На Никулден в лето 2021-во рано рано сутринта бягаме от Виена, децата и котките, за да проучим как се справят испанците в тези тежки Ковид времена като сме направили стройна програма (както винаги почти по часове) за обикаляне на популярни и не толкова забележителности в Мадрид, Малага и Гибралтар само за 6 дни. Пестим време като летим от Мадрид до Малага с вътрешен полет, че с влак отиде си един цял ден в съзерцаване по испанските баири или пазаруване на самолетни билети, ако евентуално нета в Андалусииските влакове е надежден.
 |
| Портата Puerta de Alcala |
Мадрид ни посреща в не много топли обятия, мечтаех как ще се разсъбличам още в самолета, но 9те градуса на кацане ме върнаха ободряващо в реалността.
Пристигаме в центъра на испанската столица, където ни заблъскаха вълни от хорски тълпи. Митинг ли имаше?! Протест срещу ковид?! Не! Оказа се, че непланирано сме планирали едната си седмица ваканция в Испания, когато испанците също празнуват - денят на конституцията - 6.12, а 8.12 е католически празник - отново почивен. Очакваха ни няколко празнични дни с главни лица предимно испанци, чужда реч почти не се чуваше, много рядко дочувахме и английски.
 |
| Майстор на часовници с IIII |
В сектора на търговията и услугите, хората масово не говорят чужди езици, информационни табели единствено на испански видях, доста не вежливо към антиполиглот като мен. В такива случаи помагат фри туровете, от младата 17 годишна венецуелка гид, научихме някои любопитни факти. Тя самата се е преместила със семейството си преди три години и сега е последна година в гимназията. Та, тя ни открехна, че мадритчани имат сантимент към часовникарството от древно минало, часовникът на държавната сграда пред километър "0" (мястото, откъдето отчитат разстояния до главни градове) на площада на слънцето е със сгрешена римска цифра IV, изписана като IIII. Тази грешка е коствала живота на майстора, а в последствие е станала символ на солидарност в бранша. Много часовници в цялата административна област са със същата “сгрешена” цифра.
Отседнахме на пъпа на слънчевия площад (Playa del Sol), който буквално е с форма на показало се на половина слънце на хоризонта. Едно от многото централни любими места на туристи и местни.
 |
| Градският символ на слънчевия площад |
Според Гинес, в Мадрид се намира първият в света ресторант, където отбелязахме Никулден и допринесохме за известността му.
Тук се яде, постоянно се яде, по много се яде - това беше второто ни силно впечатление. Първото вече споменах - страстта на испанците да се тълпят по всяко време на денонощието. Най-живият град, в който съм била някога - хората са по улиците и заведенията нон стоп (не мога да си представя какво е в ситуация на не пандемия).
Градският транспорт е добре развит, с карта за цялата мрежа за няколко дни, която си взехме от летището успяхме да стигнем до крайни точки, за които нямахме време пеша - като стадиона, например.
Масово носят маски на открити места, какво остава на закрити - подобна дисциплина ме изненада приятно за този своенравно - свободно мислещ народ.
Раят на обувките е тук, искаше ми се да си напълня раницата, но се ограничих навреме до един нов чифт само.
Традиционното им ястие е тапас - каквото се сетиш мажеш върху филия, с която да си захлупваш питието (наистина, така е тръгнала традицията им - захлупвали чаша вино с парче шунка, за да не се праши питието и като свърши да си го замезят барабар с полепналия прах). Няколко от комбинациите, които пробвах и ме грабнаха вовеки: черна филия, нескромен пласт крема сирене, конфитюр от ягоди, настъргани бадеми/кокос, живи ядливи цветя, семена; пълнозърнеста филия, отново нескромен пласт авокадово пюре с подправки, две кръгчета камембер - това цялото запечено до облизващо разтопено състояние на сиренето; същата филия, щедър пласт тартар сос, пушена сьомга. Най-долу за справка - галерия на гурметата ни :)
Най-многото хора на едно място по анцузи и маратонки не бях виждала из централните улици на столичен град, верно някои бяха с “официалните” такива. Дори на Сантяго Бернабеу имаше по-малко спортисти 😂
 |
| Аз и компания :) |
Ето какво видяхме конкретно и за какво бихме се върнали:
- Монумент на любимия ни Дон Кихот в компания на Санчо на площад Испания с цялата му компания, барабар със Сервантес.
- Изрисуваната от не безизвестния Франциско Гоя църка, където е и гробът му - San Antonio de la Florida. Място на което може да поседиш с часове без тълпи от хора и да компенсираш липсата на време за разглеждане на огромния музеят Прадо, ако основната ти цел е изкуството на Гоя, защото този музей си струва поне ден да му се отдели (ние не успяхме, оставаме го за следващо идване).
