Май, 2022 ще остане важна дата в семейната ни история с осъществяването на дълго дерзана дестинация - Кападокия, след няколко неуспешни опита и дълго планиране през последните години. Някак си все ни се изплъзваше между другите дестинации и затова до последния момент имах съмнения, че ще успеем. За щастие никой щам на ковид не ни мина път, на всичкото отгоре и времето беше с нас.
Пътуваме за 4 нощувки с турските линии с прекачване в Истанбул до Навзехир. Децата бяха във възторг от самолет с екран и рязко забравиха книгите и моливите, а като им донесоха и обяд направо ни издигнаха в родителски култ, че сме взели такива яки билети този път 😂
Тази кратка ваканция така яко се пукаше по шевовете от планирани събития, че накрая ни се стори, че сме събирали впечатления повече от седмица, а не само три пълни дни. Нощувахме в традиционен пещерен хотел (EMIT Cave Hotel Goreme), апартаментът ни бе буквално издълбан в популярните им вулканични грамади, нямаше дори прозорец, което очаквано компенсираше с прекаленото усещане за влага, не бихме повторили такъв вариант. Има и стаи със светъл излаз, които са за предпочитане. Но пък хотела беше на статегическо високо място в Гюреме с панорамна гледка към селището и сутрешната атракция - приблизително 150те балони с топъл въздух на изгрев. Един от ярките спомени ще ни остане именно доброволното ранно посрещане на изгрева (особено за Ники, който е нощно пиле). По заключението на децата, това ни е била най-ранобудната ваканция досега, макар и те да не ни акомпанираха плътно всяка сутрин :).
 |
| великолепно събуждане на хотелската тераса |
 |
| и така 4 поредни сутрини |
Ден първи е опознавателен с пешеходна разходка из Гюреме и розовата долина, която вдъхновява с шарените си скали, останки от средновековни пещерни селища, крепости и църкви, всички издълбани в типичните за района скални маси. Причудливите форми развихрят въображението и човек може да съзерцава и открива митични същества до безкрай. Природата е оставила много и все чудни следи. Преди милиони години цялата долина е била огромно езеро с три действащи вулкана наоколо, чиято лава, магна и прочие субстанции потъвали във водите и образували днешните скални красоти, а постепенното оттичане на езерото е белязало различните слоеве в цветно каре по камъните. Два от вулканите се наричат бащите на Кападокия, като единият е почти 4 000 м. висок със снежен връх и действащ ски курорт.
 |
| Розовата долина |
Обиколохме долината, уловихме множество цветни гледки, запечатахме ги в спомени, а вечерта изпратихме слънцето от традиционния хълм с гледка към розовата и бяла долини.
 |
| семейна вечер пред екран от нощни светлини |
Дали защото нямаше облаци, небето не потъна в розовите оттенъци, познати от инстаграмските кадри на района, но гледката си заслужаваше за обща култура пък макар и с някой друг филтър, за информация има вход по 5 лири на възрастен, за да се изкачиш до хълма.
 |
| пощръкляваме от кеф |
Ден втори е на фокус и под стрес дали в последния момент въздушните сили няма да отменят полетите с балони заради вятър по-силен от 10 км. в час. Резервирахме от рано, месец преди пътуването, оказа се че и на място имаше възможност, но не искахме да рискуваме. Взеха ни от хотела в 3:45, закусихме в базата на балонената компания, поднесоха ни лични подаръци и потеглихме, в 5 ч. вече бяхме във въздуха 16 души в кошарки по 4-ма с главен и помощник пилоти и в компанията на около 120 шарени балона. Толкова е позволеният трафик от въздушните сили, други 30 потеглиха с късен старт. Толга беше шефът пилот, голям шегаджия, имал три години професионален опит зад гърба си, става всеки ден в 3, за да се отдаде на туристите. Завършихме полета с празнична церемония, шампанско с ягоди и шоколад, и медали за геройството. Все пак никой не припадна или върна закуската. На масата с чашите се намести и китка полски цветя. В 7 ч. бяхме обратно с хотела, заредени с адреналин и усмивки.
