Португалия - страната на пристанищата, а не на портокалите!

Лисабон ни посрещна на 10ти март с много зелено, топло слънце, влажен бриз и усещане за екзотика. Летище, на което има палми за мен е екзотика и първосигнална лампа за приятен престой :) така ми става топло на душата като идвам от студено и видя палмови дървета, танцуващи под топлия повей на пролетния вятър. А като ми замирише и на море, щастието се удвоява.

Яхнахме първия юбър и отпраишихме към първата забележителност от списъка ни. Ники както винаги е направил план по часове, защото сме си набелязали много любопитни местенца, а времето ни е ограничено. Седейки пред компютрите и между стени в офиса в по-голямата част от съзнателния ни живот, приветстваме горещо дни в неуморно скиторене из непознати земи.

Та, юбър се оказа чудесна опция за бързо придвижване из без това широко разпрострения Лисабон. Да не говорим за тесните еднопосочни улици, които не са отбелязани като такива в Гугъл мапс. Въобще много нерви и търпение ще са необходими, ако човек реши да кара кола под наем. За паркирането да не споменавам, може да се почувстваш като на женския пазар в София. Та, юбър е супер за щадящи комфорта си туристи като нас, а освен това попаднахме и на яки шофьори, от печен по-печен. Всички говореха приличен английски и бяха добро намерени и приказливи, точно каквито ги харесвам. Още от първото возене се научихме, че на португалски благодарностите се изразяват различно от нежния и силния пол. Жените казват "обрегада", а мъжете "обрегадо" за "благодаря". 

Белем от билото на яхтата :)

Стигнахме до кулата Белем, един от най-големите символи на града, която навремето е била входна/ изходна точка на пристигащи/ заминаващи кораби.

Белем, засенчена от Ники :)

В непосредствена близост е и паметникът на откривателите - огромна бетонена маса, наподобяваща кораб с известни мореплаватели като Васко да Гама, Магелан и други.

на залез

Разходката в района е по продължение на океанската ивица, но не е никак страховито, по-скоро уютно, благодарение географския благодат - устието на реката преди заливът, който запазва голяма част от ивицата без много вятър и бурни води. За справка, Лисабон е разположен на Перинейския полуостров, на устието на река Тежу и Атлантическия океан.

терасата на хотела ни

Градът е кацнал върху 8 (официално разправят, че са 7, за да копират тези в други известни градове) хълма, също като Пловдив и Рим, има и други прилики с културната ни столица, минахме по един булевард досущ като Руски със запазени стари къщи тук там. Градът датира от древни времена, а официално държавата е независима от 12ти век.

гледката от прозореца ни

На път за  Алфама, старият град или сърцето на на града, където нощувахме, минахме покрай страшно много панелки, на моменти получавах дежаву като гледах множеството панелени тераси с виснали гащи, чорапи и прочие пранета от просторите. Има ги и в стария град и ухаят на хубаво. В началото ми беше странно, че висят дрехи на нивото на очите ми от някой прозорец, даже можех да се отъркам на моменти, но постепенно ми стана уютно и топло.

пране, улично изкуство, Фадо и чар

Нямахме търпение още първата вечер да опитаме колкото се може повече от местната толкова хвалена кухня, разбира се под мелодията на Фадо. Алфама се оказа правилното място, на всеки ъгъл буквално има малко скътано заведение с няколко маси и задължително по една дама, засукана с някой и друг червен аксесоар, надарена  дрезгав и плътен глас. Има заведения, в които се плаща изрично, за да ти пеят за по-леко и бързо храносмилане, но ние се оказахме късметлии. На нашия ъгъл, дама и двама джентълмени се раздаваха безрезервно и без комерсиално.

Роси ми беше заръчала да пробвам редица вкусотии, едно от които е балакяо, ама не какво да е, а с риба треска. Случи се така, че до края на престоя ни, изядох доста треска в различни комбинации. Научихме, че рибата треска, която по принцип вирее в много студените северни морета, по време на разните им войни, португалските военни особи били възнаграждавани или компенсирани от северните си съперници с много риба треска и те я донесли и завъдили покрай бреговете на Португалия. В последствие, в страната има над 360 различни рецепти за ястия с тази риба.

Популярен и доста сладък буквално е десертът "pastel de nata" - с яйчен крем, както и сладкия им ликьор - Дженга, смесица между бренди, захар, вода и нещо скришно. И двете изкушения са по рецепта на свещеник. Ммм, вкусно.

