Обетованата земя на Земята - Израел!

От много малка съм свързвала Израел с чудесата на Господ и Мъртво море. Винаги съм намирала връзка помежду им - макар и по неясен за мен начин, може би разходката върху водата и природния феномен на солта в морето. След известно време се образовах, че Исус е ходил по едни други и сладководни води Галилееви.
От родителите си съм слушала, че е особена чест и превилегия да отидеш по тези земи, защото се завръщаш, ако не различен отвън човек, то прероден отвътре и белязан като "Хаджия" - титла, носеща признание и гордост, а вероятно и блаженство на духа.

С преливаща доза ентусиазъм и след 2,5ч полет от София до Тел Авив пристигаме от 10 на 25 градуса на 30 ноември 2017г. Въоръжени сме с търпение за дълга и подробна проверка на летището, за да влезем в страната. Воала, минахме след голяма румънска група и няколко процедурни въпроси от страна на митничарите. Без драма и затруднения, ни дадоха виза на хвърчащ лист за тримесечен престой.
Вътре сме. Купуваме сим карта за интернет и с влак се отправяме към центъра на Тел Авив. Във влака има юсб вход на всяка седалка и екран за скоростта на движение, също и wifi, движим се по разписание, спирките биват обявявани и на английски, така че лесно проследяваме къде трябва да слезем. Всички табели са написани на иврит, арабски и английски. Повечето хора знаят английски и проявяват отзивчивост да ни помогнат с ориентацията.
Пристигаме на централната гара, излизаме на кръстовище и зяпваме от удивление - Тел Авив е космополитен град с небостъргачи - новопостроени и строящи се в момента, рекламни билбордове на популярни марки,

Тел Авив - нов град

Тел Авив - стар град

големи булеварди и кръстовища, многобройни потоци от коли (значителна част ожулени или чукнати, предимно бели или светли цветове, вероятно заради маранята през 10те много топли месеци) и прочие сгради. Разходката вечер по широката морска ивица те пренася в летен спомен с привкус на морски бриз и младежка динамика. Градът не спи, особено в четвъртък, в навечерието на почивните дни. Млади хора с разноцветни модни и дръзки стилове, заредени с настроние обикалят нощните заведения, главните улици оживяват от глъч и шумотевица. Новият град е в пълен дисонанс със стария Яфо (Old Jaffa), известен с античното си пристанище (над 8 000г) и стари сгради, в които живеят само артисти.

Да - писано или неписано правило на стария град е да бъде обитаван само от хора на изкуството. Единственият ми досег до католицизма в Израел беше църквата Св. Петър, чийто олтар гледа на запад, обратно на източно-православните храмове. Твърди се, че към края на земния си път, Св. Петър е бил повлиян от Римо-католическата църква и това е причината за западното изложение на храма. В Яфо си съжителстват привидно хармонично различните религии и общности като мюсулманска, християнска и еврейска. Не забелязах същото в Обетованата земя, откъдето всичко е тръгнало.
Залез над Средиземно море с изглед към църквата "Св. Петър".

Разходка в Йерусалим!

Големите изненади започнаха с факта, че Тел Авив не е столицата на Израел, а именно Йерусалим. Град заобиколен от пустинен релеф, населен от почти милион жители, обитаващи от богаташки къщи, до панелени блокове. Напълно урбанизиран и поредния космополитен град, за разлика от формираните ни романтични впечатления от филмите по Коледа за малко древно селище с прашните малки улички, по които Исус се е разхождал.

Пътят към Голгота

Старият град е заобиколен от високи каменни стени, зад които се крият човешките истории на 4 различни общности - християнска, мюсулманска, еврейска и арменска - колкото са и кварталите. Пътят към Голгота (почти изцяло в християнския квартал) започва от една от четирите главни порти на града (портата с лъвовете), през която Исус е влязал в Йерусалим, минава предимно през силно оживен пазар и завършва в църквата на Разпятието - Меката или най-святото място на земята за християните.
Уютно ми ставаше като наблюдавах жителите на града. Има живот в него, децата на Йрусалим играят като всички останали, верятно без да се замислят, че ритат топка и се гонят върху най-свещената земя на Земята. А възрастните не изглеждат най-смирените хора на света - такава е асоциацията ми с религията.

