Островът на котките - Кипър!

Кипър ни посрещна очаквано слънчев. Началото на месец май - съвсем не изненадващо :)
Самолетът беше пълен, предимно с българи, малцина от които изглеждаха туристи като нас. По-късно разбрахме, че голям процент от обслужващия персонал на острова са българи и местни туристи там са рядкост.
Отседнахме в Ларнака, където котките по улиците бяха буквално повече от врабчетата :))).

Ларнака е малко морско градче (не повече от 50 000 жители), с вкусна морска храна и палми,
Плажът не става за плаж, забележителностите могат да се огледат за няколко часа, остава ти да се наспиш, ако нямаш по-възвишена мисия за ваканция (какъвто беше случая с нас). Но пък островът не е голям и позволява да се обиколи за няколко дни.
Еднодневна разходка до Никозия с автобус. 7 евро двупосочен билет, около 50 минути.
Никозия е град с много история, малко тъга и топъл климат.
Единствената позната за мен столица с официална граница. Все едно нашата Витошка, разделена малко след Патриарха с граничен пункт. 74-та Турция окупира северната част на острова и оттогава си имат един вид Берлинска стена, макар и с по-лек режим на пропускане - само срещу лична карта и попълнен формуляр. Трябва да има особена издънка, за да не се върнеш, ако си тръгнал. Особено тъжна картинка е карето от изоставени къщи в зоната на граничния пункт. Това не е декор от американски филм, това са истински и изставени къщи, в които до 74-та е имало детски глъч по улицата, Сега има единствено прах и заличени от високата трева пътеки. Липсата на човешки крак в тази територия е крещящо покъртителна. Според разкази на местни кипърци, това разделение е по вина на големите, те самите, както и турците не го искат, дори нямат нужда от граница. За съжаление обаче, тази външна наложеност поражда вътрешно напрежение между двата народа. Тъжно и някак си странно ми се стори, Никозия да е обявена за град на мира.
Дотук с тъгата. Историята, подсказваща различния почерк на култури от хилядолетия, се усеща по малките улички на стария град. Усещаш се малък, много малък, но и благодарен свидетел на факти и сцени от великите империи, завлядявали тези земи, разбира се, ако можеш да дадеш воля на въображението си.
Има много музеи. Такива съхранили история и такива написали история. Музеят на мотоциклетите е пример за второто. Както се изрази Ники "събрали куцо и сакато на две колела в едно хале и направили музей". Лошо няма, важното е, че някой се е сетил и го е сътворил! Музея на бижутата така и не го намерихме, а и жегата не ни стимулираше да бъдем много настоятелни. Слънцето в Никозия е много усещащо се.

За ден се насладихме и на островните плажове, предлагани в Агиа Напа. Все едно нашият Слънчев бряг, но само по популярност. Селището е изключително чисто, както и плажната ивица, туристите са предимно руско-говорящи. Природата е особено щастлива, някак си в хармония с човека. Така ме караше да се чувствам и аз докато съзерцавах морето в интервал от десетки минути, необезпокоявана от нищо. Белият пясък и бистрата вода сякаш са излезнали от картичка, претърпяла непременната намеса на фотошоп. А синьото е вълшебно, виждаш всичките му нюанси от брега до хоризонта. А оттам започва другото синьо - небето!

Любопитни факти за Кипър:
- обратно движение (остатъци от британското влияние)
- пешеходеца не е на почит, шофьорите са твърде агресивни на пътя, жените шофьори са в изобилие
- за котките споделих вече :)
- тоалетните в заведенията са чисти
- кипърците са айляци по душа и маниери, много от тях излъчват непремерено самочувствие
- майстори са на скаридите, УНИКАЛНИ (както би се изразил мой приятел за октоподите)
- разписанята са само за ориентир, дори това на автобуса за летището

Ако специална причина не ме заведе отново в Кипър едва ли бих се върнала на почивка, поне не, докато не обиколя останалата част от света :)
Радвам се, че отидохме, видяхме и си сътворихме хубави спомени!