Bharat или по-известна като Индия

 Интересни факти:

          Няма подлези и пешеходни пътеки.
          Small talks е хоби тук.
          Качествените презервативи са Кама Сутра.
          Изпреварването е със звук, светлини липсват.
          Розов цвят – цвета на ‚добре дошли‘.
          Свинско ядат единствено най-ниската класа/ каста.
          Над 40% безработица.
          Ambassador – най-здравата индийска кола.
          Заплатата на полицай в столицата е 600 лв. Корумпирани са.
          Стандарта на живот не е по-нисък от този в България.
          80% от работещите в новите IT компании правят секс в офиса.
          Името на човек се избира в зависимост от часа, датата и мястото на раждане.

Какво видях:

          Къщи без покриви, често и без дограма.
        Хора, пътуващи на покрива на автобус.
          Гей двойки.
          Маймунки вместо котки и кучета.
          Моторист пише sms в движение на магистралата.
          Детайли. Детайли. Детайли.
          Различни ограничения за скоростта за леки и тежки автомобили.
          Полицай с пръчка, троши странично огледало на бързо движещ се автомобил.
          Шампоан за плодове и зеленчуци – www.vegfruwash.com
          Търпимостта между всички и всичко е налице. 

Тръгвам за Азиатския континент без особена нагласа и с едни 50 страници обща информация за Индия, които трябва да прочета по време на полета.
Още след късия полет до Москва се озовавам в компанията на млад индиец, професионален йога инструктор и домакиня индийка с малкото си момиченце, живеещи в България съответно от 4 месеца и 3 години. Двамата на видимо моя възраст, драстично различни по поведение. Младежът, пътувал доста, придобил самочувствие и повярвал в себе си. Девойката, говореща развален български, природно естествена и добронамерено настоятелна.
От Аман разбирам много факти за страната на любовта. Новородените биват кръстени в зависимост от деня и мястото си на раждане. Той е роден през март и името му означава слънце.
С кацането забелязвам любовта към свободата на местните, стюардесите направиха няколко неуспешни опита да убедят пътниците, че не е дошло време за багажа преди паркирането на самолета. Съжалявах, че ми е запушен носът и няма да усетя миризмата на Индия при кацане, но се усеща. Не мирише на мръсно. Мирише на различно, но не в лош смисъл.
Тръгваме от летището за хотела, трафикът е слаб ...  нощ е.

Архитектурата.

Както навсякъде е различна, характерна за всеки край. Къщите са без познатите ни покриви, с плоча, често и без дограма, понякога дори кабрио. Междуградските пространства са кратки, т.е. селищата са разположени около продължението на главните пътни артерии. Контраста в благосъстоянието личи най-вече когато пътувате с кола извън гъсто населените райони. До изящно имение, оградено с палми, зелена морава и високи огради се бори за пространство тухлена колиба със сламен покрив, затрупана с битови отпадъци и озвучена от детския глъч на тичащи полуголи изцапани дечица. Често тухлите са наредени просто една върху друга, без залепващо вещество като така познатия цимент. 

Всеки религиозен храм и заможна постройка прилича респективно на щедър или скромен пясъчен замък с уникално изработени орнаменти, които трудно човешка ръка би могла да изработи, а още повече да повтори.

Трафикът.
Различен от всеки друг, който съм виждала. Симфония от бипкания те следва неотлъчно, изпреварването е по звук, мигачи не се използват, страничните огледала са важни, задното обикновено е украсено с шармантна лепенка. Движението е с десен волан, престрояването от всяка страна, понякога се спазват светофари, пешеходни пътеки липсват, подлези не видях. Висока скорост няма шанс да се развие, мигновено изскача някоя кола от където най-малко се очаква. 

И все пак приятно ме впечатли търпението и липсата на злоба в шофирането, независимо от липсата на правила и хаос – може би това е разковничето – няма правила +няма очаквания = спокойно приемане на случването. Някак си търпимостта блика и дори заразява.

Хората са любопитни.
Оглеждат те детайлно, понякога задържат погледа си върху теб неловко дълго време, но това съвсем не злобно. Добронамерени са и усмихнати, често искат да се снимат с нас за спомен. 

Понякога са по-настоятелни, отколкото ти се иска. Когато става дума за пари са даже нахални. Но пък са най-пъстрите, които съм виждала, носят шалове – жените от пъстри по-пъстри, комбинирани с традиционната им дреха – саари, мъжете в по-скромни, предимно тъмни цветове, повечето носят курта – мъжка риза до коленете. Джапанките с пръст са масовата ‘обувка’, съответно и чорапи с един пръст – зима е все пак (декември/23 градуса денем .) Популярните рисунки с кана по тялото са от красиви по-красиви. Моден аксесоар, използван не само покрай сватби и не само от дамите. 

По-голямата част от женската ни компания бидехме изрисувани също. Както всеки символ и рисунките си имат теория – колкото по-тъмен стане цвета, толкова повече те обича свекървата J моята рисунка потъмня значително ;).

