Барселона по детски и Андора за разкош!

Отново е междусрочна ваканция, след един доста силен семестър на Борис в новото училище, а на Симеон с нова учителка, месеци на стрес и кавги в напасване на учебен режим и навици, които се надяваме да траят повечко.

бягаме от Виенско февруарско бедствие

Пожънатите резултати са доволни и с нетърпение хващаме пътя към топла страна, защото все още се провалям тотално да мотивирам момчетата да изкараме една седмица на ски нейде в прегръдките на Алпите. Не се отказвам и това ще стане, а сега фокус към Барселона, в която се завръщаме с Ники след повече от 13 г. и значителни промени в личен план. 

Наредихме амбициозната програма спрямо прогнозата за времето. За 5 пълни дни имаме фиксиран ден  - разходка до Андора, т.к. сме резервирали кола. 

витата пейка - работа на асистента на Гауди

Ден първи ни обещава завидни 19 градуса и решаваме да атакуваме парка Гюел и Саграда Фамилия, а ако ни останат сили и Torre Glòries - любимата сграда на Ники под формата на издължено яйце, светещо нощем. Преди 13 г. такава гледка се приемаше за архитектурно чудо, но явно сантиментът си остава.
В парка влезнахме през страничен вход (платен, за разлика от през 2009-та, когато завиждах на барселонци, че могат да си правят сутрешния крос и следобедната разходка в такава красота) и първо видяхме трите кръста, където под жаркото слънце, на една пейка посъбрахме вит Д под звуците на очарователен уличен музикант - импровизатор.

свободен дух

Момчетата много го харесаха, най-големите му фенове бяха два папагала на челните редици и няколко гълъба. Щастлив и пълноценен изглеждаше, дано да съм познала! 

На арената с прочутата музаична пейка този път пускат контролирано, след кратко чакане, нащракахме няколко снимки върху главите на хората, а други съответно върху нашите и потеглихме. Разгледахме изящните тавани на Hypostyle помещението под арената с огромните колони и био нужда ни принуди да препуснем по стълбите покрай гущера и фонтана на официалния вход и да съкратим разходката. Борис и без това се учуди каква лудост била тази, дето стимулирала хората да чакали по опашки, за да се снимали на някаква си студена, пък макар и шарена пейка 😂. Симеон прояви силен интерес към работите на Гауди, даже в Гауди Експиренца се снима до фигурата му и тайничко го пипаше по главата, белким се докосне до гениалния му мозък. Там гледахме 4 D кино, което чудесно навърза точките от цялото разказване в парка и насади детско любопитство към разглеждане на драконовата къща. 

представям си, ако беше свободен вход ... доста хора

ако можех да достигна мозъкът на Гауди (през ухото)

Напът за Саградата спряхме в LaQuesadilla, за да заредим с няколко касадии, а аз с Мичелада, че около инстаграмските кадри кипи бурна дискусия и укротяване на мрънкане в 80% от времето! За хората без деца го пиша този щрих, да не си помислят, че е същото преживяване 😂
Саграда-та я комбинирахме с игра около сапунени балони, още са ни дечковци - сладки и весели, генериращи невинен смях и удоволствие от малките неща (понякога).

хубаво е

На тръгване ги баламосахме, че пътят за метрото е през Torre Glòries, което се оказа бингото на следобеда - в подножието й има як парк и детска площадка, която разбира се не бяхме видели по време на предишния ни тур в Барселона! Откарахме два часа в изпращане на залязващото слънце, фотографирайки яйцето от различни ъгли, а децата потичаха доволно. 

кроасанче :)

Времето е с нас и на следващия ден! След доволно калорична (разбирайте предимно тесто с шоколад) късна закуска се затъркаляхме към двете известни къщи, проектирани от Гауди, защото интересът особено на Симеон е голям.

по стъпките на дракона (гърба му)

С Ники сме посещавали Каса Мила (La Pedrera) и съответно се  облизвахме на Каса Батло с надежда, че децата да гласуват за нея. Не беше труден изборът, втората е доста по-блестяща и спечелва детския интерес от раз. Къщата е уникална комбинация от практичност, уют и красота, завидно впрегнати природните дадености като слънчева светлина, дъжд и вятър в услуга на постройката, цветни стъкла, в които оживяват морски пейзажи, синхрон между материи и цветове, дори музикални акценти. Семейство Батло, на които е принадлежала къщата били бохеми и щедро са демонстрирали начина си на живот през големите витринни стени, осигурявали са зрелище на обикновените хора или просто са искали да споделят партитата и радостта от живота с всички. 

Горещо препоръчвам златен семеен билет, който допуска разглеждането на допълнителни стаи и таблет за интерактивно разглеждане на помещенията с препратки към същинските идеи зад употребата на конкретни материали или декорации. За децата е особено занимателно, не усетихме кога изминаха два часа в обикаляне из къща на няколко етажа. Мога да сравня възхищението си от добре представен самостоятелен тур като този в парламента в Берлин. Втората половина на деня посветихме на няколко тигела по Ла Рамбла, за да се порадваме на уличните артисти и безцелно висене на пристанището и хрупане на цветни пуканки, в компанията на жарко слънце и гладни чайки. Погледахме паметника на Колумб, който НЕ сочи към новооткритата Америка, а по-скоро посока Африка (по специално към Майорка, откъдето е потеглил, за да открие новата земя - Америка) и завършихме деня с вечеря в квартален месен ресторант, не претенциозен, но с вкусна храна. 

