат (името означава "красива жена") скромно и срамежливо се усмихва, събира парите и шета. Отгледали и изучили двама сина, за тяхно щастие живеят около тях, доволни от това, което имат, макар и да се смятат за бедни. Една сутрин закусихме традиционна малдивска закуска - боб с доматен сос и риба тон в партньорство на арабски хляб. Попитах Аминат как се яде, тя вежливо и смутено с езика на тялото ми показа, че не ползва прибори, само опосредствали връзката с храната. Денят им започва в 5ч, когато е време за първата молитва, а петлите започват да пеят още в 4. След молитвата си вземат душ и стартират дневните задачи. Училището започва в 6:45. Днешните ученици не били като едно време, разказва учителят, не се учат. Тук след 11ти клас се полага изпит по системата на Кембридж и може да продължи детето в университет в Мале.

Ден първи!

манекен! 

Посетихме луксозен комплекс Olhuveli с водни вили, разположен на три острова, свързани с мостове. Еми няма да си кривя душата, рая на земята ми се стори с тези гледки, излезнали от картички. Бели плажове, тюркоазена и бистра вода, шезлонги и пуфове на всяка крачка, джунгла с дълбока сянка, а най-хубавото ще видите на снимките и видеата - нямаше с кой да се разминеш по плажа, плажът беше само наш! Е, поделяхме си го с една бейби акула, чудех се дали ще се появи майка й да я събира за обяд! За наша приятна изненада, комплексът си имаше и домашен риф, за съжаление с умрели корали, но пак помещаваше много и красиви рибки и рибища, включително и голямата сестра на бейби акулата (1.20м). За един ден тук платихме по 130 долара всеки, с включени храни и напитки. Заслужи си всеки цент този ден! 

многото синьо

Ден втори с акули!
Отиваме на лов! Буквално от английски се превеждат акули кърмачки (nurse sharks), твърдят че са безобидни и при изключително редки ситуации биха нападнали човек. Ние изглежда сме късметлии и по изключенията, но затова по-късно.

гладки като кадифе

Стартираме от Малфуши с моторна лодка и вселенско веселие, имаме в групата от 2 до над 80 годишни и четирима симпатяги екипаж. Правим спирка във Фулдхоо- местен остров, където са завъдили питомни скатове и ги угояват всеки ден по едно и също време, докато туристите им се наслаждават. Преди нас имаше група от млади китайки инстаграмки, които ни изиграха голямо позьорско шоу, много сладки! Скатовете така силно са свикнали с човешкото присъствие, че се блъскат в хората в стремеж да докопат повече парчета риба. Много гладки и слузести са на докосване, отъркваха се в краката ми докато преследваха парчетата риба. Погледахме ги 30на минути и продължихме към акулите. Пристигнахме в открития океан, където имаше стълпотворение от 10-на лодки и си помислихме, че ще има да почакаме, докато можем да се гмуркаме. Оказа се, че хищници има за всички ни, докато акостирахме и вече ни заобиколиха няколко. Момчетата им хвърлиха няколко парчета стръв и наскачахме в групички по двама, имахме по един водач, който явно познава навиците на акулите и ни направляваше под водата какво да правим и какво не. Абсолютно забранено беше да плуваме с разперени крайници, когато има акула до нас. Добре, че си държах телефона с двете ръце, докато снимах, иначе инстинктивно вероятно щях да помахам на някоя акула. Както вероятно една от девойките в групата беше направила, защото докато позираше като поничка над нервно въртящите се акули и под кръжащия дрон за уникално видео се озова с наръфана ръка и скорострелно я извадиха от водата. Евала, че запази самообладание като се усети на момента и веднага вдигна ръката нагоре, за да не се усеща човешката кръв във водата. Слава Богу не беше много драматично нахапана. Та, преживяването с десетки акули наоколо, да се побутват в теб сякаш си играчка беше доста отрезвяващо. Определено се усещаше надмощието им, чувствах се пренебрежително малка, същевременно щастлива и благодарна от неутралното гостоприемството на тези царици в океана. Аз малката пешка ги ухажвах с камерата и любопитството си. След лова на акули останахме на една пясъчна дюна в нищото, за да хапнем и да отпуснем парата. 

кифличка и кроасанче на море

така е като не те пуска адреналина!

Ден трети, ден рожден на Ники:
Мохамед и Аминат ни изпращат на пристанището, тя ме прегръща силно и продължително, топлината в погледа й оставя дълга следа, трогателно ми е.

домакините ни в Маафуши

Потегляме на приключение като комбинираме придвижването си от Малфуши до Дигура с фотолов за китова акула и мантра (огромен черен скат). С моторна бърза лодка, с максимално изпълнен туристически капацитет и трима души екипаж стартираме час и половина друсане по гладката като тепсия вода и се чувствам по-екстремно от возенето в софийска маршрутка. Последният път беше в деня на раждането на Симеон, бива да го кача някой ден да си припомни  усещането, което е имал часове преди да се роди, хихи.
Лиа, испанка от Билбао е водачът ни днес, доста емоционална и амбицирана да ни срещне с екзотичните водни обитатели.

