Коледна разходка до Бенелюкс

  За разнообразие на не толкова еднообразното ни коледно празнуване, тази година решихме да се натресем на Мима, Пламен и Крис в Белгия, за да споделим очакването на белобрадия старец. Потегляме от Виена в първия почивен ден на ваканцията, ден преди Бъдни вечер. Предстоят ни 1000 и кусур километри, затова ще разделяме пътя с нощувка около Нюрнберг.

винена крем супа за блясък в очите :)

Трафикът е спокоен за пред-коледно пътуване, вали ни дъжд и сняг по целия път, момчетата мотивирано си кротуват с таблетите в ръка и график за почивка през час, а с Ники кроим планове за предстоящата седмица. Подминахме Нюрнберг и Регенсбург транзит заради дъжда, ще идваме пак, за да видим забележителностите им. Отсядаме в Тайлхаим при младо семейство таекуондисти с две малки деца. Дъждът спря като по поръчка когато се настанихме, за да се разходим из селцето и да хапнем. Улиците и дворните огради, където ги има, са като по конец, покривите за високи и тесни, а хората дружелюбни, коледната украса е из цялото село, жителите са около 6 000. Вечерях крем супа от сметана и бяло вино, беше доста приятна. В къщата сме настанени на трети тавански етаж в голяма стая за 4-ма, а тоалетната с банята ни е на приземния етаж, добре че не сме от тези с алармираща простата нощем.

моята 2023 Коледа :)

Вързах се на Симеон, че видиш ли във Виена дядо Коледа оставял подаръците още на 24-ти, което е така всъщност - австрийците си ги разменят вечерта преди Рождество, та - аз реших съвсем да подраня и нарамих една малка елха за подарък и под нея наредих подаръците в ранни зори на 24-ти, за да има настроение по време на пътя. А аз намазах най-якия коледен подарък от ловито.
Превъзбудени и с нетърпение атакуваме останалите 4-5 часа шофиране и в ранния следобед сме във Везин. Мима вече е направила всички постни ястия, за мен остана само содената питка да спретна и още в 18.00 сме на трапезата. В сладки приказки и закачки откарахме почти до полунощ. Коледният ден изкарахме в домашен уют, в компанията на "Наистина любов" с любимите британски актьори и гушкане на дечурлига. 

Коледата е по-хубава, когато е споделена!

След два дни почивка е време за културни активности и разширяване на детски хоризонти. Разходката в Брюксел стартирахме с разглеждане на  Black Tower, датираща още от 13-ти век, сгушена из между модерните гиганти на белгийската столица.

препикаване за късмет!

Продължаваме през малките китни централни улички, наситени с коледен дух, минахме покрай статуята на пикаещото куче, което е сравнително нова придобивка на града, логично следствие от пикаещата девойка и момченце, кучето е улична порода, символизираща обединението на културите в Брюксел. Липсата на тълпи хора по улиците се компенсира, когато наближихме Манекен Пис. Той е все така миниатюрен, забелязах учудването на момчетата от размера му, които вече бяха запознати с историята му. Нащракахме го и минахме да посетим гардеробната му. Има музей на всичките му костюми (повече от 1000), с нова премяна е за всеки по-известен и масов празник или световно събитие, почти половината година е голичък. Сега беше облечен като бегач с коледна шапка, в чест на коледното бягане Корида, което се организира за 13-ти път и почита чехословашки бегач от 1950 г., счупил редица световни рекорди. Има официален календар за предстоящите костюми на манекена, а може и да се заяви поръчка за конкретен такъв от организации. Минахме да кажем "Здрасти" и на пикаещото момиченце, което също като кучето е сравнително нова пародийна добавка към момченцето без историческа стойност, но пък се намира срещу най-якия бира бар в Брюксел - Делириум, където има и от пиле бира :).

гардеробът!

бира с картофки!

