Това е първата дефинитивна мисъл, която ми идва на ум за този град.
Втората е, че е неоправдано скъп.
И оттук идва едно разногласие в единствената ми глава. Да се бият две и повече глави в собствената ви хич не е добре, но да не губим фокус. Дисонанса от горните две характеристики го приписвам на факта, че в наше време свободните и артистични души обикновено не са облагодетелствани с материално благополучие. Може и да греша ...
Разходката ни в Амстердам не се отличава с ходене по музеи, затова се откажете да четете надолу, ако очаквате да видите полезни факти за галериите на Ван Гог и Рембранд. Единствените музеи, които посетихме са музеят на марихуаната - от любопитство и музеят Rijksmuseum (най-големият и известен в Холандия) от кумова срама.
Разходката ни започна в ранния следобед в един от последните есенни дни на месец Октомври. Факт е, че есента в този край идва по-късно отколкото в България - дърветата са зелени, само тук там проблясват златисти отенъци на помъдрели листа. Устремихме се към центъра, за да разгледаме скътаните известни забележителности и по светло и на мръкване. За преживяванията ни в градския транспорт няма да разказвам, защото току виж не са актуални след година и само ще занимавам с кухи факти аудиторията.
От квартала на музеите (където беше хотелът ни) до центъра стигнахме с трамвай и от площат Dam тръгнахме пеша към мястото, което повечето туристи искат да видят, дори и да не искат да участват. Зад сянката на огромна старинна църква пробляскват слаби червени светлинки. Оказа се, че сме стигнали до заветната цел.
Някак си е странно ... района на освободените задръжки да е ситуиран точно до църквата ... пореден дисонанс, но както ще обобщя по-късно - в този град не бива да търсиш логика, а да гледаш и ако ти се иска да опиташ.
Разходката в тесните улички с ветрини и червени завеси опредлено си е интересно преживяване и препоръчително да се види - ей така, от обща култура. Лутайки се из еднакво изгледащите улички, българска реч погали ушите ми. В първия момент усетих топло задоволство, но в следващия, след като установих посоката ме налегна оправдана тъга. Красива млада дама с оскъдно облекло си беше подала половината голо тяло на улицата и разговаряше с нейна 'колежка' на български. Хех, навсякъде сме - гаранция.
Най-накрая се озовахме покрай реката в квартала с Червените фенери - най-оживената улица нощем. Не случайно намерихме Музеят на Марихуаната.
Оказва се, че марихуаната има далеч по-практични приложения, отколкото да я изхабиш изпушвайки я :). Посетете музея, ако имате удобен случаи, за 5 евро си струва разнообразието.
Определено не бяхме най-големите ценители на този квартал, но за обща култура да се посети е ок. На мен лично ми беше леко безразлично и едва ли бих повторила.
Разходихме се доста обратно към центъра, започна да вали и се скрихме в малък италиански ресторант. Комбинирахме амстердамската бира с италианска кухня.
Следващия ден и половина отделихме на архитектурните забележителности, разходка по каналите с лодка и ХАЙНИКЕН, разбира се :)
Архитектурата и хората в Амстердам :)
Величествени стари сгради, които лъхат на позитивна емоция и мъдрост. Хората - луди колоездачи, весели колела и дълги шалове.
Инфраструктирата в Амстердам е по-подходяща за двуколкови превозни средства отколкото за тези с 4 колела. Има цели градски магистралки и светофари за колоездачи. Много яко. И малко опастно де, вероятно има толкова катастрофи , колкото и с коли, развиват се бесни скорости по правите улици. Със сигурност основна причина за този масов транспорт е равнинния район на града. Няма байри и изнанадолнища - и слава Богу, кой знае какви състезания щяха да си правят амстердамските гамени :))
По каналите с лодка :)
Задължително го направете, дори да не е с изискана вечеря в 5 звездна лодка. Така ще имате възможността да видите уникални къщи във водата. Прекрасни са. Това си е една различна култура, толкова хубаво различно. Къщите са или големи лодки, 'паркирани' в канала или достатъчно големи фургони. Но вътре си има всичко - мека мебел, твърда мебел, дори мини дравчета на верандите и миниатюрни зелени площи. Сякаш ми се прииска да опитам този начин на живот - да те люлее водата в посоката на времето и ти да приемеш факта, че има неща, които не можеш да контролираш и по-добре да приемеш, пък току виж - ти се случат и хубави случки освен морската болест.
ХАЙНИКЕН :)
Видяхме го по тъмно и в ранни зори отидохме във фабриката за бира, която вече е само музей. Казва се Heineken experience. След Мадам Тюсо, това е най-интересния музей, в който съм ходила - факт. Макар, че са леко несравними величини, затова и не го сравнявам с музея на Пикасо в Барселона :).
Та, ако решите да го посетите - отделете си поне половин ден, струва си. Запознавате се с историята на рода Хайникенови, виждате прогреса в маркетинговия подход и развитието на марката, разбирате как се прави бирата и от какво, даже се (ви) поставяте (поставят) на мястото на златната напитка и усещате процеса на варене отвътре :)) (симулатор). А на изпроводяк даже те черпят 2 бири.
Музеят Rijksmuseum
Дори не знаех, че така се казва, но знаех, че има музей в Амстердам, който съхранява картината на Рембранд 'Нощна стража'. Музеят е доста голям, заслужава си да отделите поне 3 часа. За ценителите на рисуваческото изкуство ще споделя, че в музея има над 7 милиона експоната. Особено ми харесаха прекрасните куклени къщи от 17-ти век, напълно 'обзаведни' с миниатюрни фаянсови плочки, картини, сребърни прибори и прочие - толкова съвършени.
Нощната стража е по-голяма, отколкото си я представях. Не, че съм разочарована де, хареса ми. Интресно, че я определят като творба, отразяваща не само творчеството на Рембранд, а на целия холандски Златен век.
Бар Булдог
От джобния пътеводител се осведомихме, че в близост до хотела ни се намирало историческото място за нощен живот в града, а именно площат Leidseplein, къдто се събира младежта. След обиколка по часовниковата стрелка, седнахме в бар Булдог, залепен до Bulldog palace - 'магазин - пушална', където идват от цял свят любителите на марихуаната и хашиша, за да се напушат на воля. Ние изпихме по един коктейл, сляхме се с тълпата, взехме си храна за вкъщи и се прибрахме доволни от преживяното.
Вечеря в Амстердам:
Печени ребърца с гарнитура, амстердамска бира 'Амстердам' и 'Хайникен' и разбира се ... нещо сладко за душата. Да, точно това, което си мислите е - от специалните мъфини - има лек дъх на трева, иначе си е докущ като останалите. Ефекта .. за всеки различен, зависи дали го съчетава с пържени картофки, ребъца или трева.
И в заключение, няколко интерсни факти и впечатления за Амстердам:
1. Няма улични кучета
2. Няма улични котки, дори и по дворовете и къщите не забелязах, абе въобще домашните животни по-скоро не са приоритет
3. Скъп град
4. Светофари за колоездачи
5. Опрделено елате с компания приятели, а не само с половинката си. Разбира се - това е относително, но е факт, че колкото повече хора има с вас, толкова повече се увеличава шанса да опитате повече от тръпката на предложените от Амстердам хубости - просто все някои ще се навие да скочи и да съпреживее опита с вас.
