Лондон за родители! След десетки посещения в Лондон се завръщаме този път като родители и водим поколението, за да им покажем как живеят островчани. Вълнението ни е голямо, още повече защото това е пътуването на Симеон. Неговото желание за отлично завършване на началното училище. Митака ни взима в полунощ от Станстед и за 40 минути сме у тях, изборът на домакини ни е премерен с основна мотивация лесна логистика. Нищо лично, но само който не е идвал в Лондон да изпита преживяването от продължителните часове по транспорта, за да отиде от точка А до точка Б няма да ни разбере.
|
на покрива на О2 Арената |
Нацелваме училищна ваканция и на летището се озовахме с още няколко самолета прибиращи се от всякакви екзотики, дето ти правят прически по плажовете, освен плитки, гъмжеше от пишман злоупотребили със слънцето бледолики англичани на групи от по три поколения. Ей в такива случай ми става така гордо и свидно за Шенгена! Спим няма и шест часа, закусваме с Митака, Дени, Мишето и Матео, и се отправяме към залата О2, за да атакуваме върха й! Калинката и Никол ни срещат там и заедно се впускаме в приключение, като изключително прецизно сме планирали, след консултация с всичко що го има, дето познава прогнозата за времето, за да уцелим период без дъжд. А за Арената трябва и предварително да се резервират билети, както всичко в тези дни. Та, в този ден категоричната прогноза, потвърдена от 17-те ни златни източника из телевизия и интернет сочи, че дъжд ще има най-рано в 14:30! Екстра, планираме слот в 10:30 да изкачим арената, пък след това, ако ще и кюфтета да валят, ще ги гледаме от някой пъб! Минаваме инструктажа, овързваме се в колани и катарами, щото ще минаваме напречно целия покрив на арената О2 закачени за метални въжета. Навремето, когато са я построили през 2000 г, тази постройка със завидните 52 м е била една от най-високите в района и затова явно някой напорист иноватор е блеснал с идеята за допълнителна конструкция за разходки отгоре й, за да се любуват пишман туристите като нас от висините. Но, към днешна дата, залата е прегърната от множество небостъргачи, включително и лондонския Манхатън и гледка към Бигбен йок. Но, няма значение, сега сме тук, възползваме се от предимствата на ситуацията на 100%, все пак за сефте ще обикаляме меки покриви с въжета. Както каза Калинката, живели преди години отсреща в един от небостъргачите – „постоянно ги гледахме някакви пишман туристи да се катерят и все им се чудехме на ентусиазма“, сега покрай нас него ще го гледат и ще му се подсмиват. И, обратно в реалността, инструктираха ни, завързаха ни с коланите, заснемаха ни преди приключението, даже някой и друг слънчев лъч ни поздрави през лондонските облаци и хоп - закопчахме се с катарамите за желязното въже в индианска нишка, в нашата група има и възрастна двойка англичани. Инструкторката ни говори с 160 думи в минута, какво разбрали, какво не, измисляме си пропуснатото, че да сглобим картинката. Потегляме по първата права, най-стръмната част, Борис води парада, само Ники и възрастните англичани са с подобаващо анти-дъждовно яке. Изминахме няколко метра и изведнъж като плисна оня ми ти дъжд, ама не лекото рамене, дето ще го изтърпиш, а онези ми ти едри и мокри капки, от които бягаш да се криеш под козирките на сградите. Ама сега де да избягаш, човек, като сме вързани в редица по един на гумения покрив на арената за концерти на световни музикални звезди и то - пожелание! Осъзнавайки целия този патос не ми остана нищо друго, освен да прихна в бурен смях и да се заливам с радост от поднесения ни лондонския експириънс! Момчетата отгоре като ме видяха такава развеселена се освежиха и за щастие дъжда спря бързичко, намокри ни доволно, но вятъра на върха ни изсуши! Нагледахме се на мокри гледки и на пълноводната Темза, чието име произлиза от стара дума за „тъмно“, еми доста е мътна все още, то от толкова дъждове няма как да се избистри. Слязохме с нетърпение позамръзнали и огладнели. Заредихме батериите в една пицария и се отправихме към центъра да атакуваме Биг Бен и останалите достойнства на централен Лондон!
В подножието на Лондонското око (виенското колело) се намираме с Кетната, Саша и Клари, ех че голяма панагюрска мафия се събрахме! Всички заедно потегляме на лов за лондонски централни забележителности. Зад окото съзряваме достолепния Биг Бен и Симеон е в ступор от възхищение. Имаме голям късмет, защото доскоро е бил опакован за ремонт, освежаването на фасадата се откроява от вида на уестминстър (парламентът). След два - три тигела, покрай Абабството, където коронясват богопомазаните и статуята на Чърчил, където Симеон ми дръпна урок по история за силния му принос по време на втората световна война да съществува днешна Англия, продължихме към кралския дворец. В подножието на Бъкингам розови пеликани предизвикваха възгласи и умиление на туристите, златните орнаменти по портите и оградите увличаха в непрестанно щракане на спомени. С Борис дискутирахме как ли се чувстват обитателите на двореца докато си взимат душ и през прозореца да ги зяпат хиляди чифта очи, и си останахме на ниво дебат само, защото никой не се появи отвътре, за да ни разкаже, а колко ли бани се падат на повечето от 700 стаи - и това остана загадка. Продължаваме през парка по стъпките на кралските особи, разхождали политическите си тревоги, а ние компенсираме с безгрижност и намазваме по сладолед на път за Пикадили съркъс.
