Из земята на островите! Малдиви за влюбени!

 
На връх Никулден бягаме на топло, за да празнуваме поредната обиколка на Ники нейде в странство само двамата!

ранен улов на риба Тон!

Кацаме рано в събота в Мале, столицата на Малдиви и с моторна бърза лодка за 40 минути клюмане в дремеща поза сме на пристанището на остров  Маафуши. Улиците са живи и пеят своята песен от тъмно рано до късните малки часове, през останалото време враните огласят тишината с кавгите си. Ако имаш късмета да си с ламаринен покрив, кавгата им е още по-шумна! Пред всяка врата виждаме обувки, задължително се събуваме пред магазини, ресторанти, хотели, улиците са пясъчни и с удоволствие забравях обувките даже. Придвижването с лодки и моторчета се усеща най-вече въс въздуха с натрапчивата бензинова миризма. Най-скъпата риба е разновидност на Туната, сега й е сезона, 8кг се търгува за 600 местни пари (40 долара) и е редовен улов в момента. Вкусна е! 

Най-честите туристи са руснаци, испанци и индийци. На острова има около 2000 души местни, от които 550 ученици. Средната работна заплата към момента е 650 долара. Едно манго в супермаркета е 48 местни пари (3.2 долара), изглежда го внасят, защото тук освен гарги и летящи лисици, друго по дърветата не видях да вирее. Поспахме няколко часа, за да наваксаме нощния полет и вечерта се разходихме за ранна вечеря по плажа. 

с пазителят на плажа в Маафуши

Хората тук са усмихнати и добронамерени. Учителят Мохамед е домакинът ни за следващите три дни, посрещна ни топло в къщата си (той й вика хотел, има 4 стаи), жена му Аминат (името означава "красива жена") скромно и срамежливо се усмихва, събира парите и шета. Отгледали и изучили двама сина, за тяхно щастие живеят около тях, доволни от това, което имат, макар и да се смятат за бедни. Една сутрин закусихме традиционна малдивска закуска - боб с доматен сос и риба тон в партньорство на арабски хляб. Попитах Аминат как се яде, тя вежливо и смутено с езика на тялото ми показа, че не ползва прибори, само опосредствали връзката с храната. Денят им започва в 5ч, когато е време за първата молитва, а петлите започват да пеят още в 4. След молитвата си вземат душ и стартират дневните задачи. Училището започва в 6:45. Днешните ученици не били като едно време, разказва учителят, не се учат. Тук след 11ти клас се полага изпит по системата на Кембридж и може да продължи детето в университет в Мале.

Ден първи!

манекен! 

Посетихме луксозен комплекс Olhuveli с водни вили, разположен на три острова, свързани с мостове. Еми няма да си кривя душата, рая на земята ми се стори с тези гледки, излезнали от картички. Бели плажове, тюркоазена и бистра вода, шезлонги и пуфове на всяка крачка, джунгла с дълбока сянка, а най-хубавото ще видите на снимките и видеата - нямаше с кой да се разминеш по плажа, плажът беше само наш! Е, поделяхме си го с една бейби акула, чудех се дали ще се появи майка й да я събира за обяд! За наша приятна изненада, комплексът си имаше и домашен риф, за съжаление с умрели корали, но пак помещаваше много и красиви рибки и рибища, включително и голямата сестра на бейби акулата (1.20м). За един ден тук платихме по 130 долара всеки, с включени храни и напитки. Заслужи си всеки цент този ден! 

многото синьо

Ден втори с акули!
Отиваме на лов! Буквално от английски се превеждат акули кърмачки (nurse sharks), твърдят че са безобидни и при изключително редки ситуации биха нападнали човек. Ние изглежда сме късметлии и по изключенията, но затова по-късно.

гладки като кадифе

Стартираме от Малфуши с моторна лодка и вселенско веселие, имаме в групата от 2 до над 80 годишни и четирима симпатяги екипаж. Правим спирка във Фулдхоо- местен остров, където са завъдили питомни скатове и ги угояват всеки ден по едно и също време, докато туристите им се наслаждават. Преди нас имаше група от млади китайки инстаграмки, които ни изиграха голямо позьорско шоу, много сладки! Скатовете така силно са свикнали с човешкото присъствие, че се блъскат в хората в стремеж да докопат повече парчета риба. Много гладки и слузести са на докосване, отъркваха се в краката ми докато преследваха парчетата риба. Погледахме ги 30на минути и продължихме към акулите. Пристигнахме в открития океан, където имаше стълпотворение от 10-на лодки и си помислихме, че ще има да почакаме, докато можем да се гмуркаме. Оказа се, че хищници има за всички ни, докато акостирахме и вече ни заобиколиха няколко. Момчетата им хвърлиха няколко парчета стръв и наскачахме в групички по двама, имахме по един водач, който явно познава навиците на акулите и ни направляваше под водата какво да правим и какво не. Абсолютно забранено беше да плуваме с разперени крайници, когато има акула до нас. Добре, че си държах телефона с двете ръце, докато снимах, иначе инстинктивно вероятно щях да помахам на някоя акула. Както вероятно една от девойките в групата беше направила, защото докато позираше като поничка над нервно въртящите се акули и под кръжащия дрон за уникално видео се озова с наръфана ръка и скорострелно я извадиха от водата. Евала, че запази самообладание като се усети на момента и веднага вдигна ръката нагоре, за да не се усеща човешката кръв във водата. Слава Богу не беше много драматично нахапана. Та, преживяването с десетки акули наоколо, да се побутват в теб сякаш си играчка беше доста отрезвяващо. Определено се усещаше надмощието им, чувствах се пренебрежително малка, същевременно щастлива и благодарна от неутралното гостоприемството на тези царици в океана. Аз малката пешка ги ухажвах с камерата и любопитството си. След лова на акули останахме на една пясъчна дюна в нищото, за да хапнем и да отпуснем парата. 