крачим в бъдещето

Понеделник се оказа урожая за пазаруване в Барселона, т.к. било ден за нови стоки в Зара и още няколко местни марки, следователно подредихме програмата според моя интерес. Драснах рано-рано към плаца Каталуния, където има поне 5 Зари, а момчетата след мързелива закуска ме пресрещнаха нейде на излизане от втората още.

в Цитаделата

Разходихме се до Барселонската катедрала и послушахме уникален цигулар, Симеон остана в захлас. Заредихме батериите с чирос и течен шоколад в готическия квартал, Направихме няколко тегела в парка Цитаделата и прохладния вятър ни отказа да минем през триумфалната арка и в ранния следобед момчетата решиха да се прибират в хотела на топло, а аз продължих да щурмувам магазините в централната част на града и да се любувам на красиви сгради.

АЗ - със себе си!

Както в Мадрид, така и тук ми прави впечатление, че испанците са толкова много навън по всяко време на деня и ярко заглушават всяка друга реч наоколо, рядко можех да чуя английски, немски или тук там български разговори около мен. Все пак е ранен следобед в понеделник, перфектно време след сиеста и време за работа и домашни работи, но не и за тях, на талази са - по улиците, по магазините, по площадите има големи училищни групи, навсякъде са. На повечето магазини има табели за разпродажби, явно е, че тече промоционален период, както във Виена през януари. Не намерих особена разлика в цените на стоките, но аз далеч не съм коректив с моята “страст” по пазаруването. Определено има масов интерес към стоките на Зара или кипи як шовинизъм, защото е местна марката. Завършихме денят с много ядене и сангрия, а аз намазах няколко покупки от няколко Зари! 

Като по поръчка времето в Барселона се очертава дъждовно през целия ден, но нас това не ни плаши, защото запалихме към Андора, която е на 200 км и значително труднодостъпна дестинация, било то с влак или самолет. Най-близкото летище е в пограничен град в Испания, до/от което не летят често.
Сгушена в прегръдките на Пиренеите, Андора е от онези природни чудеса, където човек може да си намери занимание както през зимата, така и лятото. Не бих казала, че се откроява с нещо уау, заради което бихме се върнали, но се вписа добре в списъка ни от държави на достойното 50то място! 

руска салата по андорски - с риба тон

гълъбчета <3

Единствената държава с каталунски като официален език, с висок стандарт на живот, бидейки извън ЕС е атрактивна пазарна дестинация от заобикалящите я Испания и Франция. Средната продължителност на живота е завидна и според очевидци, дължаща се на чистия планински въздух. Действително - не видях нито един комин да бълва било то битов или производствен дим, а уцелихме снеговалеж и близки до 0-та температури. Малки селища сгушили се между склоновете на хълмовете, планинските стени издигат хоризонта високо в небето на 360 градусова гледка, няма как да ти се рее погледът далече в хоризонтала. Вероятно лятото е прохладно и благодатно на маршрути. Обиколихме централната част на европейската столица с най-високата надморска височина - Андора Ла Вела, хапнахме в пицарията Мама Мария пица с козе сирене, мед и орехи и потеглихме обратно към Барселона. Снеговалежа и студа допринесоха за липсата на желание да преизпълним плана и да обиколим няколкото забележителности извън столицата. 

Последният ни ден в Барселона посветихме на стадиона Ноу Камп и музея на науките Cosmocaixa, който се оказа неочаквано съкровище. Докато момчетата направиха тура в стадиона, аз се разходих в близкия градски парк, където имаше отново щрихи на Гауди, полюбувах се на зеления пейзаж в компанията на зелени папагали и гълъби, тайничко подслушах телефонния разговор на една берлинчанка, която разказваше с такъв красив глас на чудесен немски възхищението си от Барселона, явно се опитваше да убеди приятелката си, че животът тук си струва всеки цент в дългосрочен план. 

дресирах папагали, докато момчетата са на стадиона :)

футболна любов!

Момчетата не кипяха от ентусиазъм след обиколката на музея, затова ги поканих в моята ВИП ложа с възможност да нахранят смелите папагали с хляб - явно са поогладнели, т.к. бързичко скъсиха дистанцията и ни се довериха при гледката на пълна шепа с трохи. 
Целия следобед изкарахме в музея и така се увлякохме, че прибирането към летището ни беше леко застрашено, времето отлетя бързо и неусетно. 

скрито съкровище

Барселона си остава една такава красива, вълнуваща и елегантна, а когато си тук с деца - забелязваш драконовите щрихи в произведенията на Гауди, преследват те барселонски гущери из улиците, радваш се на свободно боричкащи се папагали в парка, виждаш прелестната Саграда Фамилия през сапунените балони още по-изящна! 

хранехме се добре (снимка за бабите) :)

А Мичеладата и Сангрията те крепят за всичко останало, което се случва извън заснетите кадри, като помрънкването, въртенето на очите, придружаващите зимни вируси, които си занесохме и отнесохме, разпалването на старт по испански (или просто от скука, защото видео игрите на Борис бяха блокирани и се запали по испански и мина половин ниво в Антон 👀) и какво ли още не!
И все пак си струва приключението! 😉

наздраве и много здраве!