Популярното опредление за Малта - островът на рицарите се беше загнездило дълбоко в съзнанието ми от дълги години и то не само от четивата и филмите, но и от разказите на приятели. Да бъда честна не усетих рицарското там, но ми беше интересно да отметна още една държава в Средизамноморския басейн :)
Кацаме на 8ми Март, летището е малко, извеждат ни пеша от самолета, времето е слънчево (температурите са с 2-3 градуса нагоре от тези в България, 15 градуса), излизаме от летището - палми, приятни алеи, зелено и започва чакането, чакаме автобус на градския транспорт, за да отидем до селището, в което се намира хотелът ни.
Закупихме си на летището седмична карта за градския транспорт, препоръчвам горещо като добра опция, особено ако целта на пътуването е да се види възможно повече от острова. Таксито е особено скъпа услуга - за 15 км ни поискаха 50 евро.
Градският транспорт пътува из целия остров, шофьорите са възпитани, униформени, усмихнати, знаят английски. Ех - не са много стрикни по разписание и ако имате неотложна работа - като хващане на самолет, може и да не е най-удачният транспорт.
Алглийският е официален език, а малтийският е семитски език, подобен на арабския и много различно звучащ за ушите ми.
Островът не е голям, по площ доста по-малка от София, население около половин милион души.
Когато резервирах хотел, дори нямах представа, че Слиема е отделно селище, а не квартал на Валета (столицата). Не знаех също, че Малта е общ знаменател на няколко острова, три населени и още няколко не населени. Малта, Гозо и Комино (мисля 5 души местно население) са населените. Първото ми впечатление за природата - няма реки, няма канали, няма езера, пръстта е жълто песачлива, съответно и тухлите, с които строят. Та, бих заключила, в Малта може да се видят 50 и повече нюанса на жълтото!
Ден 1:
Настанихме се в хотела (Pokna hotel, Слиема - приятно местенце, удобни транспортни връзки, закуската обилна, персоналът много учив) ранния следобяд и отидохме на разходка до The silent city - Mdina.
Мдина - старата столица на Малта. Тишината на това място, величието на огромните зидове, паветата по улиците, малките улички и цветни храсти, тесните балкони с первази от ковано желязо, ей такива красоти биха ме върнали отново на това място и то с голямо удоволствие. Великолепно тихо и омайващо кътче, далеч от хорския глъч, заведенията са скътани зад огради с ковано желязо и висококи дувари, обагрени с разноцветни цъфтящи цветя, зеленина блика от всеки ъгъл, приятно за дълга разходка, залезът е красив.
Градът е затворен в собствена крепостна стена и порти с население около 300 души. Изглежда там живеят особено богати и важни хора, автомобили се допускат зад крепостните стени само на малцина. Особена забележителност е централният площад и катедралата "Св. Павел".
Зад стените на града се открива величествена гледка към останалата част от острова.
* Бележка - това усещане е възможно след 17.00ч, когато всички атракциони са затворени и туристите са далеч. През деня е доста натоварено. :)
Ден 2:
Гозо. Приятно изразходен цял ден до втория по големина остров в Малтийския архипелаг. Известен като островът на Калипсо, заради Омировата "Одисея", описваща подобен остров и по местоположение - древния остров Офифия. Пътува се с ферибот, островът се обикаля с градски транспорт.
Островът е по-зелен от Малта и по-хълмист. Разправят, че почвата била много по-плодородна и се раждали най-вкусните плодове и зеленчуци в района :) не ги опитахме, за да докажем теорията.
Голямата крепост - основната забележителност на острова беше в ремонт. Особен вид ремонти се правят и на двата острова, заменят се архаичните каменни блокове с нови, които изглеждат нови и стерилни. Надявам се да са бързо състаряващи се, за да се запази древния изглед и чар на архитектурата.
Ден 3:
Обиколка на южната част от острова - Малта.
Валета - столицата на Малта, Името от италиански е La Valetta, носи името си от основателя на града - Жан Паризо дьо ла Валет. Градът датира от 1566г.
Италиански архитект е имал свободата да проектира града и е потроил първият в историята град построен на принципа на координатната мрежа на улиците, позволяваща свежия морски въздух от пристанищата да циркулира свободно по улиците и да действа като естествен климатик на града.
Салют в 12.00 в района на Парламента е грандиозна гледка и представление. Разходка из древните улици , малките китни пресечки на града и задължително кафе в центъра под дълбоката сянка на гъста растителност - това преживяване си струва няколкото часа.
Катедралата St. John's (Св. Йоан Кръстител) е една от най-забележителните, които съм виждала. Стенописите и статуите са невиждани по изящност. В една от залите се намира известната картината на Кавалжи - "Обезглавяването на Св. Йоан Кръстител" - самата картина е грандиозно голяма, не ме впечатли с изящество, може би заради тъжната тематика.
БлуГрото е рибарско селище с пещера в морето под скалите. Прелестни морски гледки, бих отседнала там за няколко дни, за да се взирам в красивите нюанси на синьото.