Докато се снимахме пред Риц, един от най-луксозните хотели в света Кетната се обади на Лори, чийто офис е наблизо и за всеобща радост и веселие той успя да се измъкне от срещи и да се разтъжим и с него, щракнахме се за спомен и продължихме. Следващата ни цел са фонтаните с конете, където ще правим реплика на снимка преди 20 години с Кетната и Ники! Уви фонтанът е опакован с метални решетки, но главните играчи са налице и снимка има! А времето, ах времето е с нас, събличахме се до ниво къс ръкав, слънцето ни галеше по страните, а докато пихме бири навън се изсипа поредната буря за разнообразие и подсилване на така прекрасните зелени нюанси. Четвъртък се оказа новият петък, хората масово се събират следофисно по баровете, за да загреят за викенда, петъчният хоум офис се слива с почивните дни.
|
Лондонски мерак за бира! |
|
панагюрската компания |
След бирената пауза се разделяме с Кетната и се ориентираме обратно към О2 с междинна спирка на Tower Bridge само и основно за Симеон, който иска да става архитект със специалност мостове (засега). На път за там видях за сефте здравец, БЯЛ здравец, който ухаеше досущ като розовия, много красиво откритие.
|
едно момче и един мост |
Мостът! Видя ми се различен от предишните пъти, избелили са го доста, боядисали са в синьо въжетата и ми заприлича малко на лего, но защо пък не. Завърнахме се на арената и след близо час сме при Кат и най-сладкото бебе на света Ема, която става само за гушкане и целуване! Взех си доза бебешка любов и я оставих да си легне, а ние продължихме традиционната раздумка с Калинката в компания на просеко!
|
Ема! |
Ден втори! Ще се разходим до Stonehenge, за да разгледаме дали английският камъняк се различава с нещо от останалия из големия свят!На два часа път с колата от Съри, возим се с Никол и момчетата на задната седалка като сардини, но за меракът тясно няма, стигаме!
|
чак да пощръклееш от енергия |
|
хихихи |
Имахме огромното желание да се разтъпчем на място като походим километър-два от входа до същината, но вятъра щеше да ни отвее и пломбите, и затова се придвижихме с шатъл. Самите камъни са по-малки, отколкото си ги представяхме, обикалят се в кръг, може да се видят дори от съседната магистрала. Поради наличието на тинейджър и многото хормони, не успяхме да усетим специалната енергия на мястото, щото зелената поляна, която ставала за футбол, но уви нямаме топка се превърна в арена за борба. Един пишат трибуквие по такива места, други се въргаляме по поляните, имаме си стил, хихихи. За камъните повече може да се прочете в нета, само ще спомена, че монументът е на вероятно 4000 години и е бил предназначен за погребения или обсерватория, няма намерни конкетни данни. Навръщане минахме за обяд при Милко, Ани, Алек и Филип. Ах, тези зайковци са станали същински мъже! Разтъжихме се с порция сладки приказки за гарнитура на барбекюто и се прибрахме доволни от видяното и постигнатото в размер на калории и впечатления.
|
с татко Барба |
Съботният ден е посветен на филмови сцени от старите ленти и футбол. Абсолютният късмет беше да решим да дойдем във викенда на шампионската лига финал, епично събитие за футболни фенове, особено на Борис, чийто любим отбор играе, пък даже и ще спечели.
|
Уембли! |
На стадиона не влезнахме, щото още са ни тънки джобовете, задоволихме се само да поседим пред стадиона, да се побутаме със запалянковците и да позяпаме чудатости по хората за няколко часа и се прибрахме за вечеря да гледаме събитието с вдигнати крака от дивана. Моят хайлайт на деня беше Нотингхил - един от богатите квартали на Лондон, с множество скътани артистични улички, пазарчета, ателиета за изкуство и красота, и там нейде се намира онази малка и уютна книжарница, където Джулия Робъртс подписваше книгите си, флиртувайки с Хю Грант. А няколко преки встрани е друга малка и разкошна уличка с еднакви на ръст и форма разноцветни къщички, където една розова къщичка се отличава, точно там приятелят на Кира Найтли й се обясни в любов безмълвно на фона на коледна музика. И ние бяхме там, и ние видяхме, и ние усетихме любовните вибрации на големите, само дето нашите са истински и не само за филмовите ленти.
|
раят на Земята |
|
малка уютна уличка с къщи за милиони |
|
любов се лее отвсякъде |
В последния ден в Лондон запечатваме спомени от зелената природа и нетипично юнско слънце. Погледахме уличните артисти на Ковън Гартън, които бяха що годе талантливи и доста находчиви за събиране на бакшиши.
|
приятелски срещи |
Пазходихме се по древните павета отново до кралския дворец и практикувахме лондонски пикник в парка Хайдън, където папагали и катерици те наобикалят само докато чуят, че отваряш пакет с фъстъци. С Митко, Дени, Мишето и Матео се насладихме на чудесния ден и се прибрахме да опитаме резултата от задобрелите умения на Митака с барбекю. Много и вкусна храна даде фира по време на това пътуване, но то само със сладки приказки не се живее.
Оставихме Гринуич парка за следващия път, меридианът ще ни чака да го обкрачваме отново, а защо не и въртележка с лондонското виенско колело, което подминахме в взаимно съгласие заради огромната опашка.
Лондоне, очаквай ни отново!
|
до нови срещи, Лондон! |