Църквата на Божи гроб

Църквата, която олицетворява мястото на смъртта, на свалянето от кръста и гроба на Исус, е обособена в три отделни храма за поклонение. Информационни табели няма, да живеят онлайн приложенията. По щастливо стечение на обстоятелствата успях за вляза два пъти до гроба, първият път беше от любознателност, вторият от любопитство.  Изобразено е идеално сякаш, за няколкото секунди престой сканирах малкото предверие на гробницата, в която е изложено парче от камъка, пропит с кръвта на Исус, върху който са наслагали пироните от кръста и трънения венец, а самата гробница е малка стая с икони и каменна пейка, която хората докосват с чиста молитва и надежда за добро. Нямах достатъчно време, за да усетя дали и как средището с най-силната енергия на света ще разтърси тялото и душата ми. Просто нямаш време, излизаш, за да влязат следващите любопитни. А може би не се подготвих подобаващо, не отдадох нужното внимание на религиозния аспект. Отидох там повече като турист, отколкото като вярващ. Но, повярвах още по-силно, че не са мястото или човекът тези, които могат да те вдъхновят да вярваш - напротив, по-скоро могат да те откажат.

Децата на Йерусалим

Навсякъде и никъде вярата в "онази" сила е винаги с нас - на Божи гроб, в отражението ни в иконата в дневната, в образа на малката картонена икона, събираща се в шепата, в слънчевия лъч, забождащ се в окото рано сутрин, в падащото пожълтяло листо от последня гол клон на дървото.

Цветовете на Израел

Но пък градът мирише на букет от билки и подправки, които допълват колорита и различността на това място.

Разходка във Витлеем!

Водени от интерес и любопитство, посетихме мястото на началото. Поредна изненада - Витлеем е само на 10км от Йерусалим, но по настоящем се намира зад висока "Берлинска" стена, ограждаща автономна палестинска територия. Признавам си, че не бях чела достатъчно за политическите особености в региона, може би защото винаги съм имала особено романтична представа за хармонично съжителство на народите тук. Един от многото пъти, в които си помислих колко добре е направил Христос, че е възкръснал и не е останал да се върти в гроба си от възмущение.

църквата на Рождеството

Пристигнахме с междуградски автобус от Йерусалим, т.к. с колата под наем нямахме право да навлизаме в палестинска територия. Градът е значително по-малък по площ и стандартът на живот изглежда по-нисък от този в Йерусалим. Улиците са мръсни, наподобяващи Делхи, населението е предимно мюсулманско.
Църквата на Рождество Христово се намира на красив и голям площад в центъра, дворът на църквата е специално обаятелно и мирно място, освен че е и добре поддържано. По-късно осъзнахме, че сме имали късмета да бъдем сами при пристигането си и затова сме успели да усетим духа на мястото, думите на тишината.
Църквата е с дървен красив иконостас, стенописи, които не се виждаха от ремонтните дейности. В подножитето на олтара се намира пещерата, в която се вярва, че е роден Исус. На пода има сребърна звезда и в близост яслите, където младенецът е бил посетен от Влъхвите. Мястото е магично, атмосферата различна от тази на Божи гроб, шумотевицата и лутането липсват, макар и малка пещера, има място за всички, за тези, който искат да се снимат в различни пози, за другите, които искат просто да поседнат до яслата и да си поговоят с "него", за третите като мен, които ей така се свиват в едно кюше и гледат през хората и стените, нейде отвъд.
Излезнахме от църквата усмихнати. Изпихме по един сок от нар (от 10 шикела за един, спазарихме 2 за 15 шикела) и се отправихме с автобуса обратно за Йерусалим. На "границата", всички палестински жители слизат от превозното средство за обстойна проверка на документи, а останалите пътници ни огледаха набързо в автобуса.

