20.04.2020 г.

Френската ривиера с коронен привкус

Потеглихме за Френската Ривиера на 11ти март 2020 със смесени чувства и занижено приключенско усещане, в следствие на динамично променящите се мерки за социална изолация заради Корона вирус.

Крайбрежната алея в Ница
Вдишвайки средиземноморския въздух на фона на издигащите се в небесата палми, настроението ни започна да влиза в норми.
Ница ни посрещна с ярко слънце и спокойна атмосфера. Крайморската алея гъмжеше от живот, френски пенсионери с изящни рокли и изгладени панталони красяха пейките наоколо. Прическите и маникюрът също ми направиха приятно впечатление. Помислих си, че сигурно е приятно да си френска баба в покрайнините на крайбрежието.
Тъй като времето ни предразположи, барабар с раниците направихме няколко тигела по главните артерии на Ница, разтъпкахме старите калдъръмени улички в стария град  и завършихме деня с по чаша вино и ранна вечеря под залязващото слънце в непретенциозно капанче. 
Ница - стар град
шарено ни е в Ница :)


Ница - музей на модерното изкуство
Градът се оказа доста компактен и лесен за обхождане, затова планирахме да му отделим още един пълен ден, а останалите да посветим на Монако, Кан и Сен Тропе.

случайна гледка на красиво дърво и сграда
Ден втори от ваканцията ни, а за някой от нас юбилеен с цели 4 десетки зад гърба!
На рождения ми ден добавихме още една държава в списъка ни от пинчета по световната карта. Княжество Монако - вторият най-малък град-държава, след Ватикана, със само два квадратни километра площ! За по-малко от 30-40мин с влак по крайбрежието пристигнахме от Ница в Монако.

Гледка от върха на Фонтвил 

Набързо се ориентирахме по картата, изключихме телефоните, за да не плащаме скъпи минути и направихме план за пешеходна обиколка на града.
в Жардин
Градът е разположен на хълмове и през цялото време или катерихме, или спускахме баири, което пък компенсира с безкрайно красиви гледки от високо. Т.к. имахме само малко повече от половин ден, предпочетохме да посветим времето си на разходки на открито, а музеите, дворците и градините да оставим за следващ път. Започнахме разходката си из най-новият квартал Фонтвил, където живеят много от световните лица на спорта или шоу-бизнеса. Надниквахме зад богато украсени огради, за да откраднем по някоя изящна гледка на богатите и с надежда да зърнем някоя звезда по бели гащи. Баир с над 45градусов наклон ни доведе до Екзотичната градина  Jardin - едно от уникалните преживявания, които може да си подари турист в Монако.
Буквално кацнала на една голяма скала, градината не е особено голяма, но гъсто населена с повече от 7000 растителни вида, великолепни гледки и миниатюри от мостчета и площадки. Като нищо, ако времето не ни беше лукс, да изкараме половин ден в съзерцание на някое цвете или гледки към тюркоазените води на Средиземно море.
Добихме чудесно първо впечатление от най-младия район на града и заслизахме обратно към морското равнище, за да се разтъпчем по трасето на Формула 1.
Няма как да се изпусне маршрута на популярното състезание, т.к. статуи на известни състезатели с булиди и коли са накацали на ключови места от трасето.
до един от многото Ф1 звезди
Ники се вълнуваше като дете, разпознавайки от телевизионния екран ключови завои и отсечки с не скрита надежда, че един ден ще гледаме наживо състезанието от същите места.  Разбира се не пропуснахме да стигнем и до тунела, който е в непосредствена близост до крайбрежието и откъдето продължихме към лъскавия квартал Монте Карло.


За съжаление не успяхме да видим най-известното в света казино Монте Карло в целия му блясък, т.к. площадът отпред беше в ремонт и скрит зад ограда.
гледка от брега

един от известните завой на Ф1

Поради факта, че сме в извън туристически сезон, се насладихме на спокойни паркове и безлюдни улици, но и сега е най-силният сезон за строително - възстановителни дейности, от високо забелязахме множество кранове. Един от старите квартали на града е също и жилищен, освен лъскавите офис сгради.
пред казино Монте Карло
Завършихме разходката си в Монако, изключително впечатлени от чистотата по улиците, не видях дори един захвърлен фас, безупречната инфраструктура и ненатрапчив лукс. Оставяме за следващия път да разгледаме двореца на най-старата монархия в света, океанографския музей и градините на принцеса Греис. А защо не и да погледаме жужащите булиди от Формула 1.
На връщане към Ница се отбихме до китното селце Езе.
из калдъръмите на Езе
Основната забележителност е крепостта, кацнала на върха на най-високия хълм в района, от която се отваря алпийска гледка към морето.
мъглява гледка от високо
Изкачването дотам е по малки калдъръмени улички, украсени с китни ресторантчета и магазини за сувенири, и бижута. Мястото ми навя усещане за всички онези уютни крайморски местенца като Созопол, Синтра, Оя. Езе ни изпрати с дъжд и мъгла.