великолепна мантра!

С преобладаващите си високи тонове в гласа, като издадеше команда "скачаме" и очакваше 26 души да сме от местата си във водата за по-малко от 5 секунди. И аз съм пуши, ама тя ме респектира, хихи. Събуждаше адреналин и сякаш хищническо чувство за преследване на дивеч оживяваше в нас в момента на стрелване към океанските дълбини в надпревара с жертвата. А мантрата се носеше така грациозно и плавно, замахваше с прилепските си перки с очевидно преимущество в загребването на вода и скорост. Ние драпахме след нея повече от 20 минути, суетейки се от кой ъгъл да я снимаме, рибата ни отпусна бонус - салто като демонстрира бялото си гладко коремче, видно свикнала с вниманието на досадници туристи като нас. 50% от целта е покрита. Действаме към акулата, водачката е във връзка с други преследвачи и лодки, и скоро получаваме сигнал. Скачайте, плувайте, бързо, ех …. изпуснахме я, бяхме много бавни! Акулата се движеше на голяма дълбочина, виждахме силуета й само. Обратно на лодката, бързо, бързо, потегляме бясно към друга следа. Германската двойка срещу нас се изправят да пътуват приклекнали, че всичките им бъбреци вече са с разбити камъни на по-дребно от малдивски пясък, американецът отсреща се предпазва в очакване германецът да скочи всеки момент върху веждите му и да го посрещне в обятията си. Испанките плувкини са толкова чепати, че не следват инструкции и се набират на пилоните като танцьорки, а перуанецът, който е на нисък старт на пътеката си затри единия плавник, след поредния подскок на лодката и запълзя из под седалките и краката на хората да го търси. Аз се заричам, че ако и този път не се обърнем, доброволно няма да се кача отново на такава лодка (недоброволно ще трябва, че от Дигура до Мале пак ще се наложи). Спираме рязко, ноктите на краката ми барабар с чехлите са се забили през кожата в дунапрена на предната седалка (нали германците още клечат полу изправени), което ме спасява да не зашеметя германката с мократа си прегръдка.

човешка армия VS акулата

Скачаме! Бързи сме! Атакуваме! Отработено движение! Има още няколко лодки с войници като нас! Във водата сме, губя Ники от поглед, наоколо само стърчащи над водата шнорхели, тук там висящи във водата шкембета, останалото са десетки, да не кажа стотици ритащи плавници, с няколко се усетих твърде близко, чак болезнено. Бяхме цяла армия от плуващи преследвачи. Чувам нервно и накъсано дишане през шнорхела, бумти в заглъхналите ми учи - моето дишане е! Ако нямахме маски, вероятно щяхме да се изплашим от кръвожадни и хищни погледи с оголени зъби. Животинско преследване, гарнирано с бясно бутане с лакти, колена и каквото дойде. Инстаграмки, тренирали вероятно гмуркане на дълбоко до съвършенство си водеха камера младежи в антуража, самонадеяно и властно си пробиваха паралелна позиция до спокойното животно - царицата на океана! Китовата акула, беше там, грандиозно поклащайки хармоничното си тяло в един монотонен ритъм, нямаше признак на стрес, подобно на малките акули, с които се видяхме вчера. Беше около 5-6 метра, петниста, движеща се в свои води. След няколко минутна отчаяна борба с телефона за подводни снимки и стремеж за оцеляване насред войската от фотографи и модели се отчаях, отпуснах се и монотонно загребах с плавниците в ритъма на акулата, изолирах шумовете и периферното гледане. Останах насаме с нея, влезнах в темпото й, бяхме в синхрон,  гледах я в очите. Една трета от размера й съм, бях й се доверила още преди да я срещна, дори да ме забелязваше, не ме отразяваше. Около 20-на секунди трая този специален акт между нас, стори ми се една голяма вечност. Беше ми напълно достатъчно, оттеглих се от надпреварата с човешката суета, доволна от природата и за пореден път разочарована от глупостта на човешкия устрем за бизнес модели. Горещо се надявам да приемат закон за защита на горките животни и да не позволяват повече от 10-15 души да се гмуркат с акулите. Моите 20 секунди приключиха в момента, в който съзрях и гмуркачите с бутилки под акулата, беше обградена като футболна/ кино звезда на стадион, с тази разлика, че ние бяхме на нейна територия и тотално различен животински вид. Радвам се, че не четохме предварително отзиви от подобни преследвания, вероятно нямаше да отидем и нямаше да имам моите секунди, от друга страна и аз допринесох с участието си към тази небивалост и потъпкване правата на горкото животно. Компенсирах съвестта си със събиране на отпадъци по брега. Спряхме лодката още веднъж, аз останах наблюдател от борда. Ники си подари чудесен подарък за рождения ден - още една среща с акулата без камера и стрес за снимки, ей така очи в очи на разстояние.
Освен срещи с акулата, събрахме и доста 4-ки в този ден! 