Изненадите не спират дотук. Ако бях на израелска територия, бих казала шеговито, че ни вкараха в нов еврейски бизнес модел, но явно и палестинците се повлияват в посока на увеличаване на нечий личен вътрешен продукт. На входа на църквата ни посрещна учтив "самарянин" с обяснението, че има дълга опашка за влизане в пещерата и негова работа било да въвежда семейства и малки групи директно до входа й, минавайки през тайни подземни коридори. Видиш ли, по български си имаме едно наум и попитахме - дали заплатата му е покрита от църквата и той спомена, че би ни направил това добро само за 100 шикела. Отказахме, наредихме се на опашката, която вървеше не бързо. След няколко минути, същият самарянин отново ни посети с нова оферта - вече 80 шикела. Съгласихме се да влезем в схемата и разбрахме защо редовно се пише из интернет за нахални руски туристи, които пререждат цялата опашка. Човекът ни преведе пред цялата опашка от чакащи като "важна" делегация и докато се усетим вече бяхме на броени метри пред входа на пещерата. Надявам се личното угризение и смущение от неодобрителните погледи на хората ни бяха специален урок за опрощаване на сторения грях.
Дали в стремеж за собствено успокоение или анализ на фактите стигнахме до заключението, че липсата на организация във всичките свети места в Израел е достатъчната предпоставка подбни модели на финансиране да работят. Защото този човек, беше част от мрежа "смирени самаряни", които омайваха малки групи туристи. Шефът на бригадата разхождаше умен телефон из двора на храма.

На залез в Мъртво море!
За да стигнем с колата под наем до морето трябваше да заобиколим палестинската автономна територия и така изгубихме планираното време за посещение на Масада. За мое щастие посетихме морето, което се намира на повече от -400м надморска височина. От момента на 0та, имаше табели за нивото. Ушите заглъхнаха, релефът ставаше все по-пуснинен. Пътищата са все така добре поддържани и колкото табели в България за прескачащи сърни и крави по пътя, толкова табели за камили имаше тук. Друг интересен и непознат пътен знак - "no shouder".

кифличка!

Ах, морето!
Не се потъва, НАИСТИНА! Пипнахме и видяхме с очите си. Само за справка, Исус не е вървял по водите на това море, а по водите на Галилейското езеро, което е сладководно и на север.
Изключително солено, повече от 30% сол, за сравнение Черно море е с под 2% концентрация на сол. Дъното беше бяло, водата бистра. В райони с кално дъно, водата е тъмна и мътна.
Има твърдения, че в дъното на морката долина са били разположени градовете Содом и Гомор, символът на неразкаяния грях, унищожени от огън и жупел - проява на Божия гняв.


Разходка в Хайфа!
Аз бих го нарекла "перлата" на Израел. Град с доста прилична инфраструктура за региона, на брега на Средиземно море, значително начесто срещани добре поддържани къщи палати, отново много млади хора и деца. Освен това е неформален център на нова религия, от началото на 19 ти век - Бахай.

Неведоми са пътища религиозни и финансовите им потоци, но очевидно има достатъчно привърженици, за да поддържат особено красив символ - най-голямата терасовидна градина, оборудвана с напоителна система и непрестанно цъфтящи видове. Висока е 700 стъпала и се поддържа от 140 градинари.

 

Красотата й е неизменна, гледката от върха е несравнима, погледът ти се плъзга плавно по цветните тераси, продължава върху покривите на богаташките къщи и се гмурка в морето зад пристанището или се замечтава нейде далеч зад синия хоризонт.


Интересни факти за Израел:

Банан със сиамския си близнак

- ГМО банан или просто щастливо растящ :) В региона виреят портокали, маслини, банани - и всички са вкусни :)
- междуселищни пътища в много добро състояние, многолентови и добре маркирани.
- градските площи и инфраструктура не се поддържа, кабели и зацапани фасади е честа гледка.
- много чуждестранни жители, английският е широко разпространен.
- електрически колелета и тротинетки е най-честият начин за придвижване.
- видно полицейско присъствие: силно въоръжени полицаи, военни хеликоптери.
- знак STOP е ръката на Фатима - символ на вярата, силата на духа и прогонването на лошото.
- плажовете на Средиземно море са с изключително фин жълт пясък.
- хората са добронамерени и спортуват.
- неписано разделение между християни, мюсулмани, евреи и арменци - колкото са и кварталите в стария град на Йерусалим.
- църквата на Божи гроб се стопанисва от мюсулманско семейство, в резултат на раздор между християни и евреи.
- мерки за сигурност като скенери и проверка на багаж по светите места липсват, но за сметка на това в централната гара в Тел Авив се влиза през скенер.
- литър бензин е 3лв, местна бира в магазина 5лв, дюнер с екстри 20лв.
- кола под наем не е разумно решение, ако има ограничение за влизане в палестинската автономна територия. Междуградските автобуси са добро решение.
- Тел Авив НЕ е столица на Израел. Йерусалим е столицата.
- иврит е официалният език, пише се от ляво надясно.
- генерално (както би казала Ани) работното им време е: неделя - четвъртък 10-20.00ч; петък 10-15.00; събота - след края на Shabbat (обикновено около 17.30ч). Петък и събота са официални почивни дни, но не и за частния бизнес.
- традиционно ястие: shakshouka (зеленчуков гювеч с яйца и месо), kunefe (кадаиф със сирене).
- мезуза - свитък с пожелание за добро, пъхнат в кутийка, залепена на касата на всяка врата - популярна мярка и в Йерусалим и Тел Авив.
- "благодаря" на иврит = "тода".


