19.08.2018 г.

Страната на водните стихии Исландия!

Старт!
Август 2018, дойде време да те посетим и теб, чудата Исландия!
Интересни факти:
- Времето е променливо, прогнозата е повече от всякъде относително понятие, имахме температури от 5-19градуса за четирите дни престой, смесица от дъждовно, облачно и силно слънце.
- М1 е основният им път, които се води околовръсът на острова. По източния бряг има черни участъци, по които не бихте минали в зимни условия.
- Водата във всичките й форми е голямото чудо на Исландия - гейзери, извори, водопади, термални територии, ледници, глетчери. Най-чистата вода на света тече от исландските чешми. Не е проблем да си поискаш в кафе/ бензиностанция да ти напълнят туба с вода от чешмата. На летището продават бутилки исландска вода като сувенир/ армаган.
- Универсална дума на исландски е jaja, произнесена с различна интонация на гласа може да ти докара радости или неприятности. (нещо като айде на български, айдееее: отиде коня у ряката; айде, айде: да вървим; аЙдЕ: ко се моташ; е айде деее: е писна ми да те чакам; и т.н.)
- Има много и начесто места за пренощуване с кемпер/кола, табели с Р или елхичка са добър ориентир.
- Денят през август свършва около 22.30, в 23.00ч вече е тъмно.
- Всички говорят английски.
- Държавата съставлява 350к души, като 2/3ти са в столицата.
- Едно от популярните ястия е хотдог от агнешко с всички добавки (нарязан суров лук; запържен лук) - 400крони/3 евро (в бензиностанция).
- Пият еспресо и останалите разновидности на кафето. Чашка еспресо в туристическо кафе е 3 евро.
- Скир - парче от популярният им десерт с извара е 900 крони (7 евро).
- 2010г. драстично започва да се развива туризмът, основна заслуга има избухването на вулкана Eyjafjallajökull, който е засегнал повече от 10мил души по света, като по този начин целият свят е чул за Исландия като съществуваща.
- Лятото на 2018г. се оказва най-студеното за последните 100г, но пък за сметка на това имахме 19 градуса последния ден :).
- Икономиката се държи на туризъм, риболов и производство на алуминий. Имат и доста заводи за месопреработване, в който работят не малко българи. Всяко лято прииждат много чужденци работници, за да покрият туристическия сезон.
- Средното образование е пожелание, и все пак над 90% от хората го завършват, а 35% и университет. Образованието е безплатно.
- Тротоарите в столицата имат топло-почистване на навалелия сняг - с тръби топла вода, така не се задържа лед по пешеходните и моторните пътища. А сняг си вали обилно. Температурите рядко падат под нулата, но има силен вятър, който създава усещане за много студено.
- Всички природни забележителности са с безплатен достъп, повечето са пригодени за достъп с инвалидни колички, на малко от тях се заплаща такса за паркинг. 

Ето как започна и завърши Исландското ни приключение по дни.

Ден1:
Дейвид от Полша, живеещ от 13 годишен в Исландия ни посрещна на летището, за да ни закара до офиса му за кемпери под наем. Не обвинява родителите си за избор на място, напротив подкрепя, макар и студеното време. Харесва му животът тук в сравнение с Полша. Набързо оправихме документацията по приемането на превозното средство и подкарахме трескаво най-добрия ни приятел за следващите 4 дни към столицата.

