Прозорец към света ...

Колкото и неромантично да звучи, вече не книгата е прозореца към света, както ни учиха учебниците, подписани или поне одобрени от тогавашния Голям брат, който сам по себе си си противоречеше с идеята за прозорец към света, т.к. света достигаше само до няколко съседки на изток и една идея на север ... но.. това е идея за друг размисъл...
Прозореца към света вече ни е интернет, технологията която вероятно ще биде изместена от телепортацията като великолепност на явление.

Съжалявам за леко мрачния увод, но така ми тръгна мисълта, дали защото е края на работния ден или от капризите на времето и липса на сок Куинз :)

От няколко седмици не ми дава мира идеята, че не съм направила нищо смислено в съзнателния си живот. и това е така щото, не че не съм имала идея, а защото не попадам на еднопосочни с моето поточе рекички, вирчета и тем подобни водни образования :) използвам водата в моята метафора, защото както знаем, това е най-пробивното вещество :)

Искам да споделя с всички вас едно видео, което заснех наскоро с идеята да стигне до повече хора ... и пожънахме конкретен успех вече, но основното което ме вълнува е как се отнасят хората към подобен на този дух, лишен от основното сетиво за надникване през прозореца към света ...



Героя се казва Павлин, учи второто си висше образование, имах щастието да го опозная в първата му специалност - и двамата сме горди социолози ;)

Молбата ми е, предавайте нататък, разказвайте, споделяйте, показвайте, за да се запознаят колкото се може повече хора с този човек, да почувстват непреклонния дух, да се заразят с оптимизма и положителната нагласа, да осъзнаят за себе си, че незрящите хора не са "различните", че имат право да бъдат на стартовата линия с всички останали състезатели ...