Завърнах се и първият човек, на когото се обадих беше вуйчо ми. Той ми каза - "еййй, голяма работа си, никога никой от нашия род не си е представял, че ще имаме Хаджия. И така от 1879а година. И ето, ти го направи - постигна недостижимото".
Аз се усмихнах и казах - да, вече нашият род можем да се гордеем и с това постижение в такъв случай. Затворих слушалката и си дадох сметка, че силата на вярата е някъде там в сърцето и мисълта, а не в географското разположение или парченцето скала, до което драпаш да се докоснеш, заобиколен от суматоха и борба за надмощие.

Градът на младите - Берлин!

Берлин! ни посрещна приятелски и дъждовен в една августовска нощ на 2017а.

Стената - платно за изкуство! East Side Gallery

Пътуваме с Ники от Виена с късен полет, лятна буря бушува из цяла централна Европа, полетът закъснява с часове докато има подходящи условия за излитане. За сефте отиваме в Германия, летим с изиджет и сме приятно очаровани от обслужването и самолета. База за сравнение - други ниско-тарифни компании.

Кацаме след полунощ в Берлин. Петък е. Летището ни се вижда голямо, коридорите за излизане също, тунелите към метрото нямат край. Толкова е оживено, че се зачудих дали денем е още повече и ако да, как работи механизмът на толкова много човеко-потоци. Пътуваме с метрото, картата ми се струва по-сложна от най-сложното судоку. Мислех си, че тази на Виена и Лондон е сложна, но грешах. В последствие разбрах - градският транспорт не е от силните черти на Берлин.

Не сме сигурни къде трябва да слезем, ориентираме се след известно лутане във виртуални карти. В метрото има много хора, млади, възрастни, групи, двойки, самотни, весели, нощуващи по седалките скитници, пияни, гушнали недоизпитите си питиета. Вече е 1.30 през нощта и ние още пътуваме от летището към центъра на града. Улиците са осветени, трафикът от превозни средства е приблизително като този в София по обяд в работен ден. Къде отиват тези хора посред нощ между четвъртък и петък... странна работа :). Слизаме от метрото и решаваме, че ще продължим пеша около 2 км до хотела, т.к. добронамерени Берлинчани ни информираха за ремонт по някои от линиите в нашата посока. Вървим пеша, картата ни сочи, че трябва да минем през парк, граничещ си с зоологическата градина. Влизаме в парка, продължава да роси, тъмно е, има улични лампи на не достатъчно разстояние, за да имаме видимост по трасето. Наоколо няма жива душа. Ние се озъртаме леко притеснено и с Ники не си споделяме гласно колебанието, което и двамата си мислим, дали това е най-разумното решение - да минаваме през парка. Продължаваме. Изведнъж забелязваме, че имаме компания. Трудно ни е да разпознаем в мрака както точно е това животно, което обикаля около кофите за боклук по алеята, през която минаваме. Доближаваме. Лисица! Ники ме пита: "Хапят ли". Аз като един виден бивш укротител/ опитомител на лисици заявявам привидно хладнокръвно "нееее, виж колко е миличка и гладна, горката лисичка", като несъзнателно свалям чантата си за преграда между лисицата и босите си крака. А лисицата дори не ни отрази, изглеждаше сякаш беше излязла на обичайната си среднощна разходка и й беше напълно безразлично за двуногите около нея. А за мен беше тотално обратното. Толкова силно се развълнувах, приех случката като топло посрещане в Берлин. С приповдигнато настроение закрачихме бодро през тъмнината, минахме през тъмен облак от миризма на трева без да виждаме хора, което беше особено вълнуващо, но малко след това видяхме заведение с няколко посетители и стресът намаля. По живо, по здраво в 2.00 пристигнахме и се настанихме в хотела. Спахме като бебета.