кифличка и кроасанче на море

така е като не те пуска адреналина!

Ден трети, ден рожден на Ники:
Мохамед и Аминат ни изпращат на пристанището, тя ме прегръща силно и продължително, топлината в погледа й оставя дълга следа, трогателно ми е.

домакините ни в Маафуши

Потегляме на приключение като комбинираме придвижването си от Малфуши до Дигура с фотолов за китова акула и мантра (огромен черен скат). С моторна бърза лодка, с максимално изпълнен туристически капацитет и трима души екипаж стартираме час и половина друсане по гладката като тепсия вода и се чувствам по-екстремно от возенето в софийска маршрутка. Последният път беше в деня на раждането на Симеон, бива да го кача някой ден да си припомни  усещането, което е имал часове преди да се роди, хихи.
Лиа, испанка от Билбао е водачът ни днес, доста емоционална и амбицирана да ни срещне с екзотичните водни обитатели.

великолепна мантра!

С преобладаващите си високи тонове в гласа, като издадеше команда "скачаме" и очакваше 26 души да сме от местата си във водата за по-малко от 5 секунди. И аз съм пуши, ама тя ме респектира, хихи. Събуждаше адреналин и сякаш хищническо чувство за преследване на дивеч оживяваше в нас в момента на стрелване към океанските дълбини в надпревара с жертвата. А мантрата се носеше така грациозно и плавно, замахваше с прилепските си перки с очевидно преимущество в загребването на вода и скорост. Ние драпахме след нея повече от 20 минути, суетейки се от кой ъгъл да я снимаме, рибата ни отпусна бонус - салто като демонстрира бялото си гладко коремче, видно свикнала с вниманието на досадници туристи като нас. 50% от целта е покрита. Действаме към акулата, водачката е във връзка с други преследвачи и лодки, и скоро получаваме сигнал. Скачайте, плувайте, бързо, ех …. изпуснахме я, бяхме много бавни! Акулата се движеше на голяма дълбочина, виждахме силуета й само. Обратно на лодката, бързо, бързо, потегляме бясно към друга следа. Германската двойка срещу нас се изправят да пътуват приклекнали, че всичките им бъбреци вече са с разбити камъни на по-дребно от малдивски пясък, американецът отсреща се предпазва в очакване германецът да скочи всеки момент върху веждите му и да го посрещне в обятията си. Испанките плувкини са толкова чепати, че не следват инструкции и се набират на пилоните като танцьорки, а перуанецът, който е на нисък старт на пътеката си затри единия плавник, след поредния подскок на лодката и запълзя из под седалките и краката на хората да го търси. Аз се заричам, че ако и този път не се обърнем, доброволно няма да се кача отново на такава лодка (недоброволно ще трябва, че от Дигура до Мале пак ще се наложи). Спираме рязко, ноктите на краката ми барабар с чехлите са се забили през кожата в дунапрена на предната седалка (нали германците още клечат полу изправени), което ме спасява да не зашеметя германката с мократа си прегръдка.

човешка армия VS акулата

Скачаме! Бързи сме! Атакуваме! Отработено движение! Има още няколко лодки с войници като нас! Във водата сме, губя Ники от поглед, наоколо само стърчащи над водата шнорхели, тук там висящи във водата шкембета, останалото са десетки, да не кажа стотици ритащи плавници, с няколко се усетих твърде близко, чак болезнено. Бяхме цяла армия от плуващи преследвачи. Чувам нервно и накъсано дишане през шнорхела, бумти в заглъхналите ми учи - моето дишане е! Ако нямахме маски, вероятно щяхме да се изплашим от кръвожадни и хищни погледи с оголени зъби. Животинско преследване, гарнирано с бясно бутане с лакти, колена и каквото дойде. Инстаграмки, тренирали вероятно гмуркане на дълбоко до съвършенство си водеха камера младежи в антуража, самонадеяно и властно си пробиваха паралелна позиция до спокойното животно - царицата на океана! Китовата акула, беше там, грандиозно поклащайки хармоничното си тяло в един монотонен ритъм, нямаше признак на стрес, подобно на малките акули, с които се видяхме вчера. Беше около 5-6 метра, петниста, движеща се в свои води. След няколко минутна отчаяна борба с телефона за подводни снимки и стремеж за оцеляване насред войската от фотографи и модели се отчаях, отпуснах се и монотонно загребах с плавниците в ритъма на акулата, изолирах шумовете и периферното гледане. Останах насаме с нея, влезнах в темпото й, бяхме в синхрон,  гледах я в очите. Една трета от размера й съм, бях й се доверила още преди да я срещна, дори да ме забелязваше, не ме отразяваше. Около 20-на секунди трая този специален акт между нас, стори ми се една голяма вечност. Беше ми напълно достатъчно, оттеглих се от надпреварата с човешката суета, доволна от природата и за пореден път разочарована от глупостта на човешкия устрем за бизнес модели. Горещо се надявам да приемат закон за защита на горките животни и да не позволяват повече от 10-15 души да се гмуркат с акулите. Моите 20 секунди приключиха в момента, в който съзрях и гмуркачите с бутилки под акулата, беше обградена като футболна/ кино звезда на стадион, с тази разлика, че ние бяхме на нейна територия и тотално различен животински вид. Радвам се, че не четохме предварително отзиви от подобни преследвания, вероятно нямаше да отидем и нямаше да имам моите секунди, от друга страна и аз допринесох с участието си към тази небивалост и потъпкване правата на горкото животно. Компенсирах съвестта си със събиране на отпадъци по брега. Спряхме лодката още веднъж, аз останах наблюдател от борда. Ники си подари чудесен подарък за рождения ден - още една среща с акулата без камера и стрес за снимки, ей така очи в очи на разстояние.
Освен срещи с акулата, събрахме и доста 4-ки в този ден! 

