В страната на рекордите Гинес - Арабските Емирства

 Пристигаме в Дубай в последния ден на Март за великденската ваканция, за да се стоплим след дългата зима! 

Познатият топъл бриз на летищата с палми ни посреща в уютна прегръдка. Разликата от други топли държави е, че тук всяка палма и дърво са посадени и поддържани с много ресурси, за да виреят. Магистралите са озеленени и за всяко едно дърво има маркуч с разклонение за напояване. Само можем да гадаем колко сложна водна инсталация се крие под перфектно гладките асфалтови тигели.

Ники и новата му <3

Кацаме в Абу Даби, откъдето за час и половина с такси стигаме в Дубай! Настаняваме се в PremierInn, в широк център, на 8 евро с такси от Мола на Дубай и Бурж Халифа. За  цялото семейство такситата се оказаха чудесен бюджетен вариант, има 7 компании под един монопол и копърките се познават по различно облечените шофьори, предлагащи услугите си. Шофьорът ни от Абу Даби изрази възхищението си от Дубай, където било много сигурно и хората са честни. Пакистанец, развозващ туристи тук от 23 години, предимно румънски, та ни се позачуди като чу сме българи.
Още с пристигането се ориентирахме в околността, до хотела имаме няколко денонощни хранителни магазина, надам се на екзотични плодове, оказва се, че по тукашните ширини виреят основно фурми, а на север имало и манго. Всичко останало е внос. Намерихме си и едно невзрачно на външен вид, но пък с много вкусна храна и фрешове ресторантче, нещо като имбис. За справка - арабска салата е смес от нарязани плодове и зеленчуци без застройка.

Ден 1 стартираме с хубаво време и план да изпълним поредната мечта на Ники - да се качим на Бурж Халифа! Сградата е построена за 6 г, повече от 1000 души са допринесли за това чудо на архитектурата! Основата се държи в земята с огромни прътове, чиято сила на триене с пясъка и бетона успява да съхрани баланса на най-високата сграда в света - 826 м, с 300 стъпала и повече от 150 етажа. Ние се изкачихме до 125-ти етаж, където надскочихме дори птичия поглед! Гледките към Арабско море и пустинята в ясно време могат да достигнат до 80 км разстояние.

от 125-ти етаж на Бурж Халифа

Уцелихме донякъде ясно време, отсрещният 7 звезден хотел Бурж АлАраб беше забулен в мараня и се виждаше откъслечно. За два часа бяхме готови с разходката, почерпихме се със сладолед за 25 евро в най-големия мол в света и се прибрахме в хотела да поплуваме на покрива, докато отмине 30 градусовата жега! Първоаприлската плъзнах децата с някоя и друга шега, сдъвкаха по една орео бисквитка с паста за зъби вместо орео крем, приеха шегата сърцато и се посмяхме дружно!

скок към мечтите

 Надвечер, след бърза ранна вечеря се разходихме до златната рамка и парка със светлинните фигури - Garden Glow Dubai с динозавърския кът. Приятно местенце за разходка по залез и тъмно! Но - неочаквано ни изядоха комарите, а ние нали сме тръгнали за пустинята, не си носехме спрейчета против насекоми, въпреки това момчетата останаха възхитени от размера на всички сгради, а Симеон оглеждаше с интерес архитектурните елементи и натрупа солиден набор от знания.
Дубай се е развил като мега полис в последните 30 години, разпрострян на широка територия, с 3,3 милиона население. Разстоянията са огромни, пешеходци и колоездачи няма, всички се придвижват с автомобили и метро, има и автобусни линии. 
Изпратихме деня с дъжд от големи топли капки, носещ детското усещане на късно лято в Панагюрище. Не вали често, явно ще ни върви по вода тази ваканция!

любимият ми птицератопс

възхитителни декорации

Ден втори е посветен на стария Дубай! За да видим, че градът не е само лъскави стъкла и блестящи върхове в облаците, попаднахме в типичния среден изток, досущ като в азиатската част на Истанбул с търговските улици, глъч от викащи търговци и туристи, жадни да се пазарят за парче кашмир или бляскава дрънкулка или просто за удоволствие. Борис също се престраши и се спазари за каменно топче от 95 на 40 местни пари - дирхами (10 евро). Всичко с времето си, някой уроци са скъпи, хихихи. 