И още синьо:
Особено различни факти за Малта:
- Твърде много коли за тази малка страна - паркирани на тротоари, на улици, на тревни площи, където е възможно, навсякъде - досущ родна картинка.
- Няма прави улици - разстоянията не са големи, завоите са остри, возейки се в автобус на градски транспорт имах чувството, че шофьорите са изкустни майстори на вземането на завоите. Съответно и улиците са основно еднопосочни. И добре, че е така - разминаването би било невъзможно.
- Жени шофьори доста - включително и на автобуси на градския транспорт, което приятно ме изненада :)
- Петунии през март по балконите - цветове дебнат от всякъде, климатът е мек и цъфтящи красоти правят острова изящен :)
- Няма бездомни кучета, котки много рядко.
- Влияние от английското влияние - подобно на тези в Кралството, чешмите са с отделни кранчета за топла и студена вода. Освен това движението на превозните средства е обратно на нормалното :)
- Влияние от романската култура - хората са силно жестомимични и емоционални, с добри очи и добронамерени. Шофьор на градски автобус ме спечели с внимателното си отношение към пътниците. Качва се трудно подвижен господин, шофьорът не потегли докато не се увери, че господинът е седнал удобно и е безопасно да потегли. Останалите пътници не проявиха нетърпение.
Кухнята наподобява на италианската, превъзходни пица и паста стопляха душите ни в комбинация с приятно вино :)
- Имат и нещо византийско, но не мога да определя какво точно, освен гръцката салата, но пък никъде няма узо.
- Градски транспорт, редовен но не и по разписание - ако планирате да гоните самолет посредством градски транспорт - това носи съществен риск да изпуснете самолета. Чакахме повече от 1,5 часа автобус до летището. Добре, че беше на рожденният ми ден и бях в настроение 'оммммм', за да не се разстроя от невъзможността да контролирам ситуацията :D.
Горещ съвет - ако разчитате на градски транспорт до летището, тръгнете поне 4 часа преди полета,
- Типичната за морска държава архитектура, плоски покриви, песачлив цвят на къщите, каменисти дувари
Архитектурата в малките населени места в значителен синхрон за разлика от по-големите, където модерното строителство не е съобразено със старото/ заварено
- Чисто е по улиците, основният замърсител са фасове по земята
- Джанковите дървета тук са представени от алое и кактуси :)
- Всички градчета са развити, няма централизираност като в България
- Такси ни поиска 50евра за 15км разстояние, не се възползвахме ;)
- Липсва видимо полицейско присъствие - не видях дори една полицейска кола.
- Няма големи вериги бензиностанции
- Обществените тоалетни са чисти и безплатни
И пак ще дойдем :)
Кацаме на 8ми Март, летището е малко, извеждат ни пеша от самолета, времето е слънчево (температурите са с 2-3 градуса нагоре от тези в България, 15 градуса), излизаме от летището - палми, приятни алеи, зелено и започва чакането, чакаме автобус на градския транспорт, за да отидем до селището, в което се намира хотелът ни.
Закупихме си на летището седмична карта за градския транспорт, препоръчвам горещо като добра опция, особено ако целта на пътуването е да се види възможно повече от острова. Таксито е особено скъпа услуга - за 15 км ни поискаха 50 евро.
Градският транспорт пътува из целия остров, шофьорите са възпитани, униформени, усмихнати, знаят английски. Ех - не са много стрикни по разписание и ако имате неотложна работа - като хващане на самолет, може и да не е най-удачният транспорт.
Алглийският е официален език, а малтийският е семитски език, подобен на арабския и много различно звучащ за ушите ми.
Островът не е голям, по площ доста по-малка от София, население около половин милион души.
Когато резервирах хотел, дори нямах представа, че Слиема е отделно селище, а не квартал на Валета (столицата). Не знаех също, че Малта е общ знаменател на няколко острова, три населени и още няколко не населени. Малта, Гозо и Комино (мисля 5 души местно население) са населените. Първото ми впечатление за природата - няма реки, няма канали, няма езера, пръстта е жълто песачлива, съответно и тухлите, с които строят. Та, бих заключила, в Малта може да се видят 50 и повече нюанса на жълтото!
Ден 1:
Настанихме се в хотела (Pokna hotel, Слиема - приятно местенце, удобни транспортни връзки, закуската обилна, персоналът много учив) ранния следобяд и отидохме на разходка до The silent city - Mdina.
Мдина - старата столица на Малта. Тишината на това място, величието на огромните зидове, паветата по улиците, малките улички и цветни храсти, тесните балкони с первази от ковано желязо, ей такива красоти биха ме върнали отново на това място и то с голямо удоволствие. Великолепно тихо и омайващо кътче, далеч от хорския глъч, заведенията са скътани зад огради с ковано желязо и висококи дувари, обагрени с разноцветни цъфтящи цветя, зеленина блика от всеки ъгъл, приятно за дълга разходка, залезът е красив.