пораснало момче!

Обядваме на съседен остров и се отправяме към Дигура (Диг - дълъг, ра - остров), където ще останем следващите 3 дни.Още при акостирането на острова се заговарям с Фисал от Бангладеш, живее на яхта от 2 г, не е виждал семейството и дори детето си, което е на 1,5г. А нашият капитан на моторната лодка - Ахмед, на 23 работи в туризма вече 10г. Не иска да има жена и съпътстващи проблеми поне още две години. Смята се за късметлия, всичките му турове в преследване на китови акули са успешни, познава и обича океана, знае къде да търси и как да чете сигналите на водата, солена вода тече във вените му. Показа ни видео как докато спасява огромна костенурка, оплела се в сезал, тя го захапва сериозно в паниката си, въпреки това той би го направил още 100 пъти, ако се наложи. 

44х4 поне! да бъде!

Тук се настаняваме в малко хотелче в единия край на 4 километров зелен оазис, завършващ с най-дългата пясъчна ивица в Малдиви. Островът е прегърнат от великолепна плажна ивица, по средата зелена перла от джунгла. Местно население около 700 души, имат си всичко, освен див нощен живот, което не търсехме. Ако Малфуши беше Слънчев бряг, то Дигура е Синеморец преди 15г. Тук освен да правиш по 300 мега уникалните снимки на безобразно красиви плажни гледки с, без, с цели или половин палми, с, без или както дойде корали, рифове и шарени рибки, друго май няма какво да се прави. Ще се релаксира! А за снимките е валидно от изгрев до залез, така че бройката може да набъбне. Има няколко малки хотели и ресторанти, храната е изключително вкусна, едно кафе на плажа с пластмасови масички и столчета, както и традиционните им седалки от метални тръби и мрежа. На целия остров видяхме една кола, закрита с калъф, вероятно не е много често в движение. Придвижването тук е с колела, скутери или тук-туци. Плажовете са разделени на локални и туристически, има глоби за туристите, които грубо нарушават правилата за разголване, рускините сигурно идват с някоя пачка само, за да си покриват глобите. Би било яко глобата да е нематериална, но това общество не е дорасло за подобна мярка като например да навлекат някоя силиконова кака с черните дълги дрехи и забрадки за няколко дни, че да влезе в обувките макар и за кратко да си мюсулманка в един разголен свят. 
Закриваме деня с тържествена вечеря в чест на рожденика и правим разбор на събинията от деня! 

честит да бъде този ден, в който Ники е роден!

Ден четвърти - до седми! Пълен размаз на плажовете с или без шнорхелите, с или без дрона! Безоблачното небе позволяваше на слънцето да оцветява океана в типичните светло тюркоазни багри.

още една акула!

напът към джунглата!

най-дългата дюна в Малдиви

Разходки, каране на колела, даже спечелих Ники за една ранна сутрин с посрещане на изгрева. За негов късмет (за сефте става “доброволно” за изгрев) облаците на хоризонта попречиха на Слънчо да излезе от водата, но пък аз съзрях две делфински гръбчета на фона за проникващите през облаците лъчи, точно като по филмите.

не е лесен лесният живот! 

Irufaan (Iru - син, fan - group of fish) е един вид relationship manager в хотела, още първата вечер се заговаряме на рецепцията, ние не бързаме да се прибираме след вечерята, изглежда и той няма спешна работа, синът му вече спи, а жена му е на смяна в болницата. Последно е бил във ваканция през 2022, когато е пътувал две седмици из Индия по медицински и релакс причини. Бил е на 11, когато през 2004-а Малдивските острови са засегнати от цунамито, което беше така пагубно за много от държавите в Индийския океан. Дигура за щастие дори не е залят, т.к. островът е по-висок, само на първа линия до водата са били разрушени постройки, включително и луксозния комплекс в близост. Няма човешки жертви от цунамито, за съжаление масово коралите покрай плажовете са унищожение и все още няма признак на живот. Когато умират, коралите стават бели като сняг. 

Хората тук са изключително добронамерени и горди малдивци! Премерени, дружелюбни, уважаващи личното пространство, за момент не почувствахме различно отношение от страна на персонала в луксозния комплекс, в непретенциозното кафе, в луксозния ресторант или по улиците. Независимо, че днес сме там, утре ни няма, всички ни посрещаха и изпращаха топло! Почиват в петък и събота, когато може да ги видим на местните плажове да се любуват на райските си гледки. Подобно на съседните нации, не са изключителни по реда и дисциплината, за чистотата да не говорим. Обслужването на туристите е с най-висок приоритет, създават усещането за personal touch, взимат и изпращат хората от/на пристанището, представител от всеки хотел махаше за довиждане на заминаване. Ники беше убеден, че Ирфан е дошъл специално за нас (още една двойка заминаваше), според мен си му влиза в длъжностната характеристика да изпраща с усмивка и да оставя топло усещане у хората и желание да се върнат. 