Ден първи - обиколка на туристически известните забележителности.

Започваме разходката от Стената. Символът на тъгата и радостта за повече от едно поколение. Инструментът за разделяне на толкова много човешки връзки. Устройството на една объркана амбиция за завладяване на човешкия ум. Поводът да се отприщи десетки години затаена емоция за изкрещяване на желанието за свобода. По настоящем, платното на редица отприщени таланти, оставящи творбите си за безброй поколения напред. Бетонени блокове могат да се видят като улични платна на много места из града, някои дори са оставени на същинските им места. А разделителната линия в момента е само една тъмна ивица плочки по цялото продължение на града за справка къде е била физическата граница между източен и западен Берлин. Гледката на непрекъснатата ивица и стената поражда толкова силни емоции на съжаление, емпатия, тъга, гняв, радост, че сме се родили в друго време и друг свят.

Продължаваме през монумента на Холокоста и ни побиват тръпки. Място, изградено в памет на убитите евреи в Европа. Различните по височина и големина бетонени плочи напомнят на различните размери човешки тела. Отново мъка залива мислите ни и не ни дава мира въпросът - Защо, Господи, оставяш такава мъка да сполети чадата ти? ... И бушуват мисли на отрицание от всичко лошо, случило се по тези улици, по които стъпваме само няколко десетилетия по-късно. Ние - свободни и безгрижни, често угрижени от злободневните теми и забравящи малките красоти на всяко ново утро. Взехме си достатъчно от тъжната история, опреснихме си уроците и продължаваме с бодра крачка към светлото бъдеще. 

Минаваме през Бранденбургската врата, единствената оцеляла от всички градски порти на немската столица. Построена в края на 17ти век, прекрасно изпълнение с фини детайли, наподобяваща гръцки акропол. Това е един от светлите туристически символи на Берлин, може да се усети по празничната атмосфера наоколо, туристите сякаш ги изсипват на порции, няма празно петно по целия площад. По този площад са марширували както обединителите, така и разединителите на нацията, както ентусиазираните победители, така и фанатизираните националисти. По настоящем е сцена на мирния триумф на туристите и свободните хора. Тази употреба на площада ми допада и си пожелавам така да остане вовеки. Продължаваме към Бундестага - германския парламент.

 

Отиваме да се разходим буквално върху главите на немските политици. С предварителна регистрация онлайн за определен час имахме възможността да разгледаме безплатно парламентарната зала през стъкления покрив. Това е най-добре организираната визита на публична забележителност, на която някога сме били.
Опашката върви монотонно в две редици, раздадоха ни аудио гайдове, които бяха с умен блутут изглежда и когато наближим дадена забележителност с информационна табела се включва конкретния запис. Тествахме - с напред и назад движения и работи във всички посоки. Много яко! Накратко, обиколката представлява вътрешна спирала на най-горния етаж на сградата с пояснения за самата постройка и реда. Последва разходка върху самия покрив, от където се откроява гледка към целия град в четирите географски посоки, придружени с информационни табели и звук на всички по-съществени забележителности. Тази визита беше чудесна възможност да направим план на следващите забележителности, които да посетим в оставащите няколко дни.
Минахме през чек пойнт Чарли - най-известният граничен пункт между Източен и Западен Берлин и завършихме деня в американски ресторант, препоръчан ни от приятелка, живееща в Берлин от 15 години. Безспорно едни от добрите ребърца, които сме опитвали. А моят вкус към месо е особено прецизен, с оглед на вегетарианската ми нагласа :). В компанията на немска наливна бира, ребрата свършиха за отрицателно време. Направихме план за следващия ден и се прибрахме. Още на втория ден опознахме картата на метрото и ориентацията ни беше до 99% точна. Правилните изходи на спирките ни убягваха до края. Спим отново като бебета, навън вали. Събуждаме се, есенно е, дъждовно, мирише на ново излюпен сезон. Хубаво е.

Денят ни започна с чакане пред емблематично заведение за закуска, чакахме около час, за да се насладим на яйца по панагюрски в Берлин. Несъмнено бяха много вкусни и чакането си струваше.