старият Дубай

Постройките в стария град са подобни на тези в Малта, с пясъчни цветове и не високи, навяващи прохлада през дебелите си зидове, улиците са подредени и спретнати. С лодки за по 1-2 дирхама билет се прехвърляш през морския канал, който разделя града на две - Дайра (стара) и Джумейра (нова). Реално от другата страна отидохме само, за да видим базара и къде пазаруват местните.
Разходихме се по продължение на пристанището през строителна площадка, под постоянния съпровод на Борисовото мрънкане, че ако ни видел шефът на баущелето (обекта), щял много да ни се кара, че минаваме оттам (отблясъци на австрийско следване на правила, долавям). Реално си имаше ограждения за пешеходни алеи, ако си достатъчно настоятелен да ги забележиш, а Ники ми беше дал таргет да го заведа до кораба Кралица Елизабет 2 и аз действах! Корабът по настоящем е превърнат в музей и хотел с три басейна, прилича на старинен круизен кораб. Бяхме на косъм да си резервираме една нощувка там, но като научихме, че всъщност кралицата не е нощувала на него рязко загубихме интерес. И по-добре, че минаването на този маршрут повече от веднъж щеше да изпили нервите ни до предела. Повдигнахме настроението с решение да изкараме следобяда в хотела на басейна и сладолед! 

Вечерта се разходихме до най-големите пеещи фонтани за шоу, което се оказа леко  разочарование и дружно възкликнахме, че панагюрските фонтани са доста по-яки като програма и изпълнение! Освен това чакането и блъскането с напористи рускини с удоволствие бих си го спестила. Добре, че разнообразяваха чакането с кратки светлинни заигравки по Бурж Халифа. 

пеещи фонтани

светеща сграда

Ден трети е посветен на Чудните градини (Miracle gardens) и Глобалното село (Global Village)
Градините са грандиозно изпълнение на озеленяването с пъстри цветове и приказни фигури, селището на смърфовете и други герои се подават от всеки ъгъл. Изпълнението е великолепно, заложено е предимно на размера, за да предизвика възхищение, иначе с бедно разнообразие от растителни видове - предимно петунии и сакъсчета, които са едносезонни и лесни за поддръжка, но пък много шарени. 

кифличка

След градините се отбихме и до огромен по мащаб комплекс от ресторанти и магазини, представляващи множество националности - Глобалното село. Българска кухня не намерихме, но съзряхме виенска, босненска, много азиатски и силите ни напуснаха съвсем пред италианската, където азиатци ни сготвиха чудни пици.

в голямото село

Т.к. се придвижвахме само с таксита, завързвахме приказки с повечето шофьори, масово от Пакистан, Бангладеш, Индия и Непал, всички дошли на гурбет, за да изпращат пари на семействата си, живееят оскъдно и са благодарни, че имат работа, намират Емирствата за хубаво място за живот заради строгите правила и ред. В ресторантите също преобладаваха от тези националности, местните не работят популярните професии, те правят бизнес или работят в държавната администрация, някои от тях видяхме в Глобъл Вилидж, дошли на пикник, барабар с килимите и креслата. 

на пикник в пустинята

Уцелихме свещения месец на мюсулманите Рамадан за нашия престой, съответно бях съобразила гардероба с рокли, покриващи колена и рамене. Израз на неуважение е също да ядем и пием извън заведенията по време на светлите часове, тъй като хората постят и могат да се хранят и пият от 19.00 до 5.00 само, голямо изпитание е това, особено в жеги от 30-на градуса.
Заради жегата много от дамите туристки не съобразяваха облеклото, на басейна в нашия хотел, спасителят не пропусна да направи забележка на една въз пълничка дама да си прибере деколтето, което й се подаваше от долнището на банския и тя си заприбира телесата. Много забавно ми се стори.