- Гледката към залязващото слънце от площата пред кралския дворец не е за изпускане. Дворецът е поредната постройка, доказваща безмислената амбиция за грандоманщина, с повече от 3000 стаи, и както обилновено се е случвало в далечното минало - поръчителя на обекта не доживява да види проекта си завършен.
 |
| Монумент на Гоя до църквата |
- Разходката в розариума Rose Garden in Parque del Oeste се оказа великолепно бягство от тълпите хора по главните улици и музеите.
 |
| Мадридския Бъкингам |
 |
| залез над Мадрид |
- Безцелното обикаляне на хипстърския квартал Malasaña и Conde Duque ни натъкна на красиво изрисувани дувари и врати, малки уюутни кафенета, улични артисти, почти празни улици и много цвят.
 |
| цветно детство |
 |
| улично изкуство |
- В ранния предиобяд в четвъртък (работен ден) минахме през един от известните централни закрити пазари - Mercado de San Miguel (разбирай софийските хали в романтичен вариант), за да опитаме местния сладък специалитет чурос с течен шоколад. Този течен шоколад от детсвото ми, истински, плътен, буквално разтопен, а не разводнен. В не толкова далечен план запечатах редица местни, наслаждаващи се на чаша вино или ликьор от предиобедните часове. Весел народ, респект!
 |
| за отскок от предиобяд - кой шоколад, кой вино |
- Разбира се, задължителна спирка ни беше стадион Сантяго Бернабеу, който към момента е повече като строителна площадка, но това не им пречи да го ползват за тренировки, туристически турове, дори официални мачове. Гледахме любимите интеристи на Ники, които за съжаление паднаха с 0:2 от Реал Мадрид като домакини, но от емоцията на лицето му се убедих, че си струваше времето.
 |
| Сантяго Бернабеу |
Мадрид ни хареса много, ще се върнем отново, за да продължим обиколката по музеите и останалите скрити съкровища, за които не ни остана време сега. Ще знаем, че има много хора и живот из централните райони.
 |
| километър "0" |
 |
| гледам в бъдещето :) |
 |
| пясъчен дворец |
 |
| коледа в Мадрид |
Със следобеден полет пристигнахме в Малага, където поне 10 градуса повече се усетиха още от гледката през самолета.
Зад всеки ъгъл ни дебнеше приятна изненада с улично изкуство или светлинно шоу, или друго. Трудно е да се определи къде точно е стъргалото, има много такива, осъзнах, че може да има още повече хора на едно място, само мащабът беше по-малък. За справка в Малага има около половин милион души (без туристите), а в Мадрид има повече от 5 хиляди души на квадратен километър, да не ви мъча - Мадрид е малко над 3 милиона души, а цялата област надхвърля 6м.
- Най-главната улица в Малага, водеща от пристанището до главния площад, който навремето е ползван за арена е най-тържествено украсената с коледни светлини улица, която съм виждала някога. От няколко години бива украсявана в различни теми, като фирмата по украсата нашумява толкова много, че след Малага биват канени да украсят и Нюйорк. Още един повод на и без това гордите малаганци.
- Катедралата в Малага е друго стъргало, поредната Саграда Фамилия, която е останала недостроена и така ще бъде - е грандиозна смесица на стилове. Разбираемо е - като е строена от стотици години, през които са се изредили поне три различни епохи на владение.
- Факти свидетелстват, че градът е основан преди 3 хилядолетия и от самото начало носи името си Малага, което наподобява на думата СОЛ на арабски. Твърди се, че именно заради високата стойност на солта и намерените залежи в близост, както и ценното географско разположение, арабските първозавоеватели са дали това име на града, което остава и до днес.
- Финикийците също имали пръст в кръщаването на града, защото за тях солта била парична единица. Потъркването на трите пръста (палец, показалец и среден) се използва както за демострация на пари, така и за потъркването на солта, за да се провери дали е достатъчно фина. Като се замислим на доста езици използваме фрази като “излезе ми солено тази екскурзия”, когато ни се струва доста скъпо. Изглежда, че има известна истина в някои от интересните истории, които чухме от местните.
- Хора на живота - най-важното за малаганците е да хапват, пият и танцуват. Заведенията през викенда бяха пълни на 100% през целия ден, през работните дни се запълват от ранния следобяд до малките часове. Музика звучи навсякъде. Няма да се очудя, ако вино и сангрия се лее и от чешмите им, маслини, тапас и морски деликатеси са на трапезата им още от сутринта.
- Роден град на знаменитести и повод за още гордост - Антонио Бандерас и Пикасо, имат своя отпечатък тук, в квартала Сохо се поставя театрална постановка с негово участие, а в центъра има и музей на Пикасо, който макар и само на 10 е избягал от града, но се твърди, че от балкона на жилището си е наблюдавал рисуващия си баща и оттам се е открехнал таланта му. Между другото - открих, че има човек с повече имена от Буда и това е имено Пикасо (Па́бло Дие́го Хосе́ Франси́ско де Па́ула Хуа́н Непомусе́но Мари́я де лос Реме́диос Сиприа́но де ла Санти́сима Тринида́д Кли́то Ма́ртир Патри́сио Руи́с и Пика́со). Често португалските или испански имена съдържат тези на повечето им роднини - традиция на уважение.