Получихме изключителна услуга с летенето от край до край, нямаше един момент, в който да си кажем - ех, можеше да е по друг начин. Кредит за Royal Balloons company!
 |
| празнуваме живота! |
Лирическо семейно отклонение - на 40-тата минута от реенето из висините на Кападокия, децата започнаха да се оттегчават и да питат кога ще слизаме. Очудих се и първосигналната ми мисъл беше свързана с това презадоволено поколение, което бързо губи фокус и не се впечатлява особено от красотите на живота. По-късно си дадох сметка, че половината време от тези 40 мин. аз и Ники се суетяхме каква гледка как да заснемем с нас, без нас, с едното дете, с двете деца, с шапки, без шапки и така - радвайки се на преживяването опосредствено през екрана.
 |
| детска радост |
През това време децата попиваха изживяването с напълно отворени сетива еднопосочно. Нищо чудно, че след 40 мин. загубиха интерес и фокус ... доказано е, че повече от 15 мин. концентрация накуп е рядкост, а губим фокуса си още след 9тата секунда, златните рибки можели дори по-дълго. След тази ретроспекция си обещах да следвам по-често техния пример ...
 |
| гледката! |
Подвила коляно на пейката в хотела, изпращах снимки на приятелка и зад рамото ми надникваше една от благите жени, чистещи наоколо. Очите й се усмихваха повече от устните, радваше се на запечатаните моменти в снимки и възкликваше на моменти. Попитах я дали се е качвала на балон, тя кимна одобрително неразбиращо в знак на съгласие, но всъщност съгласието й беше по-скоро за красотата в снимките. Местните рядко могат да си позволят лукса да се качат на балон, а някои от тях не го и намират за атракция, по-скоро за доходоносна даденост.
Силите ни напуснаха след ранното ставане и посветихме деня на културно - кулинарна разходка из Гюреме.
Храната, ох, храната в Турция - наслада за всички сетива и закръглени красоти 😂
Горещо препоръчваме турския сладолед, който се гребе с лопатка, връща детските вкусове и спомени от раз! Не пропуснахме шанса да се насладим на неподправената реакция на децата, когато дерзаят да си получат сладоледа, а ние изпаднахме в детски смях, макар и шегаджийството на местните сладоледаджий да ни беше познато.
Седеф ресторант - на главната с гледка към sunset view point и на 15мин пеша оттам - чуден е за любители на месото.
Семеен ресторант Pumpkin - чуден и за вегетарианци, леко в страни от шума на главната, в непосредствена близост до джамията. Тръгнахме си даже с подаръци сувенири, изключително гостоприемни домакини.
 |
| на шляй пазар из Гюреме |
 |
| няма съмнение |
Случайно се запознахме с първия туристически гид в Кападокия, Хасан. Видимо на над 70 г., със завидно добър английски, засякохме се пред джамията, докато се суетяхме как да влезем като аз бях с голи глезени. Той учтиво ни посрещна, даде ми забрадка и дълга дреха за покриване (кхимар). Джамията приветливо посрещаше с надпис - вход свободен за всички, заповядайте. Хасан емигрирал на 18г за цели 25 лета в Дания, където работил какво ли не и често минавал с кола или камион транзит през България по време на комунизма, разказа ни за впечатленията си от онова време и разочарованията си от големите сили, които и тогава, и сега са се месили в добруването на народите ни. Отвори Корана, за да ни разкаже за добродетелите на исляма, слушахме го с интерес, а той сладкодумно се увлече в по-скоро житейска беседа, отколкото дълбоко религиозна. Обсъдихме възможността за различния прочит и тълкование на светото писание, ако се чете на оригинален арабски, сравнен с всеки друг превод и как на други езици написаното ще е с много повече думи, за да се докара същия смисъл. Замечтах се всички мюсюлмани да са като него, да уважават избора на другите религии, които според него вярват в същия Бог, само го наричат с различно име, чел е и стария завет, изпя ни една молитва от Корана на арабски по памет - така го учели повечето турци, не знаят да четат арабски, научават езика постепенно в училище или в джамията. Покани ни сърдечно да отидем и по време на молитвата да гледаме отстрани, ако искаме. Молят се задължително по 5 пъти в денонощието.
Като се завърнал от гурбет, Хасан се задомил, има три деца, всички за щастие около него, направил туристическа агенция, отворил кафене и с радост ни предложи да ни направи програма по дни за разходка из чукарите на Кападокия, подходяща за деца.
Сбогувахме се с пожелание и цитат от Корана, съседните народи винаги да си помагат, да няма ситуация, в която една страна да гладува, а съседката й да пребъдва в изящество.
Ако си търсите кафе за отмора, можете и да го срещнете в рок кафе с голяма тераса и гледка на запад, ще го познаете като се разхождате по главната!
Как живеят хората тук?