Последният ден в Дубай посветихме на хипарския квартал, градския плаж и марината. В квартал Alserkal Art District изглежда джамборето е вечер, сега беше спокойно, заведенията затворени, имаше галерии с красиви артистични творби, салон Носталгия с ретро автомобили, по които въздишахме известно време, потъркаляхме се по килимите на едно кафене и драснахме към плажа. Морето беше бурно, строг контрол от страна на спасителите допускаше само сърфисти, за които беше рай, а ние се плацикахме до коленете.

Бурж Ал Араб (7*) в близкото далече

Няма чадъри, пясъкът е смесица със ситен бетон сякаш, раковини задръстени с бетон ми свиваха сърцето, водата е красиво синя със светли нюанси, слънцето пари доста, макар и на скромните 27 градуса. Отметнахме го и Арабско море в полите на най-скъпия хотел в света със седем звезди!
Обядвахме с Тончеви на марината, където освен луксозни яхти, има много заведения и разбира се мол, заобиколени от високи жилищни блокове, мязащи на Манхатън в Ню Йорк.
Благодарение на тениската с пене на Ники, намазахме почерпка в италианския ресторант - чиния с вкусна диня за всички! 

преди 20 г. тук е имало само вода

След мързелива сутрин с обилна закуска се сбогуваме с Дубай и отпрашваме към административната емирска столица - Абу Даби. За късмет уговореният шофьор беше с бъбречна криза и отказа в последния момент курса и се наложи да хванем нормално такси за 130-те километра, което по българските стандарти щеше да ни излезе солена почерпка, но тук се оказа с 20% по-изгодно от междуградския трансфер, защото се плаща по 2 дирхама на километър и само за изминатото разстояние (не е популярна практика, за да има бизнес ниша - трансфери). И междудругото - таксито няма право да вземе клиент от Абу Даби до Дубай, за да не подбива оборота на колегите си от Абу Даби, ако наруши правилото и го спре полиция, глобата е 400-500 дирхама. Возеше ни Мехмед от Пакистан, живеещ тук от 4 години, първият, който сподели, че дерзае да се прибере отново при семейството си с 4 деца, за да развива аграрен занаят и да бъде близо до народните си вярвания и традиции. Беше доста заспал, та се наложи да го държим буден като го стимулираме да ни разхожда из СВ-то си! 

Настанихме се в ранния следобед в хотел до Ферари world и Ф1 пистата (досещате се какъв е фокусът на престоя ни тук) и изкарахме целия следобед на басейна.

Ники кипи от щастие и енергия - Ф1 писта

Вечерта по тъмно се отправихме към Yas Marina Circuit в Абу Даби - пистата на Ф1 е отворена за спортни мероприятия и два дни в седмицата със свободен достъп за каране на колелета, тичане и разходка. Колелета и каски гратис, ако не си ги носиш. Перфектна организация за придвижване и сигурност на хората, преживяването е уникално, да караш по 5 километровата обиколка и по следите на Хамилтън и Алонсо, в напълно осветена писта, с музикалното оформление по ложите с феновете, само дето фенове нямахме, но настроението беше върха. Навъртяхме три обиколки и усетихме липсата на чист въздух в затруднените ни бели дробове, които изглежда са се затъжили за зелен кислород.  

Единственият ни пълен ден сме посветили на Ферари свят увеселителен парк, който заради Рамадана отвори чак в 12.00, но се оказа, че 4-5 часа са повече от достатъчно да се обиколят интересните за нас атракциони, даже успяхме да затвърдим преживяването на най-бързото влакче с две качвания.

детска радост

влакчето по залез!

Амалгамените ни пломби издържаха теста на 5 секундното ускорение от 0 до 240 км, а възвишенията и паданията ни се сториха песен, след като сме минавали Дисниленд и Пратера. Със Симеон дерзаехме за повече екшън (както той се изрази) и чакахме на други две екстремни атракции, които за лош късмет спряха под носа ни заради планирана профилактика и повреда. Симптом за незрялост на постиженията им - къде се е чуло и видяло в увеселителен парк в час пик (16.00) да има планирана профилактика на най-популярния атракцион и то два пъти в седмицата. Изпратихме деня на басейна под красивия залез над Арабско море. 

