през моите очи: септември 2019

Кацаме на 14ти август 2019 вечерта в Малмьо.
Посреща ни огромна и забулена в розови облаци оранжева луна, изкачила се над хоризонта и гордо осветяваща природните прелести на скандинавието. Гарантирано пожъна голямо възхищение от пристигащите. Покатерихме се на автобус от летището към центъра на града и яка баба хипарка – шофьор ни скри топката. Беше безкрайно учтива и имаше професионален подход. Пристигнахме след 30на минути и стартирахме с трупането на впечатления от града - спокоен и застроен с тухлени къщи в естествения червен цвят на тухлата. Малки прозорци и високи покриви. Архитектурата напомня на тази в Стокхолм, само размерът е различен.
Намерихме си апартамента и скокнахме набързо до супермаркета за справка на продуктите и зареждане с плодове и засищаща храна, т.к. имахме очакване за по-високи цени в Копенхаген, където ще прекараме повечето време от престоя си.
Бинго - бирата в хранителните магазини е най- много до 3,5 градуса (добре, че любимата ми Кобра се побира в този диапазон), по-високо алкохолните напитки се продават в специални магазини за алкохол. Не бяхме отчаяни за по-сериозни алкохолни напитки, така че не се наложи да търсим.
Крякането на чайките сутрин съпровождаше събуждането ни и ме пренасяше в някой средиземноморски кът, ниските температури и навъсените ниски облаци бързо ме сваляха на земята и се осъзнавах, че сме в скандинавския район.
Малмьо е с чудесна и бърза връзка с Копенхаген, само 35 мин с влак и 20 евро за двупосочен билет. За непретенциозни туристи като нас това се оказа доста добра опция. Спестените пари, от нощувка в Копенхаген, разбира се изхарчихме за традиционните хотдоци и бира в Копенхаген. За тях ще разкажа по-късно.

Копенхаген
Прекарахме два дни в дълги разходки и кратки престои за хапване, състезавахме се с дъждовните облаци, има много за гледане, гарантирано 3-4 дни ще е добър план за града, ако ще се посещават и музеи. Ние с птичи поглед успяхме да усетим атмосферата и да набележим места, на които да отделим повече внимание за следващия път.
Както традицията повелява, не отиваме никъде без резервиран фри тур, стартирахме ж 10ч разходката. Казахме едно бързо здрасти на Андерсен,

в компанията на великия Андерсен

който кротко и благо е поседнал между кметството и увеселителния парк Тиволи (вторият най-стар увеселителен парк в света, отворил врати на 14 Август 1843г. Първият парк отново е датски), за да посреща туристите, и потеглихме с групата на разходка за впечатления и знания. Потеглихме от сградата на кметството, чиято кула е една от най-високите в Швеция - 105,6 и отгоре се отваря великолепна 360 градуса гледка на града.

гледка отвисоко

Водещата ни беше млада филипинка, живяла в Азия, Северна и Южна Америка. От всичките места, характеризира Копенхаген като най-спокойното и сигурно за живот. Сподели ни пример за шведските родители, които си оставяли децата/ бебетата в количките пред заведения да спят, докато те си пият кафето вътре. Макар и либералната ми настройка и вярата в доброто начало у човека, видя ми се малко не предпазливо, но аз вероятно меря с различен аршин.
Копенхаген е град с множество канали, което допринася за специалността му. Централната част е опасена с канали, по които плават туристически корабчета и са добра алтернатива на ходенето. Разходката ни из между държавните сгради като парламента, офисът на премиера, кралското училище за езда, смяната на караулите пред палатът на кралското семейство, пищната ботаническата градина и катедралата (The Church of the old lady), ни пренасяха в последните три века история на града.

с малката русалка

Разбира се не пропуснахме и типичните туристически точки, защракахме се до малката русалка, която наистина е малка и популярна като едно от големите разочарования на туристите. На мен щеше да ми е някак си неприсъщо, ако беше 5 метрова статуя. Историята на статуята е любопитна. Виден общественик и ценител на изкуството, също и бизнесмен (основател на Карлсберг) бил завладян от хубостта на балерина и й платил, за да бъде модел на

известен скулптор. Балерината не се съгласила да позира гола обаче и се наложило жената на скулптора да позира за частта на врата надолу. Все пак поръчителят бил доволен, защото музата на сърцето му била запечатана в образа на малката русалка.
Най-известната гледка от Копенхаген е пристанището и канала Nyhavn, построени през 17ти век и помещаващи старинни дървени кораби и до днес.

в компанията на хотдог с всичко и шоколадово мляко :)

Атмосферата по водната алея с множество ресторанти и капанчета за отдих е чудесна за дълъг обяд, особено ако е съпроводен със слънце. Факт - супер натоварено е от туристи, но времето си струва, дори ей така да си поседи човек на една пейка и да съзерцава шарените къщи на фона на корабните въжета и мачти.

