Шарени са и хората :) с шарени очи и усмивки, които ти говорят през цялото време, убеждават те, увещават те, сърдят се, ако не ги разбираш :) прехласват се по изящните ти форми :) щедри са на комплименти и искрено се радват, когато разбират, че си 'комшу' :)
Несъмнено правят най-шарените лакомства, които някога бях виждала и вкусвала.
Та, поред на номерата :)
Разходката ни до Истанбул започна със спирка в Одрин. Още там местните бабаити - амбулантни търговци ни показаха, що е то турист. Имаше такива с изящно изписани дранкулки до предлагащи горещ турски чай накрак на табличка с две чашки, вероятно щяха да предложат и компания в случай, че сам не ти се пие чай :). В Одрин видяхме българската църква - Св. Георги, сравнително нова, личеше й по неизмазаните нови тухли и неопушените стенописи ... т.е. след 100-на години ще е далеч по-впечатляваща.
Потъркаляхме се в градската им градина, където гъмжеше от детски глъч и забрадки. а снимката -> в посока на часовниковата стрелка сме, аз, Сиси, Мими, Ива, Дани, Елен и оператора зад кадър - Ники :). Разбира се, отбихме се и в Джамията 'Селимие' която ми се стори поне 8 пъти по-голяма от Томбул джамията в Шумен.
Досега - тя ми беше единственият познат мюсулмански храм за сравнение. Сега вече мога да се похваля с богат опит. Е ... до Мека едва ли ще отида,
първом ще се опитам Хаджийка да стана :). Пристигнахме в Истанбул тъкмо навреме за нощна обиколка на близките до хотела забележителности. А те са: Мъже. Мъже. И пак Мъже. Те бяха навсякъде. Не срещнахме една жена, най-много да сме видели някоя непораснала такава, но разбира се строго прикрепена към баща си. Говорим си за вечерно време, малко след залез. Осеяно с опаковки, разопаковки и производни отпадъци по улиците (от които нямаше и помен на сутринта), тук-там отворено заведение с благоразположени младежи, които учтиво и настоятелно те приканват да опиташ местните специалитети, очи те оглеждат отвсякъде ... и какво очакваш .. 6 жени и един мъж за разкош се разхождат в нощен Истанбул :). Бързо установихме, че това не беше нашето време за впечатления и се прибрахме да почиваме с ясното съзнание, че идния ден ще започне с ранно събуждане - 5ч. от преплитащи се мелодични стонове на Близките поне 4 джамии ... имах усещането, че за всяка географска посока на дадена постройка се пада по една джамия ... ииии, едва ли бях в грешка, по-късно установихме, че джамиите в Истанбул са около 3000. Еееее, явно си спя непробудно и до ухото да ми крещят с минаре да ставам, няма да го чуя :) спах като бебе :) Следващите два дни разгледахме музея Св. София, Синята джамия, Двореца на султана, Долмабахче - поне отвън :))
Разходката по Босфора като че ли предизвика най-небивал прехлас от групата. Само нашата мини групичка се оказахме неосведомени, че филмов сериал се снимал в Истанбул и с трепет в сърцата хората очакваха момента, в който ще минем с лодката покрай къщата на Шехерезада и яхтата, на която се снимал въпросният филм - 1001 нощи :D
ето ги вдясно ... за заинтересованите :)
Музеят св. София впечатлява с визуализацията на религиозната борба, претърпяла храма. Белезите от това как е трансформиран християнски символ в мюсулмански, а в същото време са се запазили автентични ъгълчета и на двете.
Златната мозайка, изобразяваща Христос е магнетична.
Синята 
джамия ... голяма е, бих казала огромна, за миг си представих, че ако легна на мекия килим мога да съзерцавам цял ден и
постоянно да откривам нови елементи на огромния купол над мен. За протокола снимка и оттам :) ....
За двореца ... освен прехласването ни по красивите гледки и цветни градини от лалета ... май нямам какво да споделя, космите от брадата на Мохамед не ме впечатлиха доволно ... или вероятно и не би трябвало, щеше да е странно увлечение обратното :))) Другото бежито в двореца е интерирорът за тази любима снимка :)
Интересно беше да се види, откъде султанът е подслушвал подопечните си по време на седмичните им оперативки :)
Съкровена мечта ми беше да видя желязната църква Св. Стефан. Многобройните разкази и самата идея за нетипична желязна църква бяха сформирали в главата ми образ на място, което е задължително да се види поне веднъж в живота.
Тръгнах си от църквата със смесени чувства, седяхме на една пейка с Ники и съзерцавахме иконостаса, стените, вътрешния облик и ...
почувствах онази меланхолична нотка на спокойствие и отнесеност, която ме навестява във всеки християнски храм, което е добре :)
Дали защото екскурзоводката ни разказа или пък щеше да ми направи впечатление, същата религиозна борба, но с различни играчи може да се види по целия храм. Борба на католицизма и източното православие ... железните елементи са правени във Виена (ако не се лъжа), съответно всички кръстове имат кръстоска както на изток, така и на запад, иконостаса е правен в Русия. Самата църква е построена на мястото на къщата на Стефан Богориди.
Несъмнено, това е мястото, което най-много ми хареса в Истанбул и бих отишла там отново. Разведохме се и до Таксим - нашата 'Витошка', модерният център на града, където гъмжеше от млади хора (без забрадки), кафенета, кюфтаджийници и по-модерни заведения, сладкарници. Не намерихме подходящо заведение с експресо - там е кът, добре че има Старбъкс :)
В резюме, Истанбул не е Турция, със сигурност ще е интересно да се види и другата й страна :) до азиатската не стигнахме, тя вероятно ще е шарена, но в съвсем различен аспект :)
Възхитена съм от регулиращия ефект на религията в региона, по подобие на Гърция, сигурна съм, че религията изиграва огромна роля в културата на този народ ... подредените пътища, зелени площи, чисти улици - макар и забраната на обществени кошчета (предпазна мярка срещу атентати), спретнатите ученически униформи, красивите съчетания на шарени забрадки и шалвари, стимулиращото спазаряване и надлъгване с местните търговци в Капалъ чарши.