Храната!
Храната е много вкусна! Предимно морски дарове, но за пишман туристи като Ники има пица и бургери (протестира като ме слуша и затова се назлъндисва на пържоли и бургери от риба тон и сьомга - надявам се не норвежка, маринована с антибиотици).
Малдивската закуска в хотела съставляваше риба тон от консерва с бял лук, арбски хляб и омлет. Нали помните, яде се задължително с ръце и да стартираш деня си с лучен аромат не е никак лошо, всъщност. Сервираше ни я Туан, родом от Коломбо/ Шриланка. С баща малдивец и майка щриланка, придобил отворен мироглед (мюсулманин и будистка) и толерантност за религии и хора. Изконна ценност е семейството, построил къща за бездомните си родители и така изпълнил мечтата на майка си, което го изпълва с пълноценност, както той се изразява. Дошъл е тук, за да събира пари за собствен бизнес с тениски и мобилни телефони. Държи жените настрана, докато си изпълни бизнес плановете, за да бъде фокусиран напълно. 
Garudhiya - традиционно малдивско ястие: големи парчета туна в бульон с лук, сушени водорасли, сушени люти чушки, бял басмати ориз и лайм. Всичко се забърква във супата и след това се изсипва върху ориза! Бон апети!
Малдивски бургер с пълнозърнеща туна пържола, яко! Иначе, плодовете и зеленчуците са кът, агрикултурата е само на 10% от земята тук заради пясъчната структура на почвата и подводните солени течения. На един единствен остров примерно се отглежда манго. Банани, кокос и breadfruit са единствените плодни дървета. От кокос правят традиционен кокосов петмез "Бонди". Останалите плодове и заленчуци масово внасят от ШриЛанка, затова и едно манго струва 3 долара. Дотук с мнението ми за рая на земята!

За ваканция на Малдивите съществуват две крайни мнения. Едното е, че е абсолютно задължително, ако ще отидеш на рая на земята да отседнеш в луксозен резорт, където да се насладиш на уединение във вила върху водата по възможност, откъдето да виждаш само морските обитатели и водна шир. Разбира се, за хапванията все се натъкваш на гладна тълпа, но това е само три пъти на ден, освен ако не си поръчваш храната в стаята. Другото мнение е, че ако ще отидеш в рая на земята било загубена полза да се затвориш в изкуствено сътворена луксозна среда вместо да се насладиш на дивото, каквото майката природа го е родила, макар и да се наложи да го споделяш с мърлящината на местните, както в бита им, така и в отношението им към природата. Ние поддържаме и двете мнения, единственият разделител е бюджетът, когато гроздето е високо е кисело! Избрахме бюджетна опция, надявам се някой ден да имаме време да направим и първата! 

хубаво е!

Няколко интересни факта:
- Малдиви е най-плоската и с ниско морско равнище в света държава. Имат една единствена планина в един от южните острови под Екватора, която с радост бих изкачила на старини, със заветните 4-5 м. височина.
- Има много малдивски котки, няма кучета. Мюсюлманите нямали право да докосват кучета, защото се смятат за мръсни животни. Явно ислямът се тълкува различно в Турция, примерно. Ще го проверя с близките оттам!  
- Не се взема жителство лесно, не продават земя на чужденци. На хартия можеш да притежаваш максимум 49% в кооперация с местни.
- В Малдиви се строи нон-стоп, зад взеки ъгъл има нова постройка, за жалост се прави на парче и резултатът е един голям бетонен пачуърк на такова малко парче земя. 
- Скоростта на движение в Мале, където е пълната лудница от жужащи мотопеди е 25 км. Колелата не са на почит, като цяло зеленото живеене тук не е в майндсета.

- Малдиви има малко повече от 1900 острова като не всички са обитаеми. Всеки обитаем остров има местна управа, а областите се образуват от група острови.
- Малдиви е в топ три по разводи, масово жени над 30 имат по няколко брака зад гърба си
- Името Малдиви идва от “земя на острови” или “острова на жената”. 

Дали си струват 4-те часа времева разлика (с Виена) и лекият джетлаг за седмица престой тук, да, 100%! Различно е синьото от всяко друго, което сме виждали, различно е в различните часове на деня дори, слънцето има специална синергия с водата, а синьото на хоризонта се слива и губиш представа за време и пространство. 

кътче от земята, останало в сърцата ни!

Гостоприемство по полски

 По австрийски затваряме кепенците в петък ранния следобед, забираме децата от училище, за да драснем със 100 км в час посока Полша, където планираме да трупаме нови фамилни спомени и емоции по време на есенната ваканция.

ей за тези усмивки живеем :)

Атакуваме провинцията в близост до луна парк Energylandia, за да можем сутринта да сме в челните редици на железните влакчета! Бяхме пропуснали факта, че като последен викенд за парка имало и тема за Хелоуин и получаваш бонуси, ако си костюмиран, но и без маскировка си изкарахме чудесно, тоест адреналинско. Мама съпреживява с момчетата бързите скорости, тати запечатва емоциите в семейния албум, комбинацията е топ! Пак ще дойдем в тук, има най-високите и стръмни железници, които сме обикаляли досега (надминава Дисни в Париж, Ф1 в Абу Даби, за Пратера да не говорим). Тръгнахме си по тъмно, адреналина ни държа дълго, момчетата дълго и ентусиазирано преразказваха трепета в коремчетата от свободното падане и лупингите, имаха нещо като Yes day, наваксаха със захарен джънк до насита.