Bollywood Theater.
„Zangoora The Gypsy King“
Цветно, по-цветно, най-цветното преживяване в досегашния ми съзнателен живот. За втори път попадам на място, където чужда култура събужда желанието в мен да танцувам и скачам от приятна емоция. Първият път беше на Thriller в Лондон.  Синхрон, пластика, цветове, ритъм, емоция, неочаквано техническо изпълнение.
Всяка част от тялото им танцува, всяка част от лицето им се усмихва, всяка част от излъчването им е любов. Потапяш се в един различен свят, неусетно минава времето до антракта, нямаш търпение да се върнеш и да продължи магията на пъстрия Изток.
За техническото изпълнение – голямо браво, не съм гледала подобен спектакъл в България, залата е оборудвана с множество приспособления за летящи каляски, птици, огнени ефекти и прочие. 

Ще ви хареса, особено ако също като мен имате сантимент към индийските филми от началото на 90-те J

Агра, Taj Mahal.

Означава жена - Mumtaz Mahal. Жената, вдъхновила мъжа да построи тази постройка, починала по време на раждането на 14-тото им дете. Същинско приключение е пътуването от Делхи от Агра – града, в който се намира най-известната гробница в света. За автентично преживяване се пътува по второстепенен път дотам. Китни селища, настоятелни търговци ще ви следват през целия път. Ако се пътува нощем за препоръчване е първокласен път – нова магистрала глътнала повече от 2,5 милиона, определено образец за страната. Локалното платно учудващо или не е тревна площ, но това пък не прекъсва близост с природата. 

Та, най-известната гробница в света е съвършена мраморна постройка с инкрустирани стихове от корана и цветя, изцяло симетрична (единствената асиметрия са двата гроба – в центъра е гроба на НЕЯ, вдясно от него този на НЕГО). Планирана да се построи за точно 22 години, т.к. това било любимото число на кралицата, строена от 22к работници, малко по-висока от 80 метра, четирите кули са с наклон навън в случай на земетресение да се съборят противоположно на грандиозния пазител на любовта. На отсрещния бряг щеше да радва окото аналогична съвършеност в черно, ако синът на краля не го беше свалил принудително от трона, за да не разхищава повече наследството заради една любов. 

Делхи.
Направихме не толкова традиционна обиколка на града. Туристическите забележителности огледахме в движение и отвън, обърнахме внимание на нетрадиционното. Местен екскурзовод ни разказва.
Bharat или по-известната като Индия е държава с 15 официални езика, повече от 1600 диалекта и множество религии. Търпимостта между всички и всичко е налице, което възхищава. Името Bharat е същинското име на страната, дадено от лейди Shakuntra, чийто син се казвал така. По-късно британците дават името Индия и обяснимо как то се налага и до днешни времена.
Делхи е различен от популярния за страната хаос. Забелязва се облика на столица, трафикът е по-умерен, бедността по-рядко явление, хората са по-малко настоятелни, маймунките по улиците почти липсват, кучета и котки съвсем, палатки по тротоарите видях само на влизане в града. Забелязва се космополитния облик на места, централният площад е приятно местенце за разходка и вечеря, президентският палат и административните сгради (построени преди по-малко от 100 години) са разположени на огромна площ, същинска агора, което е нетипично разхищение на празно пространство за тукашните представи.

Най-силното ми преживяване тук бе свързано с активните религиозни храмове.

• Храмът Акшардам. 

Място, което ме накара да повярвам, че ако има толкова силен политик, колкото религиозен водач, Индия би се превърнала в най- вдъхновяващото, подредено и богато кътче, което някога съм посещавала. Излизаш променен от това място, гарантирано. Хинду храм (най-големият такъв на Земята/ според Гинес) с последователи по целия свят, най-грандиозната съвкупност от човешко старание, злато, мрамор и хармония. И всичкото това без такса вход. Без реклама. Без комерсиален подход. За да влезеш има едно единствено условие – да влезеш без технологична обремененост, за да излезеш с пречистено сърце, мисъл и душа. Проверката на входа може да се сравни с тази на летище, скенер и претърсване, никакви дигитални устройства, освен часовник.
Когато излизаш от храма дълго не се сещаш, че ти липсва телефон или фотоапарат, заснетото е ума и сърцето е с толкова силен заряд, че сякаш още усещам усещането настръхването на кожата, вкуса в устата си, пресъхналите очи.
Храмът е построен за около 4 години само от доброволци. Висок е 40 метра, диаметър около 90 м, няма нито една желязна конструкция, 140 слона в реален размер и различни сцени обграждат святото място подобно на сцени от Библията. От миниатюрни по миниатюрни фигури и скулптури красят всеки сантиметър на вътрешните и външните стени – и всичко това направено на ръка. Огромна каменна върлина се е превърнала в най-изящно представление на човешката ръка. Вдъхновителят на тази религия е духовния водач Swaminarayan – както се казва и религията, млада е, на около 150 години. За него научихме от специално 3Д представление, което дори надминава ефектите на ‘Мадам Тюсо’. 40 минутна разходка между оживели кукли, които разказват какво са видели и научили от малко момче превърнало се в духовен водач благодарение на мъдростта и добротата си.
Ето за какво говоря, струва си да изхарчите 9 минути и 52 секунди от живота си, за да видите това видео:

На изпроводяк се насладихме на светлинно/ аудио/ водно шоу – нещо като пеещи фонтани, изобразяващи сътворението, развитието и разрухата на света в рамките на 14 минути.
Определено бих отишла на това място отново поне за цял един ден – ей така да се повъргалям по прясно окосените полянки в подножието на двадесетте хиляди фигури на храма.