Предстоеше ни ден с алтернативен тур на Берлин, отново резервиран онлайн предварително. След сериозната историческа разходка предишния ден беше време за повече цветно преживяване. Тръгнахме от популярния пъп на града - кулата на Александър'с площад. Място, което е препоръчително да се посещава предимно по светло. Водачката на групата е млада девойка (24г.) от Австралия, живее в Берлин от 4 години, обича града и говори за него с явен блясък в пъстрите си очи. Ентусиазмът й личи във всеки жест.

 

Разказа ни за редица артисти, оставящи следите си чрез изкуство по улиците на Берлин. Едни от най-популярните творби са танцуващите хора, могат да се видят на много от стените на сградите в източен Берлин, който всъщност се е превърнал в културната среда на млади изкуствоведи. Разходката ни продължи по продължение на един от големите булеварди, тръгващи от Александър'с площад, натъкнахме се на разнообразни културни паметници на новото време - рисунки на хора, животни, анимационни герои и други; метални конструкции, направени от арматура и остатъчни материали и заключени за решетки на прозорци. Имало бдителни граждани, които събират ненужни метали по улиците, не за друго :). Минахме през бивша болница, която по настоящем е културна сграда, в чийто заден двор се помещават група доброволци, населяващи стари фургони със съвсем базови условия на живот. Някои от тях работят в културния център, други работят редови работи нейде из града. Заплатите на всички се събират в края на месеца, разделя се по равна сума на всеки от групата (наричат я също комуна), с останалите пари се покриват сметките за консумативи и се раздават за благотворителност. Попитах - как стои въпросът с децата, раждат ли се деца в тази комуна. Да. Децата се отглеждат на стаден принцип, всеки се грижи за всеки, като разбира се родителите са основното ядро. Никой не закача тези хора, те нямат отличителни белези, живеят в хармония със себе си най-вече и с природата. Не пречат на никого и никой не пречи на тях. Толерантност. Това е едно от всичките прилагателни на този град.

Не след дълго стигнахме до интересна къща, наименувана къщата на дървото, намираща се на остров между два булеварда. Обясненията сочат, че територията под къщата се е намирала в буферна зона между източен и западен Берлин, следователно ничия земя. Намерил се е млад турски гражданин, който решил да се възползва от късчето земя и започнал да я обработва с не съвсем идеална цел. В съседство се намира църква, от където му пуснали маркуч, за да полива реколтата. В един момент човекът решил да си построи колиба, която растяла с времето, докато се превърнала в двуетажна къща. Човекът си купил наблизо имот и си построил редовна къща, но продължил да стопанисва и двата имота. Стената паднала, къщата на дървото, намираща се в буферна зона между изтока и запада, е стопанисвана доброволно от Осман Калин повече от 30г. През 2004та, Берлин му подарява имота безвъзмездно. Той е все още жив, на вратата има снимки на цялото му семейство (многобройно е). Разказват, че понякога се мярка из двора, тържествено се разполага на креслото си и гордо позира пред туристите. Смята себе си за един от многото писатели на история. И е прав. Написал е чудесен урок по проактивност, възнаградена с толерантност.

Разходихме се и до квартала (кунстхале) с изоставените къщи след рухването на стената. Източен Берлин. Хората не са имали търпение да отидат на Запад, в първия удобен момент решават да оставят къщите си, за да отидат при свободата. В последствие всички тези къщи са превърнати в културни сгради, помещаващи галерии и арт магазини.

 

Денят ни завърши в Бар Yaam! Мястото, помещаващо най-висок % от толерантите берлинчани в страната. Барът, в който емигрантите са добре дошли. Намира се на брега на реката. Приходите са използват изцяло с идеална цел :) И ние пихме бира там, допринесохме с радост към благото.

Остана ни много да видим, ще се върнем да разгледаме някой ден. Да живеем може би не, но със сигурност да пием бира в някои от баровете на брега на реката. На свобода!

 

Любопитни факти за Берлин:
- Берлин е 8 пъти по-голям от Париж
- Берлин е една от най-туристическите дестинации в Европа
- Берлин е банкрутирал
- Населението е предимно млади и стари хора, средна възраст/ работещите са малцинство
- Трабантът е национален символ

- Липсват бели стени на сгради - масово са изрисувани
- друг символ е светофареният човек (ампел ман)

- липсват улични чешми и тоалетни, каквито има във Виена

Ако трябва да опиша Берлин в едно изречение, то ще бъде: Град, изпълнен с множество уроци от миналото, с красиви отметки на настоящето и заявки за щастливо бъдеще!