За такова отвесно падане иде реч! 

Нощуваме наблизо и рано на другия ден потегляме към солна мина Wieliczka, в покрайнините на Краков, където имаме резервация за тур с миньорски преживявания. Нахлузваме по един работен гащеризон, оборудваме се с нужната екипировка (лампи, кислородна бутилка и мешка за вода) и се спускаме в тунели от 14 ти век. Рязахме дърва, медитирахме в църква, пяхме в зала Мария Терезия със 140 м. висок таван, бохемствахме в залата на Фердинанд (с барок полилей), получихме сертификати за работа в солна мина и минахме по стъпките на миньори от няколко века насам.

Boooo

режем дървени колони за тунелите

подземно бохемство в детайлите

Мината е функционирала до преди 30 г, под владението на всички силни сили минали през тези земи. Гидът ни беше толкова приказлив, че ни изяде времето за обяд в Краков и хапнахме на крак в едно крайпътно капанче с "типична" полска храна - бурито и касадия, за сметка на това много вкусни (заслужава си високия рейтинг в гугъл).

Наздраве от Podwale 25 Kompania Piwna

Палим гумите към Варшава! На 40 минути от целта паленето на гумите или слизането от баирите към града декорираха таблото на маздата като коледна елха и едвам издрапахме до паркинга, но стигнахме навреме за резервацията в традиционния полски пъб, който крещящо ни напомни на типичните австрийски, явно влиянието от Австро-Унгрската империя се е харесало на хоримагския бранш! Не ни мислете, колата беше поправена в сервиз само с час закъснение на  планирания ни престй в града, да отбележа за незапознатите, нашите пътувания обикновено са разграфени до час точност и всяка девиация от плана налага импулсивни алтернативи и гъвкави решения!
И държа да отбележа, че останахме трогнати от полското обгрижване на клиентите, не само в Мазда, по заведенията, музеите, магазините, хората са гостоприемни и добронамерени, дори поназнайваха английски повечето.

Варшава ни посреща в прекрасна есенна премяна и октомврийско топлещо слънце! 

кифлея си в парка!

Най-новата репродукция на една от старите столици на континента, срината почти изцяло със земята по време на втората световна война, вдигнала се отново на крака, 

Зиги Васа (Шведска жилка, да)

надхитрявайки умело комунистическия съгледвач и изградила отново почти до цялост облика на първоначалния си старинен и уютен вид - Варшава гордо се издига над поречието на река Вистула! За разлика от обичайните сирени, камбанени звукове или музикални отброявания на едно денонощие на кръгъл час, примерно в 12 на обяд или 8 сутринта, тук градът пее своята песен в 11.15 ч. всеки ден. 11:15 ч е часът, в който е съборена часовниковата кула на царския дворец по време на втората световна война, когато нацистите го изпразват и бомбардират. Стрелките замръзнали на този час и десетилетия по-късно същият часовник е служел като касичка за събраните дарени пари и възстановеният часовник стартира в 11:15 ч, за да отчита тежестта на времето.

на мегдана с русалката!

По настоящем историческият стар град с площада съхранява наследството си под опеката на Юнеско, а модерните пристрастия на времето се завихрят в изящен танц на вкусове със западен оттенък, тук намират заедност украински, белоруски и руски емигранти. Варшавци се гордеят с миналото си и разказват историята си, за да се помни, загърбили враждебност и замечтани в светло мирно бъдеще.
Магдалена е нашият водач на фри тура, отказала се от корпоративна кариера заради любовта към историята и приказки с туристи, консултира писатели на исторически трудове през малкото време, което й остава от ежедневните туристически обиколки. Разказа ни няколко легенди, които не са в учебниците на официалната история, като например как заради подпалилия се царски дворец, Краков е отстъпил короната на Варшава за столица, където държавната власт вече била настанена така или иначе заради стратегическото си географско положение на бреговете на Вистула. Светна ни за тайнството как скулптурата на героя на града Sigismund III е оцеляла няколко века (от 17 ти насам) в почти оригиналната си форма, как синът му се състезавал с църквата в строежа на по-висок монумент, как самата статуя е надживяла няколко колони, страдали от бръчките на времето. Как била полегнала посред съборените постройни на града след войната и била отново цяла, даже изглеждала така истинска под заледените руйни, че архитектите се заблудили, че е истински човешки труп. 

бащата на нова Варшава

Най-интересно ми се стори как мъдрият градски архитект Jan Zachwatowicz успява да надхитри комунистическата управа, използвайки техните принципи. След втората световна война, когато Полша е под желязната соц. завеса, където изначалните културни и архитектурни ценности вече не са на дневен ред, руската инициатива за строене на бетонени блокове и инфраструктура била в разгара си, се явява един архитект, който деликатно заявява желанието си да възстанови облика на предвоенна Варшава. Централният градски площад с квадратното пазарище било със срината напълно една страна, която руснаците за по-лесно решили, че няма да изграждат, а ще я направят на терасовидна гледка към реката. След ден планирали да дойдат на място, за да обявят официално решението си. Ян Захватович убедил полските работници да построят стена около два метра с портали към домовете на предишните заселници за едно денонощие и когато руските управници дошли, той представил работническата класа колко усърдно работи, за да възстанови основите на града. Съответно руснаците нямало как да възроптаят срещу плодовете на трудещите се, а архитектът в последствие прокарал напълно новият стар изглед на площада. Подобен подход използвал и за други старинни постройки, които за няколко десетилетия се умножили многократно. Царският дворец бил построен едва през 80те години, като разрешението за строеж отнело десетилетия и било дадено като опит да се спечели симпатията на поляците след голяма издънка на руснаците, опитали се да потулят възропталото се население срещу рецесия, когато са убити повече от 40 цивилни. Решението да се възстанови двореца донесло такъв фурор, че за по-малко от 5 г. повече от необходимата сума пари била събрана доброволно от поляци из цял свят, хората продавали дори пръстените и обеците си, само и само да допринесат за строежа. 

