Last day at work...

Това човекът е странно същество ... купища въпроси, размисли и страсти се бият за изава в главата му, въобще ... прав е бил Кант, навремето, като е е обобщил: "Човекът е малък Космос".
Вчера беше последният ми работен ден в Некском ... и... от многото страсти през деня, не успях да си събера размислите, за да ги облека във въпросите, които ме вълнуват!
Сега ще опитам :)
Възхищавам се на хората, които във всеки "shit" ще намерят нещичко, което да ги накара да се усмихнат :) Така се опитам да възпитам и себе си ... а и околните около мен!
Денят... беше дългоочакван, окрасен с мъчни терзания и дългииии месеци скука на работното място и колебания "да бъдеш или да имаш". В случая не съм много сигурна какво избрах да нямам, за да бъда. Имах и период на вълнение "to be or not to be", което вълнение се разреши с "to beer" ... това лято се записах в списъка с кандидати (тки) за най-добре оформено бирено коремче ... че...когато не му остава друго на човека ... то ... "оставете ме на бираааа" (сега вкарах интонацията и милия поглед на Лафазанов) ... :)))
Денят мина бързо, приятно, до голяма степен носталгично...носталгия по "вчерашните" дни (дните, когато бяхме на 6-ия етаж, на няма и 20 кв. се помещавахме 6-ма, някои новоизлюпени маркетолози, други вече ококорили се, трети романтични рисувачи на идеи).
Денят беше изпълнен с преповдигнат дух, добро настроение и сладолед. Разбира се не се разминахме и с подаръци, подсмърчания и прощални писма :)
Казват, че мъката сплотявала хората! Като се замисля (много хаотично пиша-знам, то щото не си написах чернова преди това ... но ...това съм си аз) последните месеци, макар и бездомни, разпилени и отритнати, маркетинга в Некском се превърна в наистина единомислещо, единодействащо и единопиещо ядро. Тц! Това не е от мъка да ви кажа, просто се намерихме, едни такива от една природа, някой от по-едрия вид, други от по-хилавия :) Събраха ни насила, а стана тя каквато стана, не могат да ни разделят.


Иииии..както се казва, всяко чудо за 3 дни, дааа, ама не, за мен чудото ще продължава, надявам се и за вас-мили ми (след седмица "бивши") колеги маркетолози. Чудото наречено "секта". В прощалното си писмо бях кратка, искаше ми се да се обърна към всеки поотделно, но ... предпочетох лаконичният вариант, защото той не звучи толкова като за раздяла.

Реших да напиша този пост, за да ви провокирам да си развържете езиците и да ми драснете някои друг ред, но не за раздяла :)

PS. Юри, моля те, пусни определението за "сектата", не исках да плагиатствам отново :)

"В живота понякога има толкова скука, че е убийствено, ако трябва да го правиш и на работното място."

Наскоро ми се случи да прочета една статия по повод скуката в офиса ...
Има много мъка ще знаете ... в офиса...а най-много мъка има в душите на тези, които умишлено я създават. Коя? Скуката де...
Любопитно ми е какво искат хората, когато демонстрират скуката, но в същото време бягат от работата, която не им влиза в неотпечатаната на стената над бюрото им "трудова характеристика"? Не малко отрицания ... но уви, за разлика от закона за двойните отрицания, тук не се получава положителен отговор ...
Еее, те, на това му викам аз ... недоволство от собствената си неосъзната глупост ...