В очакване на следващия туристически сезон и приготовления за него, кипи строителен труд, облаци прах се вдигат след всяка кола, градските пътищата са между черни или с павета/малки плочки, без особени тротоари, градската пътна мрежа се подобрява, слагат нова канализация и прибират кабелите под земята, очаква се до няколко месеца да са готови, междувременно цистерни с вода минават през час - два да намокрят в стремеж за по-малко прах, който се е всмукал дълбоко не само в постройките и всяка тъкан, но и във всеки повей и бриз, който разхлажда от майската мараня.
 |
| националният флаг е навсякъде |
Иначе асфалт се ползва широко за меджуградските пътища.
Детски площадки в Гюреме има само в хотелските комплекси, местни играещи деца не видях, липсваше ни пейка в градски парк, където да се скрием от прашните и напечени улици. Но - пък видях доста в съседните селца в южна Кападокия! Например в Ючисар.
Има доста бездомни кучета и котки, за контраст черният котак в нашия хотел е кастриран, както девойката се изрази не бил мъж от две години.
Младежите разчупват стереотипа на строгите религиозни правила, разцъкваха телефоните и мохабета, докато звучеше молитвата от микрофоните на минарето. Все повече млади туркини не се забрадват, показват им се татута от ръкавите. Това настроение го потвърди и гидът ни Яшер. С изненада научих, че в Кападокия има повече от 20 християнски църкви, макар и да няма християнско население, даже в Деринкуи (Derinkuyu) видяхме огромна църква в ремонт, изглеждаше завидно голяма и красива - точно до входа на подземния град.
Ден трети посветихме на туристическа обиколка из южна Кападокия - green tour.
Стартирахме с долината на гълъбите, които са символ и на трите основни религии - юдаизъм, християнство и ислям. Хората са построили в старите останки на жилищата малки къщички за все още останалите гълъби в долината. Вече не са останали много, само за туристическо внимание. Навремето са били развъждани и отглежданни чинно за наторяване на земите, които до към 1970г са били обработвани от над 90% от населението. След това рязко туризмът е взел превес над земеделието.
 |
| късметлийско дърво |
 |
| Ники в гълъбов полет над долината |
Изчезването на гълъбите е тясно свързано и с многобройните иманярски опити да взривяват античните жилища в търсене на древни саркофази.
По програма, турът ни беше планиран да запълни почти целия ден, 9:30-17:30! Но не и ако Яшар е гид, сърцат и сладкодумен, който така ни запленяваше къде с фактически, къде измислени истории и благополучно ни върна в Гюреме в 20:30ч!
 |
| гледка от манастира към долината |
 |
| гледка към моите съкровища |
 |
| любовта е навсякъде около нас <3 |
След долината на гълъбите разгледахме "Selime" скален манастир, за който датират данни от 3ти век, преминал трансформацията на времето покрай трите религии, основан от християните, последвали евреите и го превърнали в търговски център до замък с укрепления при мюсулманите.
 |
| Хайкваме в Кападокия |
 |
| Съкровища покрай пътеката |
По път направихме един тигел през третия по големина в света каньон (!!!), по продължение на малка река и свежа зеленина, където жегата се усещаше по-малко, включихме се само за кратка отсечка от 3-4км и завършихме изгладнели за планиран обяд на брега на реката, имах усещането за обяд в Кресненското ханче.
 |
| Обяд сред природата |
Доближавахме се до заветната ни цел на днешното пътуване - най-голямото открито в Турция подземно селище Деринкуи (Derinkuyu) на 800м дълбо и километри в тунели, като само 15% от селището е действащ музей. Голяма част от тунелите (някои с размер на детски ръст) се ползват и днес като зимници от къщите
 |
| тунел в подземието |
- За да не се извисява струйка дим от огнищата, комините не са дирекно над огнището, а има няколко странични отдушници, за да може димът да се разпръства и да не се забелязва на повърхността, не съм сигурна как се оцелява в помещение с толкова дим, но това е друга тема;
- Най-горният етаж е бил обор за животните, чието неспокойствие при наличие на опастност ги стресира да препускат в кръг или хаотично и трополенето им се чувало по долните нива и давало знак, че идва неприятност. Съвършена комуникационната система.
Завършихме деня с дегустация на турски локуми, халви и сушени плодове, подсигурихме дози щастлив хормон чрез традиционния шоколад с пълнеж от кайсия за вкъщи и приключихме този ден доволни!
 |
| на изпроводяк с Яшар |
Кападокия ни изпрати с изгряващото си слънце и балоните във въздуха, с покана да се върнем и обещание за още по-вълнуващи преживявания, а на съседната хотелска тераса един любовен романс между двама млади премина на следващо ниво, станахме свидетели на романтично предложение за брак 💕.
 |
| Женени с деца :) |
Няма коментари:
Публикуване на коментар