Когато Интернетът беше млад средната вързраст на тези, които го използваха беше по-висока, а средната продължителност на ползване по-ниска.
Не за друго, Интернетът беше лукс, който можеше да си позволи не всеки!
С оглед на това, че Интернета в България е нашумял средата на 90-те години, аз лично няколко години съм закъсняла в откриването му, защото първите ми сблъсъци с него бяха 2000-та година, когато моя приятелка от дете, заминаваше за Лондон и трябваше да се мисли бърз начин на контакт. Тогава усетих и силата на Интернета за първи път. Макар и да съм романтична душа и писането на хартиени писма да е процес, продължил и до днес при мен, когато имах възможност и средства се усамотявах в близката интернет зала.
Но, мнението ми не е меродавно, защото аз дори не бях от запалените юзъри, които се мъчеха с интернета от вкъщи през БТК, напротив, бях от другата страна, и ругаех, когато звънейки на приятел, ме посрещаше сигнал „заето”...
Когато интернетът беше млад, мишката като уред, спомагащ употребата му беше абстракция ... когато интернетът беше вече на определена възраст, мишката се спрягаше в блондински вицове, а сега когато се спемене – мишка, дори не се сеща човек за малко бяло пухкаво същество, предизвикващо реакции от умиление до истерични припадаци ...
А какво да кажем за мрежата ...кой си представя риболовна мрежа, когато се заговори за „Мрежа” ... дали пък не се случи така, че интернета измести, премести, замъгли, размени, изхвърли редица думички в българския език с абсолютно не релевантни алтернативни термини.
Не, не ме разбирайте погрешно, това не е негативно, по-скоро чудато чувство, напиращо в гърдите ми, намерило повод да се отприщи и да се покаже.
А какво да кажем за изявата в Интернет. Ето, реших един голям свой проблем :) общувам с много хора едновременно, държа реч на публично място пред много хора, но това не повдига адреналина ми до степен, че да променя драстично цвета на лицато си :) дали това е преодолян физиологичен проблем или само смяна на трибуната? Единственият начин да разберем е, ако се курдисам на трибуната в Парламента, но ... скромната ми природа не поддържа тази амбиция, така че, това ще си остане загадка както за тези, които са ме виждали да се сливам с агресивния цвят на червилото на Мерилин Морло, така и за тези, които могат само да си ме представят :) :) :)
Моля, заповядайте на моята трибуна и споделете спомените и впечатленията си за това, какво за вас е интернета, кога сте усетили силата му, какво бихте искали да промените в интернет, какво бихте искали да можете да правите по витруален начин с витруален герой :) и тем-те ми подобни салтанати в интернет :)
PS. Tова ще е подготовка за един проект, които се борим да реализираме за популяризирането на Интернета в България!
2 коментара:
:) И аз много обичам да пиша писма и да получавам такива. Разбира се...говоря за писма написани върху ароматизиран лист и писец. За жалост май времето е такова, че всеки търси най-лесния и най-удобния вариант и това донякъде е оправдано. Бих искала доста досадни процедури в нашата бюрокрация да се премахнат или да се изпълняват чрез интернет. Например плащането на тока, водата и т.н. Гласуване чрез интернет също е добра идея. Възможностите, които ни предоставя интернет са неизчерпателни и разнообразни- от поръчването на храна до запазването на хотелска стая и т.н. За първи път усетих силтата на интернет, когато разговорях с приятели чрез мирката. За кратко работих в компютърна зала и си търсих занимание. Много бях доволна. След това се запознах и с други хора и започнахме да поддържаме връзка..Направих доста приятели. Една от най-големите сили на интернет е факта,че той дава възможност да общуваш с хора по цял свят, като всъщност ти си си у вас с чаша вкусно кафе на топло..или на студено (зависи от сезона). Това ни дава възможност да "пътуваме" по света, да разговаряме с много и интересни хора и да научаваш изключително много неща. Харесва ми това, че родителите ми могат да разговарят почти безплатно с брат ми, когато той е на 10000 км от вкъщи, че аз мога да разговарям с приятеля ми и дори не само да разговаряме, а и да се виждаме. Разбира се интернет има и своите отрицателни черти...имам чувството,че с напредванетто на всички технологии в същото време..се запазва един специфичен чар във всичко "старо". Някак си то продължава да ни привлича. Поради тази причина се радвам повече на "жива" картичка от колкото от интернет. А и вярвам ,че каквито и възможности да ни предлага интернет най-важните, най-стойностните моменти и хора са тези, с които разговаряш сега очи в очи, лице в лице.
Заменихме романтичната епоха на нови музикални стилове, непозволени до този момент техники на рисуване, нежни стихове и дълги лирични любовни писма с ерата на информацията. Вместо да отидем на кино, сваляме филми от интернет. Музиката вече се пише с компютърни програми, клавиатурата замести и пианото, и барабаните, и китарата дори. Довчера и аз като теб пишех дълги писма на любимите си хора, днес ми стига че им имам номера на мобилния телефон, дори да не го използвам, защото какво толкова съществено имаме да си казваме? Думи като "липсваш ми" изгубиха своята стойност. Две-три изречения по мейла стигат или даже само препратка към някои интересен сайт по кюто - така напомняш, че си мислиш за него/нея. След работа може да се видиш с близките си по Скайпа, по-евтино е от дългото пътуване.
Като се замисля този необятен океан от информация по-скоро ме плаши: неограничени възможности, никакви задръжки, цяла непозната вселена!
Но се чуствам уютно така - мога да не излизам изобщо от вкъщи или да отида на другия край на света и пак да се чуствам удома. Мога да си купя всичко онлайн, да се видя с всеки, който има нет, да чуя всяка песен, да гледам всеки филм, да прочета всяка книга, да науча всичко за всичко и всеки.
Откакто мрежата започна да се използва масово, правилата на световната икономика се пренаписват. А какво по-вълнуващо от едно ново начало?
Преди време четох един материал за Индиа, който дълбоко ме развълнува. Там правителството, съвместно с частния сектор, провеждат политика на "IT to the masses" - там всемогъщата мрежа се използва от почти всеки обикновен неграмотен селянин. В Индия около 70% от населението се занимава със земеделие. Жалко че вече не помня подробно как беше организирана системата, но в най-общ план изглеждаше така: в редица села, чийто основен поминък е земеделието, се обучава един човек, който да работи с компютър. Земеделците носят при него тази част от реколтата, която искат да продадат. Той я мери и оценява на база зададени параметри и определя цена, изпраща информацията до "базата". Ако селянинът е съгласен, сделката е сключена. Периодично голяма селскостопанска фирма - основен износител за Индия - прибира закупения зарзават. Излишно е да се впускаме в подробности колко са предимствата и за едната, и за другата страна, колко разходи се спестяват и как това се отразява върху икономиката на Индия.
Днес всяко далновидно правителство може да се поучи от Индия. В училище децата трябва да се учат не само на елементарна компютърна грамотност, но и как да се държат в мрежата, какво могат да намерят там и от какво трябва да се пазят.
Макар че нетът е истински кошмар за подреден перфекционист като мен ;), признавам, че не мога без него.
Не съм писала нищо по-дълго от обикновен мейл скоро, виждам че излезе много, вероятно е и доста объркано, но имам извинение, така се случват нещата в мрежата.
Хайде, ще свършвам. Преди два дни си купих скицник и тънкописци, ще видя дали ще събера смелост да ги използвам.
Публикуване на коментар