Причината да пострада така силно (85% разрушения) градът е защото 30% от населението тук са били евреи, в следствие на вековната толерантност развивала се още от 10ти век насам, териториите на Полша винаги са били благодатни за еврейските общности в Европа.
Единствено квартал "Прага" не е засегнат от войната, защото е отвъд реката, където руската армия се е спотайвала, докато поляците са защитавали с последни сили града от нацистите. Руснаците удобно изчакали да се избият едни други и след капитулацията на Германия във войната нахлули в грда. Понастоящем кварталът се е превърнал в хипарски кът и убежище на артисти. 

След разходката с Магдалена направихме късен обяд зад стените на стария град в белоруско бистро (mon nom) за тапаси от местни и не само изкушения, сготвени с много въображение на вкусове и усет. Беларуските младежи ни впечатлиха силно и се върнахме отново.

тапаси от пиле мляко, даже!

Една забележителна сграда държа да отбележа като положителен принос на комунистите - построили реплика на Empire state building (да, озадачена съм и аз какво е породило тази мотивация, защото някак си свободна Америка и окупираща червена армия не ми се връзва в градивно изречение с принос) като дворец на културата и науките (замечтах се за нашето НДК да изглеждаше така). 

две момчета и един полски културен дом!

Три са големите имена, които свързваме с Полша - Коперник, Шопен и Мари Кюри.
Maria Skłodowska-Curie, родена в задния двор в малка постройка на местното училище, където преподавали родителите й, още от малка имала за забележителен талант. За жалост родена момиче, не й се полагало да учи, а и родителите й нямали възможност да я изпратят в университет. Сестрински съюз изпраща първо голямата й сестра да завърши медицина в Париж, докато Мария работи като прислужница и изпраща пари, услугата се връща и Мария вече е в Сорбоната, учи физика и живее при успялата си омъжена сестра. Покрай съпруга си успява да извоюва известност и да се утвърди като учен, кръщава първият от елементите си на родината - “полоний” (от Полша), а другият “радий”. Забележителна е автобиографията й, още потръпвам от мисълта при гледката на запечатаните съпружески саркофази в Париж, за да изолират прекомерната радиация от телата им, попивана десетилетия, докато са спасявали човешки животи с рентгеновото си изобретение. 

За Коперник и Шопен женската ми солидарност намаля, заинтересованите да задоволят любопитството си в нета. 

Завършихме деня с разходка из новия град в лов на хелоуински костюми из моловете, които са в ситито до двореца на културата. 

Вторият ни ден във Варшава е облачно и мрачно като по поръчка за занимания на закрито. Таргетът ни е Happy музей и Pinball музей. В първия ни липсваха инстаграмски акаунти, за да предаваме лайф с яки селфита.

Моят Барби принц!

Ники доволен, а Симеон сърдит!

е отива ми е розово на душата!

Във втория нямаше време за снимки, на фокус са 130 пинбал машини, пра-дедите на плейстейшън и магнитен пинг понг. Два часа отлетяха неусетно, момчетата (барабар с Ники) се изкефиха максимално, даже и аз в началото се чувствах като Алиса. В наше село нямахме такива машини, докато Ники изпадаше в свидна носталгия. 

детска радост и детско недоумение - за кво пък се кефим толкоз ние възрастните?!

Следобеда прибрахме колата от сервиза и отпътуваме за Катовице за нощувка напът за вкъщи. И сега идва голямата изненада за момчетата, Ники е резервирал най-готината хотелска стая (евър!) в Good Times Hause, темата е гейминг, в стаята си имаме пинбал машина (!!!), стените са изцяло в плакати на известни и не толкова гемърски звезди. Нямаше как да е по-подходящ този престой във времето и събитията на ваканционната ни програма. 

The ROOM!!!

Сутринта се разходихме из града (имах усещане за пловдивските улици), хванахме последните слънчеви лъчи в снимки, хапнахме яка храна и отпрашихме обратно към Виена. 

крилете на свободата!

е много вкусно беше и тук!

Интересни факти за Полша в кратце:

- Прекрасни магистрали и първокласни пътища, при това безплатни, без винетка и тол такси (освен, ако не ни изненадат с честитка по пощата).

- Чуждестранни автомобили не видяхме, чужда реч, освен украинска и руска не чухме.

- Пироги във всякакви комбинации се предлагат за закуска, обяд и вечеря. Не успяха да ме спечелят, добре че имат богато разнообразие от мулти култи кухня. 

- Симеон ме попита за името на Варшава от думите "война" (war на английски) и "свърши" ли идва?, непосредствено след градската обиколка. По този повод се информирахме, че според градска легенда идва от имената на двама влюбени: рибарят Варс и русалката Сава, която обещала на Варс да пази града от злини, ако я пусне на свобода. Той я пуснал, а доколко тя си е изпълнила желанието остава под въпрос, защото градът е претърпял доста крахове след това, но любовта е жива и до днес, а русалка е градския символ, има я на градския площад, както и в герба, в логото на такситата и като орнамент из целия град. 