За два дни обиколихме по диагонали и напречно централните забележителности и прозрях, че дълго съм живяла в заблуда за страната.

НЕ ядливи портокали

От малка съм си въобразила, че в Португалия има много портокали и оттам идва името й. Препратка от википедия ме образова, че това е пълен мит. Името идва от пристанище и красота, в което се убедих сама! “Името на държавата произлиза от град Порту на делтата на река Дуеро. В древни времена градът се е казвал Cale (от гръцки – „красив“). Той е бил важно пристанище, наричано на латински Portus Cale, което в Средновековието се е превърнало в Portucale, а по-късно Portugale.”

по света

Пешеходните разходки рядко са равнинни, или спускаш, или катериш, тоест не е оферта да се ходи с тротинетки и/ или детски колички. За сметка на това, да се разходиш по старите павирани и тесни улички с увиснали простори пране, с толкова близки тераси, че хората си подават яйца, протягайки се с една ръка или просто се здрависват. Такава близост, характерна за затворено и сплотено общество, а всъщност точно обратното - местните са свикнали с любопитните погледи и някои сякаш се ласкаят и позират непринудено на вниманието. За жалост комерсиалният порив не е подминал и тук, масово собствениците на жилищата в Алфама са принудени да се изселят, за да отстъпят на туристическия бизнес с хотели и заведения. По повода, наскоро млада авторка прави проект с портретни фотографии на същинските собственици по оградите на принудително иззетите имоти. Тъжни усмивки, топли очи, посивели коси и много бръчки дали от радост или тъга - всякакви такива емоции те връхлитат от всяка стена или дувар в квартала.

Изненадаха ме многото препратки към арабския и азиатския свят, тук-тук са популярни превозни средства, единствените в Европа доколкото ми е известно. Ръката на Фатима, която е позната ми от Израел е навсякъде по вратите в Алфама ( името е арабско и значи термални извори) - като приспособление за почукване вместо звънец.

Модерното строителство в новите квартали е като всяко друго, минахме покрай най-дългия в Европа мост - Васко Да Гама, който е 17км с магистрала и минава над реката. Ей тази  красавица ни закара по вода почти до него.

няма нужда от много думи, яко е

 

Посетихме Аквариума, който бледнее пред Виенския (Хаус дес мерес), макар и разположен директно в океана.

За щастие намерихме време да отидем до Синтра, местенце от приказките, високо сгушено в планината, на 40 минути с влак от Лисабон.

малка китна уличка в Синтра

замъкът в Синтра - шизофренна смесица на стилове, цветове, материали и епохи

гледка към Ники

гледка към долината на Лисабон

 

е страшни сме, спор няма

всичко е любов

 

Символите на Лисабон:

рибата треска;

трамвай 28 - както си му е редът, изчакахме около час дългата опашка, за да се повозим по известният трамваен маршрут. На моменти имах чувството, че току ще оближем някой ъгъл на къща. И всъщност трамваят си е част от общата градска мрежа, горките местни, чийто маршрут е свързан с ежедневната борба за лъкатушещо място, макар и на един крак.

1,5часова опашка се вие зад нас

 

уредихме се с челни места до прозореца

 

ръчичката на Фатима;

здрасти!

 

петел - от времето, когато са се раждали легендите се случило така, че един човек бил нарочен за крадец. Завели го при Главнокомандаващия да го осъди на смърт, докато обядвал заклан петел. Нароченият претендирал за невинен и казал, че закланият петел ще изкукурига в негова защита. Така и станало, чуло се кулиригане, дали от софрата на главнокомандващия или от отворения прозорец до него не е ясно, но оттогава петелът е един от символите на града и сега окрасява керамични съдове, магнити и прочие туристически прахоловки;

керамични плочки - използват ги за облицоване на къщите, продават се във всякакви размери, включително и на магнити. Шарката им украсява керамични съдове, дрехи, текстилни стоки и прочие;

статуята на Христос на един от хълмовете точно срещу крепостта Белем - статуята е реплика на тази в Рио, подарък от Португалия за църквата в благодарност, че Португалия е запазила неутралитет по време на втората световна война и е била средище на шпиони от воюващите страни;

голям смях, почти като в Рио

 

мостът Васко Да Гама - реплика на Златната порта (Golden gate) в Сан Франциско, свързва двата бряга над река Тежу.

залез, мост, яхта, любов, рожден ден, аз :)

 

Завършихме денят с много свещи върху малко, но сладко парче торта :) честит рожден ден на мен!

с годините свещите се увеличават за сметка на тортата, ама че щастие :)