Когато резервирахме кратката ваканция за Тенерифе го правихме с идеята да се стоплим там, а то каква стана - бягаме от жегите във Виена! Накъде отиде този свят, скоро ще ядем череши на рождения ми ден, ако ще го гледаме от хубавата му страна :).
Кацаме обедно в сряда и ни лъха онзи морски въздух с мелодията на палмови листа, как ми гали сетивата това усещане, но само през трите сезона от годината! През лятото предпочитам шума на ореховите песни и сенки в родните ширини.
Летището е по-голямо и подредено от очакванията ни, измъкваме се бързо, натоварваме се в кола под наем и драскаме по добре асфалтираните, почти нови пътища из острова. Най-големият от Канарите, Тенерифе събира малко повече от милион жители и сигурно 10 пъти повече туристи през трите активни сезона. Крайречните територии са толкова гъсто населени, че карфица няма къде да се забие от бетон и стъклопакет в повече от 15 ката линии от брега, за сметка на което всички с гледки благодарение на стръмните склонове. Момчетата асоциираха острова с Дубай по липсата на зелено и много пустош, където пясъчните територии са заместени с вулканични маси.
Та, имат много добра инфраструктура с безброй кръгови, крайпътни кактусови дървета, фикуси с размер на 100 годишни кестенови дървета!
Островът помещава повече от 300 вулкана, всички останали Канарски острови са вулканични, на 23-24 градуса слънцето се усеща като 30 поне - много от пътуващите в същия времеви отрязък имаха красноречиви слънчеви поражения за 5-те дни.
развълнувано ми е! |
размечтано, дори! |
камъни+вода=час време! |
Целия следобед обикаляхме лежерно от плаж на плаж в градчетата El Medano и Los Abrigos, където сърфистите бяха открили сезона.
Ден втори ще опознаваме местната фауна, т.к. флора няма много, с изключение на северната част, за която ще разкажа повече. Прекарахме в Маймунски парк (Zoo Monkey Park), да храним маймуни, лемури и морски свинчета, останалите влечуго/птице производни гледахме само от разстояние. Симеон особено се изкефи на близката среща с бозайниците, които умело са се адаптирали да събуждат умилението на посетителите.
да ти се качат на главата, маймунките! |
маймунски му работи! |
След парка се разходихме по билото на един не толкова известен вулкан, от който се откри изящна океанска гледка (Montana Chayofita).
хубаво е :) |
гледки да искаш в Тенерифе :) |
Ден следващ е посветен на северната част на острова, която компенсира със зеленина, било то плодородни дървета и тревички, земеделски култури и пустош за разнообразие. Обядвахме с гледка към Lago Martiánez, обширна територия с няколко басейна и гледка към океана. Имаме само няколко часа, при това със забравени бански и хавлии се задоволихме само облизване отвън. Ако някой ден се върнем в Тенерифе, задължително ще планираме ден-два размазване тук. След пищен обяд с само с тачоси, бягаме към организиран тур във вулканична пещера, образувана от лава (lava cave Cueva del Viento). Досущ като скалните пещери, с тази разлика, че няма сталактити, сталактони и сталагмити. Различните линии по пода и стените показват нивата на лава тунелите и вида на лавата минавала и загребвала по пътя си различни вкаменени обекти. Пещерата НЕ помещава прилепи, защото няма вентилация на въздуха, тъмнината е 100%, тествахме я, за сметка на това има повече от 90 вида насекоми, повечето от които губят напълно пигментацията си.
Лагото е много яко! |
вулканична пещера |
Завършихме деня в кварталното заведение с още такоси на скара, предимно расли на кокал и супа с миди и скариди за разкош, съпровождани от изстудена и ароматна сангрия.
Ден пореден с приключение на 3717м. или с други думи да видим какво се крие над облаците!
Преди да атакуваме върха на вулкана Тейде |
За да изкачим вулкана Тейде до същинският му връх са нужни специални разрешителни, които логично туристическите агенции изкупуват за месеци напред, затова потегляме с организиран транспорт и гид, което се оказа приятно и удобно, особено на връщане, когато сънят ни пребори, докато телата ни се лутаха от рязката промяна на разреден и сгъстен въздух, или пък височинната болест.
да се изкачиш на 3500м, за да цокаш |
Та, Канарите са били населени от берберите, дошли от северна Африка около 1500 години, след което в началото на 14-ти век испанците са започнали да завладяват един по един канарите, докато след 100-на години всичките 7 острова са под испанско владение и така до днес.
На височина от 1000 м. е раят на земята за земевладелците, които отглеждат обширни тераси с картофи и лозя. Долу на морското равнище има масови бананови плантации, цитруси и кактуси. Маслини не видяхме.
Островът се захранва с питейна вода от конденза в горите им в северната част, които образуват множество извори, както и дъждовната вода, която се събира до последната капка. В туристическите сезони, които са 90% от година се преработва и вода от океана, за да смогне на човекопотока.
яко! на нивото на облаците (1000м) |
Изкачихме се с бус до лифт на около 1500 м височина, където свършват жилищните постройки и земеделие. Над 1000 м, вече бяхме на нивото на облаците и вълшебните гледки спираха дъха. Кабинков лифт ни изкачи до 3500 м. за 7 минути. Оттам издрапахме нагоре до върха, минавайки по изградена от вулканични камъни пътека, на места с горещи каменни стъпала, от които вълни от сярни облаци стопляха крайниците ни. Спирахме за пауза на всеки 1000 м. На високото въздуха се усещаше разреден, но не изпитахме дискомфорт. От всяка височина се открива нова и нова нереална гледка, било то към обширни вулканични маси, океан или другите острови наоколо. Казват, че тази разходка е актуална целогодишно, защото времето над облаците е почти винаги така хубаво, независимо от времето долу на океанското равнище.
на върха, йеййй! |
Върнахме се доволни и приключихме деня със сладолед на плажа! За разнообразие изиграхме няколко кръга Aктивити, докато Ники си вземаше последни слънчеви бани на терасата.
Последен ден и ще преследваме делфини и китове Гринди в океана. Тръгваме с катамаран и още след 30 минути навътре в океана, делфините ни наобиколиха, точно такива игриви като по филмите, безгрижни, в синхрон по двойки и елегантни като балерини. Продължихме навътре и не след дълго започнахме да виждаме и китовете гринди, от делфинското семейство, достигащи 7 м. дължина, игриви като събратята си, двойно по-големи и по-самостоятелни сякаш. Един от младежите ни поздрави точно до лодката и се опита да ни изпръска, наслаждаващ се на радостните ни възгласи. Неописуемо е чувството да наблюдаваме тези прекрасни съвършенства в естествената им среда, толкова мощни и в същото време беззащитни от човешката намеса. Черешката на тортата беше една голяма костенурка, която плуваше около нас и си подаваше главата от време на време за въздух.
кит Гринди |
делфини |
Ами това е от нас! С 5 часов полет се завърнахме във Виена с най-мекият полет, който сме преживявали досега и с незабравими спомени за природните дарове и стихии, които ние хората си позволяваме да обуздаваме и се заблуждаваме, че държим контрол, а всъщност сме една прашинка в цялата вселенска прекрасност!