Тирана - букет от епохи и култури

 Бягаме от декемврийското снежно ежедневие във Виена към Тирана за кратка city break с единствените ни очаквания за по-хубаво време. Това е стандартното ни младоженско бягство около рождения ден на Ники, като този път и децата намазаха. Имаме дълъг викенд с почивен 8-ми декември, който приветстваме винаги с трепет, особено тази година, когато пък имаме двоен повод да се почерпим - освен за студентския празник и за 20 г. съвместна търпимост :). 

семейна идилия

Тирана ни посрещна обляна в коледни украси и пищна премяна, на всичкото отгоре с палми и приятен бриз в полунощ. По-богато украсено летище не бяхме виждали, булевардите също блестяха, светлините ни съпроводиха чак до центъра. 
Отседнахме в апартамент на 10 мин. пеша от центъра, а нашият домакин Лизи ни посрещна на летището и Борис се изкефи особено заради табелката с името ни. Това винаги го впечатлява, някак си е по-топло усещането, когато някой те посреща, пък било то и непознат. 
По леглата сме малко след полунощ и се настройваме за мързелив петък с късна закуска и план да обиколим централните забележителности на града.

Ден 1:
Харесахме си италианска пекарна PLAZ'ORO за закуска, имаше добри отзиви в Trip Advisor, точно зад часовниковата кула и ни беше толкова вкусно, че станахме редовни клиенти за следващите два дни. Направихме план за деня, резервирахме walking free tour в 14 ч, за да чуем някоя и друга клюка за историческия елит на Албания.

модерност - Reja The Cloud

Центърът на столицата към момента е превърнат в лунапарк, по повод новогодишните празници, направихме набързо едни блъскащи колички и потеглихме с туристическия ни гид - американката Лина, дошла в Тирана за двугодишен университетски обмен да учи история и вече 8 години живее тук, омаяна от хубостите на страната. Стартирахме с история за националния герой, на когото е кръстен площада - Георги Кастриоти Скендербег, който имал множество геройства в битките срещу турците и те му дали прозвището Скендер Арнаут или "Албанеца Александър", което се равнявало на Александър Македонски по геройство за сила и мощ. Разходихме се из централните улици, научихме за модерните архитектурни проекти - строителството на нови гиганти кипи в пълна сила. Религията е в съотнощение ислям 60%, 30% християни, които си живеят в хармония и 10% други. Дали още от византийско време или от модерното влияние на близката Италия, езикът им е много близък до обитателите на ботуша, а и кафето е свещен ритуал тук. Още с кацането влезнахме в челен сблъсък с езика в опита си да научим "благодаря"- фаламиндери! 

един от 175 малки бункерчета - гъбки

1912 г. Албания е обявила независимост от Османската империя, а малко след това са стартирали световните войни и след края на втората, албанците са били изморени от безкрайното нещастие и лесно изманипулирани на референдум да гласуват в полза на комунистическо управление, което щяло да е единственото спасение от фашизма. През 1944 г. на власт стъпва диктаторът Енвер Ходжа, който обявява Албания за атеистична държава, забранява религията, оставя границите отворени само за Русия, Северна Корея и Китай, а по-късно затворени и за тях, защото не били достатъчно комунисти. Страната остава напълно изолирана и се издържа от агрикултурите си, но била крайно не самодостатъчна и започнала бързо да трупа външни дългове, за които допринасяла и фанатичната предпазливост на диктатора от световна конспирация за атомно нападение. Това довело до построяването на повече от 170 миниатюрни бункера в Тирана с размер като да се съберат двама души приклекнали и един титан бункер на 5 етажа. Построяването на бетонените бункери било част от програмата за бункеризация на Ходжа в периода 1960 - 1980 г.  След смъртта му през 1985, режимът се отпуснал и хора не били вкарвани в затвора за щяло и нещяло, студенти започнали да слушат италианско радио, организирали студентски протест срещу университетските условия, който бързо се превърнал в политически и 10 000 души излезли на площада да свалят диктаторския режим. Доста сходно на българската действителност като и до момента балканската обстановка и дух си приличат.
В много от кварталите Тирана ни приличаше на Пловдив и Асеновград с липите по булевардите и малките магазинчета в подблоковите пространства. Благоприятният климат съдейства за ярко пъстрата късна есен с напълно зелени все още дървета и позлатени други, лятото термометърът удря 50 градуса.

Tanners' Bridge

Kapllan Pasha's Tomb

Градът е сравнително млад, старa част липсва, за съжаление по подобие на България, завоевателите минавали оттук са рушили културните наследства, което явно е научен урок и сега успешно правителството поддържа и внася нов облик на комунистически гиганти, като ги комбинира с модерно строителство.