Не пропуснахме магазина на Лего. Уау - беше първата ми реакция, там определено мога да изкарам половин ден, а с момчетата и седмица вероятно. До известна степен му се възхитих повече от Леголанд в Мюнхен.

в рая за децата - Лего магазин

Успяхме да отделим време и за разходка до Кристиания - град в града, населен от свободомислещи и креативни хора, далеч от хорската суета и комерсиалност. Такива очаквания имахме за това място преди да го посетим. Разходката ни беше с планиран час и водещ, който разбули интересни факти.

на входа на Кристиания

Изглежда има известна неприязън между копенхагенци и кристианци, поради факта, че вторите едва ли не живеят на гърба на първите. С годините, пребиваващите в Кристиания са присвоили земя в района безвъзмездно и живеят подобно на комуната в центъра на Берлин. Водещият на групата не влезе с нас, т.к. го грозяла опасност от физическа саморазправа от местните, те не обичали да се говори за тях. Влизайки се натъкнахме на поредица от капанчета за трева и подозрителни дилъри, готови за добра сделка. Имаше и що годе приемливи за нас местенца - галерии и магазинчета за джунджурии. Определено не бих искала да замръкна на това място, пък било то и част от един от най-безопасните градове в Европа и света. Така завършват двата ни пешеходни дни в Копенхаген.
Няколко интересни факти:
- историческа пикантерия, които обагря и до днес скандинавския регион е безкрайната словесна/ културна/ спортна и безгранична война между Дания и Швеция, стартирала от исторически времена (втората световна война)продължава и до днес. Ето няколко примери:
Във всеизвестният шведски мебелен магазин Икеа присъстват имена на мебели като: „малмьо“ --- етажерки, но седалка на тоалетна и килимчета/ изтривалки за баня и дневна носят имена на градове в Дания. 
--- Посока Швеция - Дания, влакът си движи като в шенген, без паспортни проверки при преминаване на граница, което не важи за обратната посока. На първата възможна спирка от Дания към Швеция във влака ни предупредиха, че ще се качат гранични полицаи, за да ни проверят. И при двете ни завръщания не се случи, но имахме готовност.
- Еднополовите бракове, както и разнополовите се планират и осъществяват много лесно и бързо, дори групови сватби правят в определени дни в кметството. Разводите са още по-лесни, дори по интернет е възможно да разкъсаш оковите.
- Дали поради тази причина или друга, над 50% от женените се развеждат. И все пак датчаните водят класацията години наред за най-щастливите хора. Основна вина за щастието има социалното им правителство с всичките придобивки, които дава на хората. 37 часов работен ден, 25 дни отпуск, изключително ниска престъпност, година платен отпуск по майчинство. Подобен стандарт спомага високия ръст на доверие между държавата и хората, а следователно и между самите хора и спомага хармоничното съжителство. Тук ще напомня примерът от по-горе за бебета в колички без надзор 
- Кралското семейство дава изключителен добър пример за нормалност, бъдещият крал води всяка сутрин двете си деца в държавно училище с колело. Често е засичан да си поръчва бургер от популярно капанче в центъра. Обичайно хората го разпознават по следващия го на дискретна дистанция костюмиран джентълмен.
- Друг великолепен факт за Дания е големият процент (над 60%) от населението, каращи колела. Правителството има стимул този процент да се увеличава за сметка на шофьорите. Само 5 души на година загиват от инциденти с колела. Държавата спира горенето на въглища от догодина, ще се горят само дървени палети за отопление като за всяко отсечено дърво ще се засаждат нови две. Използват се пълноценно природните ресурси, особено вятърът за добив на енергия.
- Изненадващо за мен беше да науча, че датчаните не са особено религиозни, макар и масово да се подкрепя лутеранството. Всеизвестен факт бил, че членуват в църквата единствено заради традицията в семейството.
- Любимият на няколко поколения Андерсен е мечтаел да бъде балетист, но за радост на всичките му четящи фенове не е имал дарба за танцуване. Опитал е в кралския двор и след като не пожънал успех, открил амплоато си в разкази за малки и големи.
- За краткия ни престой понаучихме някоя и друга дума на датски: хай = здравей; хай хай = чао; так = благодаря;

Малмьо
Отделихме един ден за града, по мое му - пристанището на Копенхаген :)
Малмьо надскочи очакванията ни по цвят и атракции за гледане. Старият град в сърцето на новия носи усещане на уют и ред. Големият площад ми напомни на този в Брюж, а модерната част е урбанизирана и пригодена за съвременните изисквания на модерния човек.