Ден трети - в обувките на филмовите звезди!
Кан, градът на разнообразните фестивали, но най-известен с ежегодния филмов фестивал през май, датиращ от 1939г.
гледка през булеварда
Спокойствие по улиците, красив крайморски булевард в бял мрамор, украсен с ресторанти (напомни ми на Будва и Дубровник - в никакъв случай това да не се приема като негатив), луксозни яхти в бокса за стягане, в очакване на новия плавателен сезон.
пак там, по белия мрамор
Надзърнахме зад червения килим на елегантния хотел Карлтън ИнтерKонтинентал, който е сборен пункт на филмовите звезди. Сградата на фестивала не достигна очакванията ми, дори напротив изненада ме със семплата си бетонено-стъклена архитектура тип ранен социализъм.
пред червения килим, но без килима

След достатъчна доза лукс и блясък се метнахме на влака и спряхме за кратка следобедна разходка в Антиб - друго китно селце в прегръдките на Ривиерата.
обяд в Антиб
нейде из Антиб
пак там
Не посетихме музея на Пикасо, чийто патрон е живял и жънал вдъхновение тук няколко месеца от живота си и неговото творчество е оставило траен отпечатък в региона чрез стотици галерии и ателиета. За сметка на Пикасо се насладихме на съвременно изкуство и обяд по френски под нежното пролетно слънце.
съвременна статуя на гледащия човек
Изпратихме деня с вечерна разходка в Ница.
главният площад в Ница

пак там

пак там

Ден четвърти - събудих носталгия и спомени от детството, когато с дядо се смеехме от сърце на неповторимия Луй дю Финес.
през СанТропската милиция :)
Наехме кола, за да стигнем до Сен Тропе, т.к. няма директен транспорт от Ница. Магистралата минава през китни лозови насаждения и от време на време открива гледки към лазурния бряг. По път минахме покрай много къмпинги, които лятото вероятно са доста приятни местенца за ваканция. Пристигнахме след час и половина шофиране и паркирахме в близост до стария град. Само след два завоя и 100на метра се озовахме пред полицейското управление! Разгледахме музея, който е съвкупност от филмови ленти, заснети в миналото и лицата на Бриджит Бордо, Джони Холидей и милиционерският рай, създаден от Луй дю Финес.
с един от символите на Сен Тропе

Луй с Ники :)
Разходихме се в стария град, сред пясъчно жълти сгради, лъхащи прохлада павирани тесни улички, накичени с цветни тераси. Крайбрежната алея предлага множество ресторанти и капанчета с гледка към луксозни яхти и круизни кораби.
нейде си

с любимия ни цвят синьо
Времето сякаш беше спряло за нас, в компанията на френско десертно вино и морски деликатеси под жаркото мартенско слънце. Местни жители ни споделиха, че имаме голям късмет с времето и трафика от хора, обикновено Сен Тропе е ужасно туристическо местенце и това със сигурност е пречка за усещане на същинската атмосфера.  След доволна доза витамин Д, засладихме сетивата с топка сладолед и разходихме обяда по крайбрежната алея обратно към колата.
Завърнахме се в Ница късния следобед, тъкмо навреме за разходка по крайбрежието и изпращане на залеза високо от хълма над пристанището.
Ница си е за обичане, факт :)

любов на високо

морска градина на върха


Последен ден - имаме всъщност само полуден. Т.к. ситуацията около корона вирусът се разви динамично последните дни, тревогите около отлитането ни към дома се отключиха и решихме да отидем по-рано на летището от обикновено.

колективно обличане, след сутрешна баня
Открихме тъкмо навреме, че от центъра има пешеходна крайморска алея чак до летището. Ей това се оказа най-приятното придвижване до летище, което сме имали някога (8км). Напазарувахме си пресни тестени изкушения, халва и плодове от пазара и стартирахме с късна закуска на плажа, докато група френски пенсионери правеха сутрешната си гимнастика в морето (?!) температурата на въздуха не беше повече от 15 градуса, а за водата само мога да гадая. Явно тези занимания са част от тайната на френската хубост, освен виното де :)
 ей така - следващите 8км :)
Отлетяхме благополучно и даже изпратихме без проблеми баба Гина към България! За всеки случай това пътуване имаше коронен привкус, затова ще трябва да се върнем отново! Един ден!