Рейкявик

Като изпълнителни туристи в Исландия, първо минахме през Бонус - супермаркет с емблема на прасе касичка. Напазарувахме храна за пътуването. Уау, намерих снакс за викинги - сушена риба като чипс, оказа се много добро попадение. Супата гулаш в консерва също беше добра. Доматите и там не стават, изглеждаха като неузрели пластмасови домати, макар че ги отглеждат в специални оранжерии. Заменихме ги с чери. Ставащите плодове и зеленчуци са внос предимно. Разбрахме, че ягодите от оранжериите им били ароматни, но не ни остана време да ги тестваме. Готови сме за обиколка по златния кръг на острова, 1900 км са пред нас за точно 4 денонощия. Ники е направил чудесен план по часове, аз съм амбицирана да го изпълним. Един ден на географска посока имаме. Започваме западния тигел, ще продължим по северната, за да се спуснем по източната и да се гмурнем в синята лагуна на юг.
Рейкявик:
Правим фри тур в ранния следобед. Водач ни е Диса (исландското й име не запомних, макар и силното ми желание, стори ми се цяло изречение). Студентка последна година, учи туризъм и специализира прожект манажер (намигам гордо и дискретно).
Рейкявик
Името на града означава буквално две колони в термални води. Това е и символът му.
Президентството (построено 1881г.) и Министерският съвет са скромни сгради без полицейска охрана, кметът е комедиант, идният викенд ще организира ядене на палачинки, които той сам ще готви. Министершата им си живее в скромен апартамент и ходи на работа с 10годишната си кола.
От обиколката в спомените ми ще останат изображенията на няколкото стари къщи и църквата на хълма, която е във формата на ветрило. Протестантството е религията, а откъде идват футуристичните форми на повечето им нови църкви не ми е известно.
Министерски съвет в Рейкявик
Стартираме обиколката на острова с разглеждане на парка Thingvellir, където се е образувало най-голямото езеро в Исландия, в което се намира пукнатината Silfra, която позволява на любителите да се гмуркат между американски и европейски тектонични плочи.
Паркът Thingvellir
Продължаваме към Големия гейзер и по-малкия му събрат. Температура на водата е между 80 и 100гр.
Сърдечният канал на гейзера

Големият гейзер
Уникално поведение на природата в тази част на земното кълбо, дъ грейт гейзер е пасивен, но за сметка на това по-малкият му брат се заиграва с посетителите уж на очакван 10мин интервал на избухване, но закачливо понякога изненадва с по-къси и дори двойни разплисквания. Заформянето на водната стихия в сърцето на врящия кратер е вълшебно изкуство, оформя сфера от бълбукаща вода в множество нюанси на синьо.

Завършваме деня с водопада Gullfoss, ниагарата на Европа. Огромна и непокорна водна маса, поредното напомняне на природата, че ние хората сме само малка прашинка в цялото й превъзходство.
Островът е покрит предимно с ниска растителност, особен цвят на зелено с нюанс на жълто. Имат си мащерка, бял и розов равнец, глухарчета и повечето тревиста разновидност като европейската. Огромните зелени площи, покрити с дебел слой мъх, напомнят на онзи зелен персийски килим от сцените на Хобит или Властелина на пръстена.
Вулканични камъни, прегърнати в мъх

Полета с чифтокопитни любимци
Има територии с вулканични камъни, обрасли с дебел, но мек като памук зеленикав мъх, като стъпих и пропаднах почти до кръста. Почти липсват дървета. Най-многобройните животински видове, които забелязахме са популярните исландски коне и яко ангорски овце, тук там и крави.

Ден 2:
Стартираме новия ден с разходка около естествени извори в планините с вода по 100градуса в областта Deildartunguhver. Поредното чудо на исландската природа, да образува поточета и реки от кипяща вода.
Наред е следващия водопад, разгънат като ветрило - Hraunfossar, впечатлява с кристално синята си вода. Носи ти онова усещане на увличане по природата и естественото живеене сред ниската растителност и разхлада във водите му. Нещо детско в мен се развълнува, прииска ми се с боси крачета да подскачам от камък на камък и да се гоня с водните къдрици.
На върха на угаснал вулкан
По диагонал преминахме по билото на един от многото угаснали вулкани - Grabrok, за да достигнем до Hvitserkur - чудото на атлантическия западен бряг на острова.
Трол в Атлантика
Местните го наричат западния трол. Нахранихме животното от интересен вид и потеглихме към Akureyri -
Светофар в Акурейри
северната столица на острова. За малкото време, което прекарахме в града, останахме очаровани от спретнатия вид на къщите, хармонията на околната среда, спокойствието на хората. Впечатли ни един детайл - червените светофари са под формата на сърце, а не на кръг както жълто и зелено. В последствие разбирам, че сърцето като форма е популярен символ в целия град и се е зародил в следствие на финансовата криза през 2008, като стимул за възродяване.
Градската баня се оказа особено приятно и образователно за навиците на местните занимание. Поради хигиенни съображения взимането на душ преди потапяне в басейните и джакузитата е без бански с указания за местата за измиване по тялото :). Това е задължително, не пожелателно. Както ще разберем по-късно това правило е във всички водни изкуствени басейни, навсякъде из страната.
Имаше няколко басейни за киснене с температура на водата - 38; 42, 28, 0 градуса.
Бойко от Ловеч ни заговори в едното място за киснене, усвоил навиците за киснене в поредица от гореща, ледена вода и парна баня. Разказа ни, че от няколко години живее на острова, харесва му, но в дългосрочен план не би останал. От него разбираме, че изненадващо много българи живеят и работят там, основно не високо - квалифициран труд или само в туристическите месеци. Бойко не намира в местните сродни души, били студени и затворени хора.
Завършихме вечерта с гледка към още един красив водопад - Godafoss.