Завършихме централната обиколка с традиционни гофрети и популярните белгийски пържени картофи с различни сосове. Гофретите се оказаха нетрадиционно малки, докато се наканим да снимаме и Борис я беше излапал, затова нямаме снимкови доказателства за събитието :). 

В Атомиум с гледка към мини Европа

Втората половина на деня сме посветили на Атомиум, монументът бележил старта на световните изложбени центрове, след края на втората световна война и посланието, че атомните частици могат да се ползват за много и благородни цели, освен за ядрени оръжия. Посещението на комплексът е разделено на две опашки с чакане, едната пропуснахме, защото имахме онлайн билети, но качването до върха с асансьор си върви с дълга опашка. 

На другия ден заменихме Брюж, където се очакваше да има дъждове и вятър с Лиеш. Друг град в близост до домакините ни, който приятно ни изненада с няколко забележителности. Най-ярката е 360 стълби в сърцето на града, в жилищен квартал като от върха се открива хубава гледка. Любопитното беше да си представим начина на живот на жителите, чийто къщи са по продължение на стълбите, каква ли мотивация имат да катерят стълбите с торбите от супермаркета, и да търпят тълпите от хора, надвикващи се и надничащи през прозорците им.

стълбите в Лиеш

Почти на всяка врата имаше надпис с молба за контролирано шумово замърсяване. Изкачихме стълбите дружно, а аз и момчетата направихме състезание за най-бързо изкачване и повторихме. Те ме победиха убедително. Разгледахме центъра и коледния базар, направихме късен обяд и се прибрахме. 

Време е да се сбогуваме с любезните ни домакини и рано-рано потегляме към Люксембург, мъничето държава, която ни се изплъзва последните десетилетия.
Люксембург носи името си от малък дворец, в който се е помещавал един от първо-владетелите на държавата, дворец - съществуващ и до днес с името Lucilinburhuc. Люксембург е една от най-малките и богати държави в света със средна заплата от 4500 евро, прогресивни данъци и един специален данък за облагане на печалби от 0.5%, което съблазнява световни бизнеси да управляват финансите си точно тук, и да печелят състояния от спестени такси. От 6500 души половината са чужденци, но за сметка на това в държавната администрация, където заплатите са два пъти по-високи от други европейски съседки повече от 90% от постовете са заети от кореняци люксембургци.

Люксембург

Далечното минало на страната бележи мултикултурния мироглед на жителите, историята е преплела политически изгодни бракосъчетания между Люксембург, Австрия, Холандия, дори Куба. Настоящата кралица е кубинка, дъщеря на политически емигранти, избягали в Америка, тя по-късно идва в Женева да учи, където среща любовта и се превръща в кралица.

Градът Люксембург е разположен на нива. На най-високата част на хълма се намира модерната част с хай-тех компаниите, където са главните офиси на компании като майкрософт, гугъл и прочие. Средната част е предимно жилищната, централните площади и държавната администрация, а ниско в долината покрай реката се извиват артистични ателиета, ресторанти и алеи за разходки. Отвисоко забелязахме една розова русалка да съзерцава към водната стихия и научихме за легендата за Мецалина. Зигфрид, основателят на Люксембург през 963г, съзрял изумително красива девойка, седяща на един от хълмовете на града и на момента се влюбил, и я пожелал за жена. Тя приела при две условия. Да я остави да живее на хълма и да бъде сама всяка събота. Построил дворец на хълма той и така живели няколко любовни прекрасни години, докато подбуден от любопитство какво я вдъхновява да пее така вълшебно всяка събота, когато Мелацина е сама в спалнята си, той надникнал през ключалката на вратата й. При вида на гледката - седяща във ваната си с рибена опашка, подаващата се от другия край, той възкликнал, тя го чула и на мига избягала с един скок в реката и никой никога не я видял отново. Като поразчетох в енциклопедията, изглежда, че същата Мецалина е вдъхновителка на други легенди по този край, има такива и за Белгия и Франция. 

вдъхновение от големите!