нещо като инфинити или нимфинити

Последният ни ден в Абу Даби изкарахме на басейна, а следобяда отидохме да видим къде е меката на мюсулманите - джамията Sheikh Zayed Grand Mosque . Джамията е нещо уникално по размер и изпълнение, вътрешността е покрита с килим от 5,400 квадрата, везан от ръцете на 1200 души (рекорд на Гинес). Входът е свободен, даже предлагат безплатен превоз с голф колички. Часовете за посещение варират в зависимост от Рамадан и други празници, нужна е предварителна регистрация за посещението. При влизане дамите задължително трябва да са покрили тялото си, за да закрият китки, глезени и коса, проверките са строги и безкомпромисни (важи за цялата площ на храма - отвън и вътре).

Джамията!

Но пък входът към джамията минава през подземен мол, където може да се закупят от всякакви цветове и материя подходящи рокли с качулки, като най-базовата се търгува за 10 евро. Не мога да се въздъжа от коментар за бизнес модела и безплатния вход, комерс и религия ми е болна тема от много години насам по лична линия. Хубавото е, че храмът е действащ и се използва не само като музей. Разговорих се с един от охранителите (всички облечени в черни костюми с бели ризи и ръбове като по конец), който беше от Непал и му беше много гордо, че има възможност да се моли точно в този храм на изяществото. 
След обиколката се метнахме на такси за летишето, попаднахме на сладкодумен пакистанец, който ни разказа, че работи 12 часови смени и получава фиксирана месечна заплата от 800 дирхама (200 евро) с покрита квартира, което ми се стори доста подценено, не знам дали беше трик, за да събуди съпрочастност, но успя да ни омае със сладките си приказки и с радост му оставихме последните ни 22 дирхама за бакшиш. 

Интересни факти за Обединените Арабски Емирства:

- изключително силно мулти култи присъствие и толерантност към другия, независимо от цвят на кожата, етнос и религия
- плаващи графици на различни мероприятия, сгради и др. по време на Рамадан и обърнат биологичен режим (майки с деца по детските кътове посред нощ -22.00-23.00ч) 
- строги правила и контрол на спазването им
- месечен наем на 80 кв. жилище в Дубай сити е от порядъка на 3000 евро
- дискретно присъствие на полиция, но пък реагират светкавично и е безопасно
- бясна скорост за надскачане на резултатите с космополитна грандоманска визия, но пропуски в детайлите, което за мен е симптом на незрялост за постигнатата слава, с други думи лъскавата опаковка на заметен боклук под скъпия килим е видима (мърлящина в задните части и улички на лъскавите хотели, стърчащи строителни материали по бордюри, кран за вода по средата на вело алея и прочие)
- впечатляващи постижения в озеленяването върху същинска пустош, където естествено зелено няма шанс да порасне, рекламират държавна мисия - да превърнат страната в оазис и събират дарения за проекта (доколкото схванах на арабски един телевизионен клип)
- възхитително е, че изкуствено поддържаната флора е успяла да завърди естествена фауна, разнообразие от птички пеят около оживените и зелени части, а превес имат гугутките, които галят ухото с гукането си, че даже и щурци скрибуцат под звездното небе
- таксиметровите шофьори карат доста бързо и рисковано, според нашите разбирания, но пък са изключително дружелюбни
- началото на април е краят на туристическия сезон и няма много тълпи, а ако съвпадне и с Рамадан, престоят може да е доста приятен и бюджетен
- най-високата и известна сграда в света, която държи баланса си благодарение на пръти в земята и вероятно има най-скъпите наеми в света е без канализация      

Дали ми хареса Дубай? 
Да, интересно ми беше да го видя и вдишам, да оценя още по-силно наличието на 4 сезонна природа, да се възхитя на човешкия устрем да надскочи невъзможностите си, да се разглезя от превъзходния сервис на обслужващия персонал, да задоволя любопитството си. 
Дали бих се върнала в Дубай? 
Не се сещам за толкова специална причина, но you never know :)