пораснало момче!

Обядваме на съседен остров и се отправяме към Дигура (Диг - дълъг, ра - остров), където ще останем следващите 3 дни.Още при акостирането на острова се заговарям с Фисал от Бангладеш, живее на яхта от 2 г, не е виждал семейството и дори детето си, което е на 1,5г. А нашият капитан на моторната лодка - Ахмед, на 23 работи в туризма вече 10г. Не иска да има жена и съпътстващи проблеми поне още две години. Смята се за късметлия, всичките му турове в преследване на китови акули са успешни, познава и обича океана, знае къде да търси и как да чете сигналите на водата, солена вода тече във вените му. Показа ни видео как докато спасява огромна костенурка, оплела се в сезал, тя го захапва сериозно в паниката си, въпреки това той би го направил още 100 пъти, ако се наложи. 

44х4 поне! да бъде!

Тук се настаняваме в малко хотелче в единия край на 4 километров зелен оазис, завършващ с най-дългата пясъчна ивица в Малдиви. Островът е прегърнат от великолепна плажна ивица, по средата зелена перла от джунгла. Местно население около 700 души, имат си всичко, освен див нощен живот, което не търсехме. Ако Малфуши беше Слънчев бряг, то Дигура е Синеморец преди 15г. Тук освен да правиш по 300 мега уникалните снимки на безобразно красиви плажни гледки с, без, с цели или половин палми, с, без или както дойде корали, рифове и шарени рибки, друго май няма какво да се прави. Ще се релаксира! А за снимките е валидно от изгрев до залез, така че бройката може да набъбне. Има няколко малки хотели и ресторанти, храната е изключително вкусна, едно кафе на плажа с пластмасови масички и столчета, както и традиционните им седалки от метални тръби и мрежа. На целия остров видяхме една кола, закрита с калъф, вероятно не е много често в движение. Придвижването тук е с колела, скутери или тук-туци. Плажовете са разделени на локални и туристически, има глоби за туристите, които грубо нарушават правилата за разголване, рускините сигурно идват с някоя пачка само, за да си покриват глобите. Би било яко глобата да е нематериална, но това общество не е дорасло за подобна мярка като например да навлекат някоя силиконова кака с черните дълги дрехи и забрадки за няколко дни, че да влезе в обувките макар и за кратко да си мюсулманка в един разголен свят. 
Закриваме деня с тържествена вечеря в чест на рожденика и правим разбор на събинията от деня! 

честит да бъде този ден, в който Ники е роден!

Ден четвърти - до седми! Пълен размаз на плажовете с или без шнорхелите, с или без дрона! Безоблачното небе позволяваше на слънцето да оцветява океана в типичните светло тюркоазни багри.

още една акула!

напът към джунглата!

най-дългата дюна в Малдиви

Разходки, каране на колела, даже спечелих Ники за една ранна сутрин с посрещане на изгрева. За негов късмет (за сефте става “доброволно” за изгрев) облаците на хоризонта попречиха на Слънчо да излезе от водата, но пък аз съзрях две делфински гръбчета на фона за проникващите през облаците лъчи, точно като по филмите.

не е лесен лесният живот! 

Irufaan (Iru - син, fan - group of fish) е един вид relationship manager в хотела, още първата вечер се заговаряме на рецепцията, ние не бързаме да се прибираме след вечерята, изглежда и той няма спешна работа, синът му вече спи, а жена му е на смяна в болницата. Последно е бил във ваканция през 2022, когато е пътувал две седмици из Индия по медицински и релакс причини. Бил е на 11, когато през 2004-а Малдивските острови са засегнати от цунамито, което беше така пагубно за много от държавите в Индийския океан. Дигура за щастие дори не е залят, т.к. островът е по-висок, само на първа линия до водата са били разрушени постройки, включително и луксозния комплекс в близост. Няма човешки жертви от цунамито, за съжаление масово коралите покрай плажовете са унищожение и все още няма признак на живот. Когато умират, коралите стават бели като сняг. 