- Фламенкото, което гледахме в респорант Алегриа беше уникална наслада за всички сетива. Толкова различно от всички други танцови изяви, които сме гледали. Страст, ритъм, агресия, наслада, дисциплина, заедност - вплетени в едно всичките тези усещания се носеха във въздуха около трупата на сцената - Auténtico espectáculo flamenco). Беше чудесно място за посрещане на 41ият рожден ден на Николайчо.
Ще се върнем отново в този слънчев град, където Слънцето гостува в поне 330 дни в годината!
За един ден с кола под наем скокнахме да проверим популацията на макаците в Гибралтар.
 |
| Rock of Gibraltar |
Зад мен е най-известната скала на полуострова, която може да конкурира успешно изкусен мравуняк заради тунелите под добре прикритата тревно - скалиста обвивка. Всъщност е най-силното оръжие и военна база в района с множество коридори и зали. А аз самата съм на испанска територия, ей там в подножието е граничната зона.
- 33к жители, като всички се познават най-малко по физиономия, ако не са роднини, 10-15к пътуващи работници всеки ден от Испания. Има смесено население (евреи, англичани, испанци и други), живеещо си в хармония.
- правителството плаща на младежите от Гибралтар, които искат да учат в университет в ЮК и три полета в годината, за да се прибират при семействата си. Образователната система е същата като в кралството.
- Испанци и гобралтарци си съжителстват в мир и разбирателство, макар и властите да създават често ситуации на стрес като - умишлено забавяне на граничния контрол от испанска страна, което неминуемо води до чакане с часове и забавя работния ден в Гибралтар. Хората биват уволнявани заради системно закъснение сутрин. Имало случай, в които испанци тръгват в 3.00 за работа, само и само да са в 8.00 на работното място, за справка ние като туристи минахме за по-малко от 3 минути.
- В Гибралтар има и е имало основно британска военна база, все още с действащи тюлени, зърнахме една подводница и няколко младежи, които спортуваха по хълма нагоре, който ние изкачвахме с туристически бус.
- Разходката в Гибралтар е възможна на собствен ход (9км отсечка), с лифт или с туристически бусове. В не натоварен сезон изглежда бусчетата са изгодни, платихме 38 евро за 1,5ч обиколка по основните спирки на хълма, билетите за всички входове, включително беседа, личен разказ на гида - Момо, испанец с три деца, щастливо женен за гибралтарка от 25г и няма намерение да емигрира.
 |
| аз и тя |
Гибралтар е независима административна област под крилото на английската кралица. Повече от два века Англия удържа политическите апетити над тази територия и я запазва за себе си, заради стратегическото си местоположение.
- Пистата на единственото летище в района е пешеходна зона със сфетофар, който спира пешеходците, когато ще каца/излита самолет.
- Т.к. след брекзита, ЮК се отдели от ЕУ, има роуминг - внимание, високи такси на мобилните услуги са твърде вероятни!
- Причина да се върнем би била да похапнем фиш&чипс и да навестим косматите другари в почти естествената им среда.
Основните забележителности, които ние обиколохме:
· Euro point - най-южната точка на стария континент, ясен визуален контакт с Мароко отсреща, лобното място на разбил се малко преди втората световна война полски самолет.
· Пещерата на свети Майкъл (Михайл - вероятно), която е служела също като укритие по време на втората световна война. Превърната е във вълшебно място за концерти, сватби и други празненства, а в обикновените дни - атракция за туристите с великолепно светлинно музикално шоу, където се откриват невероятни картини сред пещерния небосклон от образования, оживяващи пред очите на туриста и се загнездват във въобажението.
 |
| светлинни пещерни картини |
· Разходка в небето (Skywalk) - стъклена платформа, издадена във въздуха, изградена преди 20на години, с гледка към целия полуостров.
 |
| тунел от WW II под нозете на макаците |
·Подземните тунели, служили предимно за военни цели са под целия хълм. Малко по-надолу по хълма има и такива от втората световна война, в които са запазени множество автентична екипировка и оборудване от войната, включително оръдия, медицински център, дори превозни средства.
Тази една седмица беше истинска наслада за очите и небцето.
Мамо и свеки, не ни мислете, хранехме се добре и пълноценно :)
 |
| вечеря в beach bar Ojala, Мадрид |
 |
| Никулден в Ботин, Мадрид |
 |
| толумбичка в боза, примерно :) |
 |
| чурос в течен шоколад, ямииии |
 |
| домашно гурме след мач на живо |
 |
| късен обяд в Малага до амфитеатъра |
 |
| предястие на следобедната закуска |
 |
| закуска в Малага |
 |
| следобедна закуска на слънчевия площад в Милано |
 |
| 41 РД Ники, вечеря в Алегрия, Малага |
 |
| това е закуска!!! (salvador bachiller tee room) |
 |
| вечеря до катедралата в Малага |
 |
| закуска в Salvador bachiller tee room Милано |
 |
| закуска в Мадрид в случайно кафене |
 |
| късна вечеря в Малага |