- Убър е чудесна алтернатива на градския транспорт във Варшава за 4-ма, возиха ни предимно украинци.

- Имаме още няколко станции за посещение наоколо, пак ще дойдем да се радваме на топлото ти гостоприемство, Полша! 

Лондон за родители

Лондон за родители! След десетки посещения в Лондон се завръщаме този път като родители и водим поколението, за да им покажем как живеят островчани. Вълнението ни е голямо, още повече защото това е пътуването на Симеон. Неговото желание за отлично завършване на началното училище. Митака ни взима в полунощ от Станстед и за 40 минути сме у тях, изборът на домакини ни е премерен с основна мотивация лесна логистика. Нищо лично, но само който не е идвал в Лондон да изпита преживяването от продължителните часове по транспорта, за да отиде от точка А до точка Б няма да ни разбере.

на покрива на О2 Арената 

Нацелваме училищна ваканция и на летището се озовахме с още няколко самолета прибиращи се от всякакви екзотики, дето ти правят прически по плажовете, освен плитки, гъмжеше от пишман злоупотребили със слънцето бледолики англичани на групи от по три поколения. Ей в такива случай ми става така гордо и свидно за Шенгена! Спим няма и шест часа, закусваме с Митака, Дени, Мишето и Матео, и се отправяме към залата О2, за да атакуваме върха й! Калинката и Никол ни срещат там и заедно се впускаме в приключение, като изключително прецизно сме планирали, след консултация с всичко що го има, дето познава прогнозата за времето, за да уцелим период без дъжд. А за Арената трябва и предварително да се резервират билети, както всичко в тези дни. Та, в този ден категоричната прогноза, потвърдена от 17-те ни златни източника из телевизия и интернет сочи, че дъжд ще има най-рано в 14:30! Екстра, планираме слот в 10:30 да изкачим арената, пък след това, ако ще и кюфтета да валят, ще ги гледаме от някой пъб! Минаваме инструктажа, овързваме се в колани и катарами, щото ще минаваме напречно целия покрив на арената О2 закачени за метални въжета. Навремето, когато са я построили през 2000 г, тази постройка със завидните 52 м е била една от най-високите в района и затова явно някой напорист иноватор е блеснал с идеята за допълнителна конструкция за разходки отгоре й, за да се любуват пишман туристите като нас от висините. Но, към днешна дата, залата е прегърната от множество небостъргачи, включително и лондонския Манхатън и гледка към Бигбен йок. Но, няма значение, сега сме тук, възползваме се от предимствата на ситуацията на 100%, все пак за сефте ще обикаляме меки покриви с въжета. Както каза Калинката, живели преди години отсреща в един от небостъргачите – „постоянно ги гледахме някакви пишман туристи да се катерят и все им се чудехме на ентусиазма“, сега покрай нас него ще го гледат и ще му се подсмиват. И, обратно в реалността, инструктираха ни, завързаха ни с коланите, заснемаха ни преди приключението, даже някой и друг слънчев лъч ни поздрави през лондонските облаци и хоп - закопчахме се с катарамите за желязното въже в индианска нишка, в нашата група има и възрастна двойка англичани. Инструкторката ни говори с 160 думи в минута, какво разбрали, какво не, измисляме си пропуснатото, че да сглобим картинката. Потегляме по първата права, най-стръмната част, Борис води парада, само Ники и възрастните англичани са с подобаващо анти-дъждовно яке. Изминахме няколко метра и изведнъж като плисна оня ми ти дъжд, ама не лекото рамене, дето ще го изтърпиш, а онези ми ти едри и мокри капки, от които бягаш да се криеш под козирките на сградите. Ама сега де да избягаш, човек, като сме вързани в редица по един на гумения покрив на арената за концерти на световни музикални звезди и то - пожелание! Осъзнавайки целия този патос не ми остана нищо друго, освен да прихна в бурен смях и да се заливам с радост от поднесения ни лондонския експириънс! Момчетата отгоре като ме видяха такава развеселена се освежиха и за щастие дъжда спря бързичко, намокри ни доволно, но вятъра на върха ни изсуши! Нагледахме се на мокри гледки и на пълноводната Темза, чието име произлиза от стара дума за „тъмно“, еми доста е мътна все още, то от толкова дъждове няма как да се избистри. Слязохме с нетърпение позамръзнали и огладнели. Заредихме батериите в една пицария и се отправихме към центъра да атакуваме Биг Бен и останалите достойнства на централен Лондон!

В подножието на Лондонското око (виенското колело) се намираме с Кетната, Саша и Клари, ех че голяма панагюрска мафия се събрахме! Всички заедно потегляме на лов за лондонски централни забележителности. Зад окото съзряваме достолепния Биг Бен и Симеон е в ступор от възхищение. Имаме голям късмет, защото доскоро е бил опакован за ремонт, освежаването на фасадата се откроява от вида на уестминстър (парламентът). След два - три тигела, покрай Абабството, където коронясват богопомазаните и статуята на Чърчил, където Симеон ми дръпна урок по история за силния му принос по време на втората световна война да съществува днешна Англия, продължихме към кралския дворец. В подножието на Бъкингам розови пеликани предизвикваха възгласи и умиление на туристите, златните орнаменти по портите и оградите увличаха в непрестанно щракане на спомени. С Борис дискутирахме как ли се чувстват обитателите на двореца докато си взимат душ и през прозореца да ги зяпат хиляди чифта очи, и си останахме на ниво дебат само, защото никой не се появи отвътре, за да ни разкаже, а колко ли бани се падат на повечето от 700 стаи - и това остана загадка. Продължаваме през парка по стъпките на кралските особи, разхождали политическите си тревоги, а ние компенсираме с безгрижност и намазваме по сладолед на път за Пикадили съркъс.