Godafoss на залез

Бяхме там в 22.15, точно навреме преди да се скрие слънцето, което така или иначе срамежливо не се подаваше целия ден из зад гъстите облаци.

Ден 3:

Сутрешна гледка

Събудихме се с прелестна гледка към Myvath езерото, след закуската за шампиони с чай и кафе, посетихме Myvath натуралните бани - лъскав комплекс с естествено топли води, чудесна програма за целодневно посещение и спа Релакс, който според мен конкурира доста успешно синята лагуна и е значително по-евтино. Слагаме го в списъка за другия път. Наблизо се намира и меката на гео термалните извори Namaskardh.

Замаскирани горещи извори
Огромна територия, покрита с вулканични камъни, обгърнати в мъх, образуващи склонове, от които излиза пара. Задоволих любопитството си да се покача по един склон и да пипна почвата, беше топла. Зад тези хълмове се откри извънземна гледка от огромни полета и канари от нетипично оцветени скални маси, по които липсва всякаква растителност. Там се намират естествени бълбукащи страховито извори със синьо - сиви пясъци, които навремето са използвани за производство на барут.

Геотермална долина
На места гледката наподобява на памук кале в Турция, а на места си е откровен лунен пейзаж, особено усещане придава това място, леко плашещо с размера и безлюдността си, смайващо с различността си. Наподобяващо декорите на холивудски филм за малките зелени човечета.


Врящ фонтан
Мястото има остра специфична миризма на химични елементи, които не са ми познати, не е типичната сярна миризма.

Dettifoss
Продължаваме към Dettifoss - най-големият и мощен водопад на острова, за сметка на това лишен от изящество и отличителна хубост.
Планираме бърз диагонал през парка на долината Dimmuborgir, за да видим образованията от лавинни камъни и попадаме на райско местенце за разходка.

Известните лилави полета в Dimmuborgir
В близост има и приятна къща за гости (със същото име) за нощуване, която си заплюваме за другия път.

Паркът Dimmuborgir
В преследване на друга гледка от висока скала попадаме в градчето Seydisfjordur, обгърнато от планини и завито старателно с гъсти облаци. Пътуването до него беше забулено в мистериозност и очакване. Църквата е един от известните обекти (спираха се доста азиатски туристи да снимат и ни стана любопитно да се разровим за информация).
Гледка за добро храносмилане :)
Скалата не нарихме, но направихме вкусен обяд в кемпера с тази гледка. 
Започваме дълго спускане по източното крайбрежие и пред нас се открива неземно живописен и разнообразен пейзаж, смесица от зелени плътни килими, голи скали, сиво-черни пясъчни канари без растителност, водни басейни, образувани от Норвежко море, фиорди, безброй миниатюрни до огромни водопади подобни на Райското пръскало в многоброен мащаб. Пътят минава в подножието на планините, натъкнахме се на един единствен тунел, природата е покътната до минимум. От тази страна на острова забелязахме, че имало и разнообразие на птици животински видове - чайки, гларуси и лебеди, последните бяха много, ама много. Като зелена калинка на бели точки, налазили една тучна поляна.


Ледената лагуна в цялата си прелест

Диамантеният плаж
Привечер стигаме до ледената лагуна, където планираме да нощуваме. Представлява не голям залив с парчета лед, големи колкото бус или малък камион. Едни оцветени от черния пясък, други като сини кристали, повечето като парче сняг. Из между ледените късове подаваха глави местните обитатели - тюлени, гонещи се с водата. Гледката е величествена. По-ниската температура се усети мигновено, 5градуса. Иначе няколко км преди и след е между 8-14градуса. Отсреща се намира Диамантеният плаж, широка морска ивица от черен пясък, силни вълни и изхвърлени от водата ледени кристали.
По продължението на лагуната в далечината се вижда най-големият в Европа глетчер, от който се отчупват огромните ледени късове. Глетчерът е замръзнала маса от сняг и лед в подножието на планината, разположена върху земята, а отчупващите се късове (айсберги/ ледници) изплуват. Не останахме да спим там, избягахме към топлите ширини с 5 градуса повече, в посока на залязващото слънце, което само си представяхме зад дебелите слоеве облаци. 