Учениците в Люксембург ходят на задължително училище от 4-ри годишни, започват с изучаване на люксембургски, на втората година включват френски, на третата - немски и на четвъртата година език по избор. Първите три езика са официалните за страната. Обучението и специално знаенето на езици е основен приоритет на правителството. По-малко известен факт е, че Роберт Шуман, бащата на Европейския съюз е роден тук. Един от историческите смесени бракове е допринесъл за най-голямата емигрантска общност да е португалската. Климатът през декември е мек, зеленият цвят по ливадите и дърветата е доста свеж, влагата го поддържа дори през зимата. 
Люксембургци са горди с миналото си хора, които винаги са отстоявали себе си и искат да останат такива, каквито са. Това е и логото им, изписано на един от балконите на стара бирария. Произвеждат бира, твърдят че е по-добра от белгийската, вече от десетилетие се борят за промяна на националния им флаг, за да се отличат от този на Холандия, за хората флагът е този с червеното лъвче, което е символ на кралското семейство и именно затова по конституция няма как да е и национален флаг. 

В късния следобед потегляме към Страсбург, за да се уверим дали наистина са толкова красиви коледните базари там и конкурират виенските.

Страсбург глори!

Страсбург е малко градче в северна Франция на границата с Германия, с ключова роля в Европейския съюз и няколко европейски агенции. По-малко от половин милион жители, предимно чужденци, висок стандарт на живот, да не кажем доста завишен за нашите очаквания. За справка - крем сума в центъра на Люксембург струваше 8 евро, в Страсбург 10 евро, във Виена е 5 евро. Да се върнем на коледния дух - е няма друго такова място с такава пищност като в Страсбург. Силно впечатление правят безбройните плюшени мечета окичени по фасадите, елхите и където успят да се закрепят, обърнати елхи, светлинни форми, облечени дървета в светлинни гирлянди и прочие. А катедралата Нотердам (домът на Богородица) в Страсбург е достоен конкурент на тази в Париж, само дето е с една кула. Разгледахме и кварталът малката Франция, където са запазени къщи от миналото в реален размер и вид, представлявали разнообразието на занаятчийския поминък в района. Многото канали на Рейн в града му създават онзи специален облик като на повечето градове до вода и усещането за непокорност от на места буйни води до небрежно безгрижие на тихата като тепсия вода до затворения мост. Разгледахме града за няколко часа на тъмно и в съпровода на Юри, Мишето, Йоанна и Марти. Децата бързо стопиха леда от разстоянието във времето от Април, когато последно се видяха. Видяхме старта централна гара, опакована в стъкленица, за да я предпазят от безмилостното настояще и покажат на любопитното бъдеще, Симеон беше особено впечатлен от консервиращия подход на стъкления балон и един от мостовете, които се завъртат настрани, за да пропускат товарни кораби и лодки по един от каналите. Той все още иска да стане архитект и мисли за уникалния си проект, който ще му донесе световна слава. 

Наздраве с Мишлетата!

Сбогувахме се със Страсбург на сутринта и потеглихме към Щутгард и по-специално към музея на Мерцедес. Музеите на Порше и Мерцедес в покрайнините на Щутгард могат да уплътнят цял един ден на автомобилни запалянковци като моите. Ние посетихме само този на Мерцедес, т.к. искахме да се завърнем във Виена същия ден.

в екстаз!

Музеят е интерактивен, с футуристичен асансьор капсула се качваме до най-високия етаж и започва слизане по спираловидни етажи с по две нива. Времето на първите автомобили от преди 1900-та година и до днес, в комбинация с важните събития в световния растеж на човечеството. Големият фурор настъпи при вида на Ф1 мерцедеса на Хамилтън, с който спечели няколко от световните си купи. Нали имам трима Ф1 фенове вкъщи, този музей се оказа чудесен завършек на коледната ни ваканция. След 2600 км и 7 пълни дни се завърнахме вкъщи тъкмо навреме, за да изпратим 2023-та година и да стартираме плановете за 2024-та! 

живот на колела :)