Докато се снимахме пред Риц, един от най-луксозните хотели в света Кетната се обади на Лори, чийто офис е наблизо и за всеобща радост и веселие той успя да се измъкне от срещи и да се разтъжим и с него, щракнахме се за спомен и продължихме. Следващата ни цел са фонтаните с конете, където ще правим реплика на снимка преди 20 години с Кетната и Ники! Уви фонтанът е опакован с метални решетки, но главните играчи са налице и снимка има! А времето, ах времето е с нас, събличахме се до ниво къс ръкав, слънцето ни галеше по страните, а докато пихме бири навън се изсипа поредната буря за разнообразие и подсилване на така прекрасните зелени нюанси. Четвъртък се оказа новият петък, хората масово се събират следофисно по баровете, за да загреят за викенда, петъчният хоум офис се слива с почивните дни.

Лондонски мерак за бира!

панагюрската компания

След бирената пауза се разделяме с Кетната и се ориентираме обратно към О2 с междинна спирка на Tower Bridge само и основно за Симеон, който иска да става архитект със специалност мостове (засега). На път за там видях за сефте здравец, БЯЛ здравец, който ухаеше досущ като розовия, много красиво откритие. 

едно момче и един мост

Мостът! Видя ми се различен от предишните пъти, избелили са го доста, боядисали са в синьо въжетата и ми заприлича малко на лего, но защо пък не. Завърнахме се на арената и след близо час сме при Кат и най-сладкото бебе на света Ема, която става само за гушкане и целуване! Взех си доза бебешка любов и я оставих да си легне, а ние продължихме традиционната раздумка с Калинката в компания на просеко!

Ема!

Ден втори! Ще се разходим до Stonehenge, за да разгледаме дали английският камъняк се различава с нещо от останалия из големия свят!На два часа път с колата от Съри, возим се с Никол и момчетата на задната седалка като сардини, но за меракът тясно няма, стигаме!

чак да пощръклееш от енергия

хихихи

Имахме огромното желание да се разтъпчем на място като походим километър-два от входа до същината, но вятъра щеше да ни отвее и пломбите, и затова се придвижихме с шатъл. Самите камъни са по-малки, отколкото си ги представяхме, обикалят се в кръг, може да се видят дори от съседната магистрала. Поради наличието на тинейджър и многото хормони, не успяхме да усетим специалната енергия на мястото, щото зелената поляна, която ставала за футбол, но уви нямаме топка се превърна в арена за борба. Един пишат трибуквие по такива места, други се въргаляме по поляните, имаме си стил, хихихи. За камъните повече може да се прочете в нета, само ще спомена, че монументът е на вероятно 4000 години и е бил предназначен за погребения или обсерватория, няма намерни конкетни данни. Навръщане минахме за обяд при Милко, Ани, Алек и Филип. Ах, тези зайковци са станали същински мъже! Разтъжихме се с порция сладки приказки за гарнитура на барбекюто и се прибрахме доволни от видяното и постигнатото в размер на калории и впечатления. 

с татко Барба

Съботният ден е посветен на филмови сцени от старите ленти и футбол. Абсолютният късмет беше да решим да дойдем във викенда на шампионската лига финал, епично събитие за футболни фенове, особено на Борис, чийто любим отбор играе, пък даже и ще спечели.

Уембли!

На стадиона не влезнахме, щото още са ни тънки джобовете, задоволихме се само да поседим пред стадиона, да се побутаме със запалянковците и да позяпаме чудатости по хората за няколко часа и се прибрахме за вечеря да гледаме събитието с вдигнати крака от дивана. Моят хайлайт на деня беше Нотингхил - един от богатите квартали на Лондон, с множество скътани артистични улички, пазарчета, ателиета за изкуство и красота, и там нейде се намира онази малка и уютна книжарница, където Джулия Робъртс подписваше книгите си, флиртувайки с Хю Грант. А няколко преки встрани е друга малка и разкошна уличка с еднакви на ръст и форма разноцветни къщички, където една розова къщичка се отличава, точно там приятелят на Кира Найтли й се обясни в любов безмълвно на фона на коледна музика. И ние бяхме там, и ние видяхме, и ние усетихме любовните вибрации на големите, само дето нашите са истински и не само за филмовите ленти. 

раят на Земята

малка уютна уличка с къщи за милиони

любов се лее отвсякъде

В последния ден в Лондон запечатваме спомени от зелената природа и нетипично юнско слънце. Погледахме уличните артисти на Ковън Гартън, които бяха що годе талантливи и доста находчиви за събиране на бакшиши.

приятелски срещи

Пазходихме се по древните павета отново до кралския дворец и практикувахме лондонски пикник в парка Хайдън, където папагали и катерици те наобикалят само докато чуят, че отваряш пакет с фъстъци. С Митко, Дени, Мишето и Матео се насладихме на чудесния ден и се прибрахме да опитаме резултата от задобрелите умения на Митака с барбекю. Много и вкусна храна даде фира по време на това пътуване, но то само със сладки приказки не се живее. 

Оставихме Гринуич парка за следващия път, меридианът ще ни чака да го обкрачваме отново, а защо не и въртележка с лондонското виенско колело, което подминахме в взаимно съгласие заради огромната опашка. 

Лондоне, очаквай ни отново!

до нови срещи, Лондон!