с майка Тереза от мидички

Едни от забележителните стоежи към момента са най- високата сграда от 50 етажа, с 3д архитектура, наподобяваща картата на Албания и най-голямата джамия в страната, подарък от Ердоган за компенсация на бедите, нанесени от Османската империя. Столицата си разделя териториално пространството с огромна православна църква и католическа, в която се помещава забележителен портрет на майка Тереза, родена в Скопие и израснала в Албания. Разходката ни завърши с ранна традиционна вечеря в ресторант Ода. Опитахме извара с печени чушки, извара с дробчета и печено пиле с ориз. Тав коси (Tave kosi) е традиционно албанска ястие - агнешко, свинско не се предлагаше в менюто (вероятно заради религията), но пък имаше шкембе на фурна. Ракията е на уважение, даже си имат музей с опция за дегустиране от различни сортове и аромати с носталгичното име Комитети. Доказано ракията става, Ники я оцени високо, а аз червеното им наливно вино!  

вечеря в Ода!

Ден 2: 

След традиционно късно закусване с италиански привкус, се отправяме с градски автобус 11 за по 40 стотинки билет към Дайти Експрес, кабинков лифт към билото на планината Дайти за полудневна разходка, а след това и до Бункер 1, архитектурното чудо на Енвер Ходжа.

Спирката на лифта се намира в края на града, наподобява на София и Витоша. Отгоре се откри великолепна гледка към долината, слънцето гали с топлите си лъчи, есента е в разцвета си, а въздухът се усеща кристален, има остатъци от сняг. Билото е превърнато в чудесен парк за разходки с кончета, стрелба, миниголф и туризъм. Подпийнали английски туристи развеселяват местните. Изиграхме партия миниголф, постреляхме по стъклени бутилки, даже спечелихме две плюшени награди, стоплихме се с топъл шоколад и чай, и доволни, със зачервени бузки, потеглихме надолу точно навреме, когато слънцето се скри зад тъмни облаци.

айляк 1

айляк 2

Чудесно време за мушване под земята, за да изследваме подземния свят на комунистически модели за справяне с болни амбиции. 
На 5 минути пеша е най-големият бункер в Албания - на пет етажа под земята с повече от 100 стаи. Бункер 1 е изкопан на ръце и погубил стотици животи в компенсация на фанатична цел за опазване от атомни нападения на албанския елит по времето на диктатурата на Енвер Ходжа.

Бункер 1

Бункерът представлява подземен град за живеене с училищна стая, театрална зала със сцена (по-скоро за агитационна трибуна), столова, спални, стаи за мъчения, заседателна зала, пресъздадени апартаменти и магазин по социалистически модел, даже новогодишна елха с хартиените гирлянди и кошнички, които правехме като деца. Вентилация на въздуха липсва, влагата се усеща навсякъде, архитектурното изпълнение далеч отбягва великолепните умове на подобни строежи по други места на света - като например подземния град в Турция Деринкую. В случая иде реч за бетонен ковчег с два отвора - вход и изход, следвал успешно основния принцип, че най-големият враг на бункера е слънчевата светлина, за да няма възможност да влезе отровен газ в случай на атомна атака. В момента бункерът се използва като сцена за изкуство.

за 40+ читатели :)

носталгия от старите ленти

Имат си и Бункер 2, който е значително по-малък, представляващ подземни помещения под централния площад, понастоящем музей на човешка история. Излезнахме на светло по тъмно почти, стъмва се малко след 16.00.
За 20-на минути с автобуса се възхитихме многократно на кондуктора с умения да слага ред сред талпата от натъпкали се като сардини пътници, а той успяваше да минава да събира пари за билети и да помни, нас не ни подкани втори път да си купим. Зачудих му се на човека каква ли равносметка си прави вечер, след такъв натоварен ден, когато е крещял по хората да се качват, да не се качват и прочие ... Нашата равносметка беше ясна - изпълнени със знания за недалечното минало на албанците, гмурнахме се във веселото им настояще с няколко тегела през площада, изхарчихме последните си местни пари "леки" за балканска скара и люлки, а аз задълбах в размисли как ли си съжителстват душите на историческите фигури, оставили масова болка в смъртния кратък живот на човеците. Дали душите им са пречистени или продължават надпреварата на друго извънземно ниво ... мисия с продължение в едно друго състояние :). 

Ден 3 - рождения ден на моето любовчи стартирахме с кроасани и италианско кафе, сбогувахме се с Тирана и отпрашихме за летището 3 часа преди полета, защото комбинацията уизеър и албанско летище не е оптимална и времето си мина в проверки, чекиране на място по имейл през агенция, защото онлайн опция няма, и едночасово зяпане по минувачи в анцузи и диалгоналки :), а рождения ден го празнувахме на международно ниво със старт в Албания и финиш в Австрия :). 

честит рожден ден, Никчи <3