По австрийски затваряме кепенците в петък ранния следобед, забираме децата от училище, за да драснем със 100 км в час посока Полша, където планираме да трупаме нови фамилни спомени и емоции по време на есенната ваканция.
 |
| ей за тези усмивки живеем :) |
Атакуваме провинцията в близост до луна парк Energylandia, за да можем сутринта да сме в челните редици на железните влакчета! Бяхме пропуснали факта, че като последен викенд за парка имало и тема за Хелоуин и получаваш бонуси, ако си костюмиран, но и без маскировка си изкарахме чудесно, тоест адреналинско. Мама съпреживява с момчетата бързите скорости, тати запечатва емоциите в семейния албум, комбинацията е топ! Пак ще дойдем в тук, има най-високите и стръмни железници, които сме обикаляли досега (надминава Дисни в Париж, Ф1 в Абу Даби, за Пратера да не говорим). Тръгнахме си по тъмно, адреналина ни държа дълго, момчетата дълго и ентусиазирано преразказваха трепета в коремчетата от свободното падане и лупингите, имаха нещо като Yes day, наваксаха със захарен джънк до насита.
 |
| За такова отвесно падане иде реч! |
 |
| Boooo |
 |
| режем дървени колони за тунелите |
 |
| подземно бохемство в детайлите |
Мината е функционирала до преди 30 г, под владението на всички силни сили минали през тези земи. Гидът ни беше толкова приказлив, че ни изяде времето за обяд в Краков и хапнахме на крак в едно крайпътно капанче с "типична" полска храна - бурито и касадия, за сметка на това много вкусни (заслужава си високия рейтинг в гугъл).
 |
| Наздраве от Podwale 25 Kompania Piwna |
Палим гумите към Варшава! На 40 минути от целта паленето на гумите или слизането от баирите към града декорираха таблото на маздата като коледна елха и едвам издрапахме до паркинга, но стигнахме навреме за резервацията в традиционния полски пъб, който крещящо ни напомни на типичните австрийски, явно влиянието от Австро-Унгрската империя се е харесало на хоримагския бранш! Не ни мислете, колата беше поправена в сервиз само с час закъснение на планирания ни престй в града, да отбележа за незапознатите, нашите пътувания обикновено са разграфени до час точност и всяка девиация от плана налага импулсивни алтернативи и гъвкави решения!
И държа да отбележа, че останахме трогнати от полското обгрижване на клиентите, не само в Мазда, по заведенията, музеите, магазините, хората са гостоприемни и добронамерени, дори поназнайваха английски повечето.
Варшава ни посреща в прекрасна есенна премяна и октомврийско топлещо слънце!
 |
| кифлея си в парка! |
Най-новата репродукция на една от старите столици на континента, срината почти изцяло със земята по време на втората световна война, вдигнала се отново на крака,
 |
| Зиги Васа (Шведска жилка, да) |
 |
| на мегдана с русалката! |
Магдалена е нашият водач на фри тура, отказала се от корпоративна кариера заради любовта към историята и приказки с туристи, консултира писатели на исторически трудове през малкото време, което й остава от ежедневните туристически обиколки. Разказа ни няколко легенди, които не са в учебниците на официалната история, като например как заради подпалилия се царски дворец, Краков е отстъпил короната на Варшава за столица, където държавната власт вече била настанена така или иначе заради стратегическото си географско положение на бреговете на Вистула. Светна ни за тайнството как скулптурата на героя на града Sigismund III е оцеляла няколко века (от 17 ти насам) в почти оригиналната си форма, как синът му се състезавал с църквата в строежа на по-висок монумент, как самата статуя е надживяла няколко колони, страдали от бръчките на времето. Как била полегнала посред съборените постройни на града след войната и била отново цяла, даже изглеждала така истинска под заледените руйни, че архитектите се заблудили, че е истински човешки труп.
 |
| бащата на нова Варшава |
Най-интересно ми се стори как мъдрият градски архитект Jan Zachwatowicz успява да надхитри комунистическата управа, използвайки техните принципи. След втората световна война, когато Полша е под желязната соц. завеса, където изначалните културни и архитектурни ценности вече не са на дневен ред, руската инициатива за строене на бетонени блокове и инфраструктура била в разгара си, се явява един архитект, който деликатно заявява желанието си да възстанови облика на предвоенна Варшава. Централният градски площад с квадратното пазарище било със срината напълно една страна, която руснаците за по-лесно решили, че няма да изграждат, а ще я направят на терасовидна гледка към реката. След ден планирали да дойдат на място, за да обявят официално решението си. Ян Захватович убедил полските работници да построят стена около два метра с портали към домовете на предишните заселници за едно денонощие и когато руските управници дошли, той представил работническата класа колко усърдно работи, за да възстанови основите на града. Съответно руснаците нямало как да възроптаят срещу плодовете на трудещите се, а архитектът в последствие прокарал напълно новият стар изглед на площада. Подобен подход използвал и за други старинни постройки, които за няколко десетилетия се умножили многократно. Царският дворец бил построен едва през 80те години, като разрешението за строеж отнело десетилетия и било дадено като опит да се спечели симпатията на поляците след голяма издънка на руснаците, опитали се да потулят възропталото се население срещу рецесия, когато са убити повече от 40 цивилни. Решението да се възстанови двореца донесло такъв фурор, че за по-малко от 5 г. повече от необходимата сума пари била събрана доброволно от поляци из цял свят, хората продавали дори пръстените и обеците си, само и само да допринесат за строежа.