• активен Хинди храм (SHRI LAKSHMI NARAIN TEMPLE – BIRLA TEMPLE). 

Вдъхновение и преживяване, което няма да се случи в ‚темпъл‘ с платен вход. Слагаш се в обувките на местните, т.е. без обувки влизаш в храма и те залива вълна от благоуханно въздействие на местното възхищение и неподправено подчинение на редица богове. И аз вече имам такъв, бога на комуникацията. Свещеника ни благослови, докосвайки челата ни с червена смес, която остави отпечатък. Тук е момента да споделя какво научих за популярните точки на челата в Индия. Често се използват за декорация, в магазините могат да се намерят от шарени по-шарени, с мъниста, с пайети, без мъниста. Популярна теория е, че точки слагат омъжените жени, по-малко популярна теория е, че биват използвани като моден аксесоар. 

Съвсем непопулярна теория е връзката на точката с шестата чакра Ajna. Притискайки с палец челото си ежедневно дамите правят масаж на жизнено важна точка на дълголетието и младостта си. Това е и моето обяснение – защо индийките изглеждат значително по-млади и хубави от силните си половинки (нищо лично спрямо мъжката аудитория, само фактите говорят).  

• активен Сикри храм. 

Сикри е най-новата религия в Индия. Последователите й се разпознават по дългите коси, увити в тюрбани и дълги бради. Както повечето свещени места, златото и мрамора са на почит. Попаднахме в храма по време на свещено-служение, молещи се смирено вярващи седнали на земята, приисква ти се да разбереш какво магнетизира хората. Прилича на джамия, мек килим на пода, заграждения за мъже, жени и смесени, вероятно според статуса. На излизане раздаваха нещо като мека халва в шепи, благословена храна, подобно на нафора в православието – достраша ме да опитам, макар и до момента да ме гложди любопитството. 

Няколко часа приятно изразходихме в градината на 6-те чувства. Място за млади влюбени буквално :) Огромен комплекс - градини - сгушени пейки, статуи, цветни арки, местенца за пикник, ресторант и десетки млади двойки в любовна усамотеност :).

Джайпур (The Pink city)
Част от големите три, които е редно да се посетят заедно с Делхи и Агра. За мен преживяването от пътуването до там беше по-значително от самия град. Погледа ти скача от пищни дворци до колиби кабрио, от жълти ниви с рапица, до безкрайни зелени ниви с непознат за мен посев, от поправка на автомобил до самата улица, през майстор шивач на шевната си машина до циментено корито за поене на животни, в което се къпят мъже.
Шофьорът на таксито поназнайва малко английски и аз се възползвам максимално от това. Разказва, че рапицата се използва за олио и гориво. 

Попадаме в задръстване в нещо като околовръст на крайпътно селище. Задръстването е предимно от камиони, тежкотоварните возила се срещат много често и на всички пише – BLOW HORN. Повечето пренасят битов багаж от едно населено място в друго, по-малкото пренасят моторчета, които са чест начин за предвижване в натоварения трафик на градовете. Не рядко се използват и за междуградски пътувания,  навръщане към Делхи един моторизиран индиец ни следваше достатъчно дълго, за да се опознаем от разстояние. Явно беше с доста опит на пътя, след като без притеснение пишеше смс-и, а може би сърфираше в интернет с поне 70 км в час. 

Освен моторни превозни средства се срещат камили, крави, прасета, маймунки, кози, всички живеещи в хармония със заобикалящия ги свят.
Случва се да настигнем движещ се огромен вързоп, задминаваме и се оказва миниатюрно тракторче натоварено с безброй завързани един за друг чували с жито – подобно на мравчица, която мъкне на гърба си около 100 пъти над теглото си, тук е в полза на обема. 

Иначе града е доста цветен, предимно в оранжево, независимо че се казва розов град. Главната градска част е боядисана в розово (оранжево) – цвета на топлото посрещане в чест на уелски принц по времето на Британската инвазия. Интересното тук е двореца на махараджата (в днешно време само титла, нещо като кмет навремето), до който се стига върху гърба на слон. Самият дворец е подобен на султанските дворци в Турция, с тази разлика, че тук-там може да се види Кама-Сутра илюстрация, което и до ден днешен е оставило следа в свободомислещите местни (за разлика от всеобщото мнение за свенливост). 

Другата популярност тук е Monkey Temple - местност със засилена популация на маймунки и много красив храм на Слънцето на върха на един хълм. 

Като цяло града не е поддържан, разликата с космополитния Делхи е драстична.

Индия се отнесе с мен подобаващо, а аз си взех от нея всичко шарено и хубаво. След престоя ми  искам да правя живота си още по-шарен, защото това е радост, доброта и повече щастие, а кой бяга от това J. 

Накратко в кадри: