А колко често ви се случва да пророните сълзи на приятна носталгия, вълнение и усещане за живост ... и всичко това във вашия личен филм, с участието на любими хора.
Приятна носталгия, защото разбираш, че приятеля от детството, с който сте се подкокоросвали взаимно да правите дяволии вече е порастнал.
Вълнение, защото осъзнаваш, че детските игри не са свършили, но вече ще участваш като друг типаж :) ти ще бъдеш потърпевшия :)
Чувство на живост, защото е дошло време един от вас да даде нов живот.
Сега ще поясня :)
В събота сутринта се събудих с мисълта "ще ставам леля"?!? Аз нямам нито брат нито сестра!
Но си имам верен другар от детство - Пепа, с нея споделяхме безгрижни летни дни и вечери под чистото небе, дъждовни есенни разходки до близката гимназия :) пролетни терзания и умислени погледи :) зимна носталгия по фриволните летни преживявания :)
Спомените са безброй и по-настоятелни от мислите ми в момента :)
Околните ни мислиха за сестри (ако се загледаш в дълбоките ни умни очи и буйни (на някои от нас) коси, може да намериш известна прилика), а ние казвахме, че сме братовчедки. Как възникна тази лъжа .. така и не си спомням, но явно краката й не са били толкова къси .. защото и до днес има заблудени души.
И ... снощи (22-ри ноември, лето 2008-о) ТЯ ми каза "ами наистина ще ставаш леля" ... подсмърч, ако знаете как исках да извикам и да покажа на всички радостта си в този момент. Но уви бяхме в заведение и като по сценария от сутрешните ми размисли, но с други думи ни помолиха за тихичко мисловно пиршество.
Човекът, предизвиквал най-много сълзи на радост у мен.
Това е много любима моя снимка, т.е. изрезка от местния панагюрски вестник "Оборище", снимат Пепин за рекламно лице. Тук вероятно е на не повече от 7 годинки. На гърба на изрезката пише за приключване на есенна сеитба .. вероятно е в началото на учебната, но коя година ... само можем да гадаем .. да речем, че си пазя изрезката от съдбовната 1989 -та година :)Моя малък Пепин :)
Вече не е толкова малък. Дори мога да се похваля, обърнахме ролите. Сега ти ще ме опитомяваш :)
Животът е хубав и шарен, а още по-прекрасно е да имаш около себе си хора, които карат дъха ти да спре.
Приятели, които да ви карат да плачете от радост - това пожелавам на всички хора по света. Не мога да си представя какъв би бил животът ми без тези ... сълзи ...
Предишния сълзлив сантимент отново бях разкрита :)
Осъзнаването ми, че за нея е жизнено важно аз да я подкрепям. Жаждата в очите й - да чуе моето одобрение - толкова съкровен момент ... ако все още не си се досетила, ще ти разкажа някой ден :).
Няма коментари:
Публикуване на коментар