Хората тук са изключително добронамерени и горди малдивци! Премерени, дружелюбни, уважаващи личното пространство, за момент не почувствахме различно отношение от страна на персонала в луксозния комплекс, в непретенциозното кафе, в луксозния ресторант или по улиците. Независимо, че днес сме там, утре ни няма, всички ни посрещаха и изпращаха топло! Почиват в петък и събота, когато може да ги видим на местните плажове да се любуват на райските си гледки. Подобно на съседните нации, не са изключителни по реда и дисциплината, за чистотата да не говорим. Обслужването на туристите е с най-висок приоритет, създават усещането за personal touch, взимат и изпращат хората от/на пристанището, представител от всеки хотел махаше за довиждане на заминаване. Ники беше убеден, че Ирфан е дошъл специално за нас (още една двойка заминаваше), според мен си му влиза в длъжностната характеристика да изпраща с усмивка и да оставя топло усещане у хората и желание да се върнат. 

Храната!
Храната е много вкусна! Предимно морски дарове, но за пишман туристи като Ники има пица и бургери (протестира като ме слуша и затова се назлъндисва на пържоли и бургери от риба тон и сьомга - надявам се не норвежка, маринована с антибиотици).
Малдивската закуска в хотела съставляваше риба тон от консерва с бял лук, арбски хляб и омлет. Нали помните, яде се задължително с ръце и да стартираш деня си с лучен аромат не е никак лошо, всъщност. Сервираше ни я Туан, родом от Коломбо/ Шриланка. С баща малдивец и майка щриланка, придобил отворен мироглед (мюсулманин и будистка) и толерантност за религии и хора. Изконна ценност е семейството, построил къща за бездомните си родители и така изпълнил мечтата на майка си, което го изпълва с пълноценност, както той се изразява. Дошъл е тук, за да събира пари за собствен бизнес с тениски и мобилни телефони. Държи жените настрана, докато си изпълни бизнес плановете, за да бъде фокусиран напълно. 
Garudhiya - традиционно малдивско ястие: големи парчета туна в бульон с лук, сушени водорасли, сушени люти чушки, бял басмати ориз и лайм. Всичко се забърква във супата и след това се изсипва върху ориза! Бон апети!
Малдивски бургер с пълнозърнеща туна пържола, яко! Иначе, плодовете и зеленчуците са кът, агрикултурата е само на 10% от земята тук заради пясъчната структура на почвата и подводните солени течения. На един единствен остров примерно се отглежда манго. Банани, кокос и breadfruit са единствените плодни дървета. От кокос правят традиционен кокосов петмез "Бонди". Останалите плодове и заленчуци масово внасят от ШриЛанка, затова и едно манго струва 3 долара. Дотук с мнението ми за рая на земята!

За ваканция на Малдивите съществуват две крайни мнения. Едното е, че е абсолютно задължително, ако ще отидеш на рая на земята да отседнеш в луксозен резорт, където да се насладиш на уединение във вила върху водата по възможност, откъдето да виждаш само морските обитатели и водна шир. Разбира се, за хапванията все се натъкваш на гладна тълпа, но това е само три пъти на ден, освен ако не си поръчваш храната в стаята. Другото мнение е, че ако ще отидеш в рая на земята било загубена полза да се затвориш в изкуствено сътворена луксозна среда вместо да се насладиш на дивото, каквото майката природа го е родила, макар и да се наложи да го споделяш с мърлящината на местните, както в бита им, така и в отношението им към природата. Ние поддържаме и двете мнения, единственият разделител е бюджетът, когато гроздето е високо е кисело! Избрахме бюджетна опция, надявам се някой ден да имаме време да направим и първата! 

хубаво е!

Няколко интересни факта:
- Малдиви е най-плоската и с ниско морско равнище в света държава. Имат една единствена планина в един от южните острови под Екватора, която с радост бих изкачила на старини, със заветните 4-5 м. височина.
- Има много малдивски котки, няма кучета. Мюсюлманите нямали право да докосват кучета, защото се смятат за мръсни животни. Явно ислямът се тълкува различно в Турция, примерно. Ще го проверя с близките оттам!  
- Не се взема жителство лесно, не продават земя на чужденци. На хартия можеш да притежаваш максимум 49% в кооперация с местни.
- В Малдиви се строи нон-стоп, зад взеки ъгъл има нова постройка, за жалост се прави на парче и резултатът е един голям бетонен пачуърк на такова малко парче земя. 
- Скоростта на движение в Мале, където е пълната лудница от жужащи мотопеди е 25 км. Колелата не са на почит, като цяло зеленото живеене тук не е в майндсета.

- Малдиви има малко повече от 1900 острова като не всички са обитаеми. Всеки обитаем остров има местна управа, а областите се образуват от група острови.
- Малдиви е в топ три по разводи, масово жени над 30 имат по няколко брака зад гърба си
- Името Малдиви идва от “земя на острови” или “острова на жената”. 

Дали си струват 4-те часа времева разлика (с Виена) и лекият джетлаг за седмица престой тук, да, 100%! Различно е синьото от всяко друго, което сме виждали, различно е в различните часове на деня дори, слънцето има специална синергия с водата, а синьото на хоризонта се слива и губиш представа за време и пространство. 

кътче от земята, останало в сърцата ни!