Ден 4:
Утро, обляно в заслепителна слънчева светлина. Воала, Исландия ни се показа и в другата си премяна, тази за която само бяхме чели по книгите и заглеждали в зашеметяващи снимки.

Южната тангента с гледка към Глетчера



Просто крайпътно езеро



Заигравка с вулканични камъни
Започваме деня с много слънце напът за плажа Reynisdrangar на брега на Атлантика, където вдясно се мъдри арка в морето, наподобяваща на лазурния прозорец в Малта (който потъна преди няколко години), а отляво една голяма скала, обрасла в мъх помещава две полу пещери.


Скали от ЛЕГО :)



Лазурния прозорец
Каменният състав на скалата е като купчета от лего с колони. Отсреща в близката далечина от водата се подават няколко стройни скални пазители на това поредно природно чудо. Домашен уют на върха на мъхестата скала намират ято тъполюни кайри.

Плаж с черен пясък
Пазителката на плажа
Нейде по пътя ни - торфена къща
Продължаваме по М1 (околовръстното на Исландия), за да се отбием до останките на Американски военен самолет, приземил се принудително на брега, поради липса на гориво. Пострадали не е имало за щастие.
За мен беше странно, че подобна находка привлича туристическия интерес, още повече, че за да се стигне до мястото се ходи пеша 4км в посока. Барабар с туристите и ние отидохме, че видиш ли да не изтървем атракцията.
Отправяме се към последните два водопада от списъка ни.
Skogafoss - висок, строен и мощен, посрещна ни с великолепна дъга в подножието си. В знак на благодарност си разпънахме софрата и обядвахме край поточето, което се отделя от водопада. Има чудесни условия за нощуване и къмпингуване на това място, даже има и душове, чак ни се прииска да имаме още време да му отделим в наслада, но уви. С нетърпение ни очакваше Seljalandsfoss, за да ни покаже прелестите си, оцветени също с пъстра дъга. Уникалното на този водопад е, че можахме да минем зад водите му и да го погъделичкаме по небцето, а той да ни изпръска доволно в замяна.
 На паркинга, бяхме така любезни да спрем навреме един китайски турист преди да отпътува с кафето си на капака на колата, а той в замяна на услугата ни подари билета си за паркиране.
Skogafoss

Seljalandsfoss
Продължаваме към селцето Keldur с автентични торфени къщи от 19ти век. Това са къщите, в които са живеели навремето исландците, силно изолирани с естествени материали и почти изцяло заровени в земята.

Древно селище с торфени къщи
Двойна защита срещу природните бедствия и неприятели.
Така завършва кратката ни обиколка на острова, със запълнени квадратчета от предварителния списък и с отворени много нови за следващото ни посещение.
НиФи карта
Последните будни часове прекарваме в синята лагуна, за да заредим батериите преди завръщане към родните места.

Синята лагуна на залез

ЛибоФ, либоФ, сФарен картоФ :)

Синята лагуна на залез

Синята лагуна с просеко и малиново вино
Посрещна ни Александра от Румъния, която живее на острова от март тази година и с приятеля си работят на постоянен договор в комплекса, планират да останат за поне година и да усетят исландската зима. Приказлива беше, а ние нямахме против да научим още нещо за местните нрави. И тя затвърди определението, че исландците са трудно достъпни хора, дори студени, дисциплинирани и образовани. Младата дама прояви съседска симпатия и ни пусна да влезем по-рано от планираното. За Лагуната трябва да се направи предварителна резервация и влизането е по часове, поради високия наплив от туристи. В базовия ни пакет влизаше ползването на хавлия, безплатна маска за лице и една напитка по избор. Мястото е направено с много вкус и интуиция за нуждите на клиента, без пестене на качествени материали. Цената е завишена, но не останахме с усещането, че сме платили несправедливо много за това, което получихме. Резервацията ни беше от 20.00ч до полунощ, когато затварят, ние поседяхме от 19.15-22.00ч. Побързахме да хванем залязващото слънце на този прекрасен слънчев ден!
Залезът беше красив: 22:35ч на 16 Август 2018.