Причината да пострада така силно (85% разрушения) градът е защото 30% от населението тук са били евреи, в следствие на вековната толерантност развивала се още от 10ти век насам, териториите на Полша винаги са били благодатни за еврейските общности в Европа.
Единствено квартал "Прага" не е засегнат от войната, защото е отвъд реката, където руската армия се е спотайвала, докато поляците са защитавали с последни сили града от нацистите. Руснаците удобно изчакали да се избият едни други и след капитулацията на Германия във войната нахлули в грда. Понастоящем кварталът се е превърнал в хипарски кът и убежище на артисти.
След разходката с Магдалена направихме късен обяд зад стените на стария град в белоруско бистро (mon nom) за тапаси от местни и не само изкушения, сготвени с много въображение на вкусове и усет. Беларуските младежи ни впечатлиха силно и се върнахме отново.
 |
| тапаси от пиле мляко, даже! |
Една забележителна сграда държа да отбележа като положителен принос на комунистите - построили реплика на Empire state building (да, озадачена съм и аз какво е породило тази мотивация, защото някак си свободна Америка и окупираща червена армия не ми се връзва в градивно изречение с принос) като дворец на културата и науките (замечтах се за нашето НДК да изглеждаше така).
 |
| две момчета и един полски културен дом! |
Три са големите имена, които свързваме с Полша - Коперник, Шопен и Мари Кюри.
Maria Skłodowska-Curie, родена в задния двор в малка постройка на местното училище, където преподавали родителите й, още от малка имала за забележителен талант. За жалост родена момиче, не й се полагало да учи, а и родителите й нямали възможност да я изпратят в университет. Сестрински съюз изпраща първо голямата й сестра да завърши медицина в Париж, докато Мария работи като прислужница и изпраща пари, услугата се връща и Мария вече е в Сорбоната, учи физика и живее при успялата си омъжена сестра. Покрай съпруга си успява да извоюва известност и да се утвърди като учен, кръщава първият от елементите си на родината - “полоний” (от Полша), а другият “радий”. Забележителна е автобиографията й, още потръпвам от мисълта при гледката на запечатаните съпружески саркофази в Париж, за да изолират прекомерната радиация от телата им, попивана десетилетия, докато са спасявали човешки животи с рентгеновото си изобретение.
За Коперник и Шопен женската ми солидарност намаля, заинтересованите да задоволят любопитството си в нета.
Завършихме деня с разходка из новия град в лов на хелоуински костюми из моловете, които са в ситито до двореца на културата.
Вторият ни ден във Варшава е облачно и мрачно като по поръчка за занимания на закрито. Таргетът ни е Happy музей и Pinball музей. В първия ни липсваха инстаграмски акаунти, за да предаваме лайф с яки селфита.
 |
| Моят Барби принц! |
 |
| Ники доволен, а Симеон сърдит! |
 |
| е отива ми е розово на душата! |
Във втория нямаше време за снимки, на фокус са 130 пинбал машини, пра-дедите на плейстейшън и магнитен пинг понг. Два часа отлетяха неусетно, момчетата (барабар с Ники) се изкефиха максимално, даже и аз в началото се чувствах като Алиса. В наше село нямахме такива машини, докато Ники изпадаше в свидна носталгия.
 |
| детска радост и детско недоумение - за кво пък се кефим толкоз ние възрастните?! |
Следобеда прибрахме колата от сервиза и отпътуваме за Катовице за нощувка напът за вкъщи. И сега идва голямата изненада за момчетата, Ники е резервирал най-готината хотелска стая (евър!) в Good Times Hause, темата е гейминг, в стаята си имаме пинбал машина (!!!), стените са изцяло в плакати на известни и не толкова гемърски звезди. Нямаше как да е по-подходящ този престой във времето и събитията на ваканционната ни програма.
 |
| The ROOM!!! |
Сутринта се разходихме из града (имах усещане за пловдивските улици), хванахме последните слънчеви лъчи в снимки, хапнахме яка храна и отпрашихме обратно към Виена.
 |
| крилете на свободата! |
 |
| е много вкусно беше и тук! |
Интересни факти за Полша в кратце:
- Прекрасни магистрали и първокласни пътища, при това безплатни, без винетка и тол такси (освен, ако не ни изненадат с честитка по пощата).
- Чуждестранни автомобили не видяхме, чужда реч, освен украинска и руска не чухме.
- Пироги във всякакви комбинации се предлагат за закуска, обяд и вечеря. Не успяха да ме спечелят, добре че имат богато разнообразие от мулти култи кухня.
- Симеон ме попита за името на Варшава от думите "война" (war на английски) и "свърши" ли идва?, непосредствено след градската обиколка. По този повод се информирахме, че според градска легенда идва от имената на двама влюбени: рибарят Варс и русалката Сава, която обещала на Варс да пази града от злини, ако я пусне на свобода. Той я пуснал, а доколко тя си е изпълнила желанието остава под въпрос, защото градът е претърпял доста крахове след това, но любовта е жива и до днес, а русалка е градския символ, има я на градския площад, както и в герба, в логото на такситата и като орнамент из целия град.
- Убър е чудесна алтернатива на градския транспорт във Варшава за 4-ма, возиха ни предимно украинци.
- Имаме още няколко станции за посещение наоколо, пак ще дойдем да се радваме на топлото ти гостоприемство, Полша!