Градът е затворен в собствена крепостна стена и порти с население около 300 души. Изглежда там живеят особено богати и важни хора, автомобили се допускат зад крепостните стени само на малцина. Особена забележителност е централният площад и катедралата "Св. Павел".
Зад стените на града се открива величествена гледка към останалата част от острова.
* Бележка - това усещане е възможно след 17.00ч, когато всички атракциони са затворени и туристите са далеч. През деня е доста натоварено. :)
Ден 2:
Гозо. Приятно изразходен цял ден до втория по големина остров в Малтийския архипелаг. Известен като островът на Калипсо, заради Омировата "Одисея", описваща подобен остров и по местоположение - древния остров Офифия. Пътува се с ферибот, островът се обикаля с градски транспорт.
Островът е по-зелен от Малта и по-хълмист. Разправят, че почвата била много по-плодородна и се раждали най-вкусните плодове и зеленчуци в района :) не ги опитахме, за да докажем теорията.
Голямата крепост - основната забележителност на острова беше в ремонт. Особен вид ремонти се правят и на двата острова, заменят се архаичните каменни блокове с нови, които изглеждат нови и стерилни. Надявам се да са бързо състаряващи се, за да се запази древния изглед и чар на архитектурата.
Ден 3:
Обиколка на южната част от острова - Малта.
Валета - столицата на Малта, Името от италиански е La Valetta, носи името си от основателя на града - Жан Паризо дьо ла Валет. Градът датира от 1566г.
Италиански архитект е имал свободата да проектира града и е потроил първият в историята град построен на принципа на координатната мрежа на улиците, позволяваща свежия морски въздух от пристанищата да циркулира свободно по улиците и да действа като естествен климатик на града.
Салют в 12.00 в района на Парламента е грандиозна гледка и представление. Разходка из древните улици , малките китни пресечки на града и задължително кафе в центъра под дълбоката сянка на гъста растителност - това преживяване си струва няколкото часа.
Катедралата St. John's (Св. Йоан Кръстител) е една от най-забележителните, които съм виждала. Стенописите и статуите са невиждани по изящност. В една от залите се намира известната картината на Кавалжи - "Обезглавяването на Св. Йоан Кръстител" - самата картина е грандиозно голяма, не ме впечатли с изящество, може би заради тъжната тематика.
БлуГрото е рибарско селище с пещера в морето под скалите. Прелестни морски гледки, бих отседнала там за няколко дни, за да се взирам в красивите нюанси на синьото.
И още синьо:
Особено различни факти за Малта:
- Твърде много коли за тази малка страна - паркирани на тротоари, на улици, на тревни площи, където е възможно, навсякъде - досущ родна картинка.
- Няма прави улици - разстоянията не са големи, завоите са остри, возейки се в автобус на градски транспорт имах чувството, че шофьорите са изкустни майстори на вземането на завоите. Съответно и улиците са основно еднопосочни. И добре, че е така - разминаването би било невъзможно.
- Жени шофьори доста - включително и на автобуси на градския транспорт, което приятно ме изненада :)
- Петунии през март по балконите - цветове дебнат от всякъде, климатът е мек и цъфтящи красоти правят острова изящен :)
- Няма бездомни кучета, котки много рядко.
- Влияние от английското влияние - подобно на тези в Кралството, чешмите са с отделни кранчета за топла и студена вода. Освен това движението на превозните средства е обратно на нормалното :)
- Влияние от романската култура - хората са силно жестомимични и емоционални, с добри очи и добронамерени. Шофьор на градски автобус ме спечели с внимателното си отношение към пътниците. Качва се трудно подвижен господин, шофьорът не потегли докато не се увери, че господинът е седнал удобно и е безопасно да потегли. Останалите пътници не проявиха нетърпение.
Кухнята наподобява на италианската, превъзходни пица и паста стопляха душите ни в комбинация с приятно вино :)
- Имат и нещо византийско, но не мога да определя какво точно, освен гръцката салата, но пък никъде няма узо.
- Градски транспорт, редовен но не и по разписание - ако планирате да гоните самолет посредством градски транспорт - това носи съществен риск да изпуснете самолета. Чакахме повече от 1,5 часа автобус до летището. Добре, че беше на рожденният ми ден и бях в настроение 'оммммм', за да не се разстроя от невъзможността да контролирам ситуацията :D.
Горещ съвет - ако разчитате на градски транспорт до летището, тръгнете поне 4 часа преди полета,
- Типичната за морска държава архитектура, плоски покриви, песачлив цвят на къщите, каменисти дувари
Архитектурата в малките населени места в значителен синхрон за разлика от по-големите, където модерното строителство не е съобразено със старото/ заварено
- Чисто е по улиците, основният замърсител са фасове по земята
- Джанковите дървета тук са представени от алое и кактуси :)
- Всички градчета са развити, няма централизираност като в България
- Такси ни поиска 50евра за 15км разстояние, не се възползвахме ;)
- Липсва видимо полицейско присъствие - не видях дори една полицейска кола.
- Няма големи вериги бензиностанции
- Обществените тоалетни са чисти и безплатни
И пак ще дойдем :)
